Решение № 4697 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13434/2011 г.

Решение № 4697 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13434/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Орхис" ЕООД гр. Варна, ЕИК 148110048 (подадена от адв. Наков, упълномощен от управителя на дружеството Светлана Марешка), в качеството му на собственик на аптека "Д-р Лисичкова", рег. № 030237 на РЗОК - Варна, находяща се в гр. Варна, против решение № 1595 от 28.06.2011 г., постановено по административно дело № 837/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-09-1197/19.11.2010 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Варна, с която за констатирани нарушения на сключения с НЗОК индивидуален договор на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 90 лв. и е прекратен договора без предизвестие, като в полза на РЗОК - Варна е присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Развитите съображения в касационната жалба и в представените писмени бележки от адв. Нихризов, също пълномощник на касатора, са относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението като неправилно и присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касация - директорът на Районната здравноосигурителна каса - Варна, чрез упълномощения ст. юрисконсулт Иванова-Сотирова в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна, за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Варна, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № РД-09-1197/19.11.2010 г., на основание чл. 31, ал. 2 във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 3 от договор № 03-0882/27.05.2009 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, във връзка с извършена проверка по заповед № РД 09-1147/9.11.2010 г. и съставен констативен протокол № 329-ФТ/9.11.2010 г., директорът на РЗОК - Варна е наложил санкции на "Орхис" ЕООД, представлявано от Светлана Александровна Марешка, в качеството му на собственик на аптека "Д-р Лисичкова" с регистрационен номер на РЗОК - Варна № 030237, с адрес гр. Варна, ул. "Генерал Колев" № 68Б, аптека - 2, и ръководител магистър-фармацевт Симеонка Димитрова Димитрова, както следва: за нарушение на чл. 16, ал. 2, б. "а" от индивидуалния договор - финансова неустойка в размер на 90 лв. на основание чл. 35, ал. 1, т. 2, б. "а" от договора, и за нарушение на чл. 11, ал. 5 от индивидуалния договор - прекратяване на договора без предизвестие, на основание чл. 35, ал. 1, т. 1 от договора. При разглеждане на делото Административен съд - Варна е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства, Варненският административен съд е достигнал до извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Варна (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и е потвърдена истинността на констатациите в констативен протокол № 329-ФТ/9.11.2010 г., обективирал резултатите от извършената проверка от длъжностни лица (финансови инспектори) на РЗОК - Варна в процесната аптека. На тази база решаващият съдебен състав правилно е приел за доказани обстоятелствата, отразени в цитирания констативен протокол, които се квалифицират като нарушения на задълженията на изпълнителя по договора писмено да уведомява възложителя в деня на настъпване на промяна в списъка на магистър-фармацевтите от персонала, работещ в аптеката, и при отсъствие на ръководителя на аптеката за период над 30 дни същият да се замества от магистър-фармацевт по реда и в сроковете по чл. 236, ал. 2 от ЗЛПХМ. При извършване на проверката е установено, че магистър-фармацевт Симеонка Димитрова, която е и ръководител на процесната аптека, е била в отпуск по майчинство за периода от 17.05.2010 г. до 14.10.2010 г. на основание чл. 163 и чл. 164 от КТ. Тези констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства (справки - данни за осигуряването, констативни протоколи, справка за представените болнични листи за майчинство и др.), като последните не са опровергани в хода на съдебното производство. В случая изпълнителят не е уведомил писмено възложителя за настъпилата промяна в списъка на магистър-фармацевтите, работещи в аптеката, като освен това при отсъствието на Симеонка Димитрова в качеството й и на ръководител на аптеката над 30 дни не е била замествана от магистър-фармацевт в сроковете и по реда на чл. 236, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. При това положение обосновано е прието, че е налице нарушение на чл. 16, ал. 2, б. "а" и на чл. 11, ал. 5 от индивидуалния договор, сключен между "Орхис" ЕООД и НЗОК. Съответно при тези данни е налице фактическо и правно основание за налагане на санкциите - финансова неустойка в размер на 90 лева на основание чл. 35, ал. 1, б. "а" от договора, както и прекратяване на договора без предизвестие, предвидено в разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 от договора. Именно установените при проверката обстоятелства са фактическите предпоставки, обуславящи налагането на договорните санкции, законосъобразно определени по вид и размер съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2, б. "а" и чл. 35, ал. 1, т. 1 от договора, в каквото насока е и вярната преценка на съда в мотивите на проверяваното решение. Възраженията на касатора, че представените в РУСО - Варна болнични листи и изплатеното по тях обезщетение за майчинство на ръководителя на аптеката магистър-фармацевт Симеонка Димитрова, не освобождава работника от задължение да работи по трудово правоотношение, и че Димитрова не е ползвала разрешения с болничните листове отпуск и е работила през процесния период, са проверени от първоинстанционния съд, който се е произнесъл по тях и неговите изводи се споделят от настоящата инстанция. Констатациите в констативния протокол не само не са опровергани от жалбоподателя по пътя на обратното доказване, а са недвусмислено потвърдени от събраните доказателства. Нещо повече, в проведеното от Административен съд - Варна съдебно заседание процесуалния представител на дружеството-жалбоподател е направил изрично изявление за оттегляне на искането си за разпит на свидетели относно изясняване на обстоятелството дали по време на болничните Димитрова е престирала труд в аптеката. Освен това, представянето на болничен лист, предполагащ временна нетрудоспособност, и ползването на отпуск по Кодекса на труда, изключват сами по себе си изпълнение на трудовите задължения. От изложеното е видно, че не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. Постановеният съдебен акт е обоснован, защото съдържащите се в него изводи досежно фактическата обстановка и извършено нарушение се подкрепят от данните по делото. Съдът е обсъдил релевантните по спора доказателства, доводите и възраженията на страните. Издадената заповед от директора на РЗОК - Варна за налагане на санкциите е съобразена с всички материалноправни и процесуални разпоредби, поради което решаващият съд правилно я е преценил за законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. При този изход на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РЗОК - Варна за осъществената защита пред ВАС (реализирана чрез подаденото от надлежно упълномощения гл. юрисконсулт Иванова-Сотирова възражение срещу касационната жалба), и такова трябва да бъде присъдено в размер на 150 лв., определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,