Решение № 3932 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6248/2013 г.

Решение № 3932 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6248/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Политическа партия "Съюз на демократичните сили" (ПП "СДС"), със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез адв. Петко Тодоров, срещу решение № 504 от 4.03.2013 г., постановено по адм. дело № 937/2012 г. от Административен съд - Пловдив. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - кметът на Община Пловдив, в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Белева оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на ПП "СДС" против заповед № 12ОА533/6.03.2012 г., издадена от кмета на Община Пловдив, за прекратяване на договор за отдаване под наем от 3.11.2010 г., сключен с ПП "СДС" на недвижим имот - частна общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, район "Западен", ул. "Дрян" № 6, представляващ едноетажна масивна сграда със застроена площ от 84 кв. м, попадащ в УПИ Х - комплексно застрояване, в кв. 63 по плана на кв. "Кишинев - Смирненски", актуван с Акт за общинска собственост № 578/17.06.2004 г. За да постанови този резултат, съдът е приел за безспорно установено по делото, че на 3.11.2010 г. е сключен договор за отдаване под наем между Община Пловдив и ПП "СДС", по силата на който кметът на общината, е предоставил ползването върху описания по-горе имот на основание чл. 14, ал. 4 от ЗОС за нуждите на политическата партия, със срок на наемното правоотношение - 3 години от сключването му. В договора са уговорени и клаузи за прекратяването му, преповтарящи съдържанието на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 Закона за общинската собственост (ЗОС). В случая приложима била и разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Закона за политическите партии (ЗПП), като спорната заповед била издадена именно на основание на тази законова разпоредба. В мотивната част на заповедта било посочено, че след проверка на място на 5.01.2012 г. от служители на общинската администрация било установено, че имотът се полза като "кафе-аперитив", което е в пряко нарушение на чл. 32, ал. 3 от ЗПП. Към административната преписка бил приложен Протокол и констатация от извършена проверка от 5.01.2012 г., съставен от служители на Община Пловдив, като във въпросния удостоверителен документ било посочено изрично, че процесният обект се ползва като кафе-аперитив от "Енджи 29" ЕООД. От страна на жалбоподателя е било направено оспорване на верността на удостоверителното изявление, съдържащо се в коментирания протокол, за което съдът е открил нарочно производство по смисъла на чл. 193 от ГПК, но същото не било проведено успешно - жалбоподателят не успял да обори материалната доказателствена сила на въпросния официален свидетелстващ документ, чиито констатации напълно кореспондирали с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства - служебен бон от фискално устройство, иззет от органите на общинската администрация при извършената проверка на процесния недвижим имот, удостоверение за утвърдена категория "Една звезда" от 13.11.2011 г., издадено на "Енджи 29" ЕООД за обект кафе-аперитив "Лъки", находящ се в гр. Пловдив, ул. "Дрян" № 6, Справка от ТД на НАП - Пловдив относно регистрирано фискално устройство на името на "Енджи 29" ЕООД за същия търговски обект, както и Работен документ за установяване на фактическото ползване на предоставените на политически партии имоти под наем от Община Пловдив през 2010 г., изготвен от одитори при Сметната палата на Република България. В подкрепа на твърдението, че спорният недвижим имот се използва като кафе-аперитив, освен горните писмени доказателства от страна на ответника са били представени още Договор за възлагане на оперативно управление от 21.03.2011 г., сключен между ПП "СДС" като възложител и "Фраш Плевен" ЕООД като изпълнител и Договор за възлагане на оперативно управление от 26.09.2011 г., сключен между "Фраш Плевен" ЕООД като възложител и "Енджи 29" ЕООД като изпълнител, като в чл. 3, ал. 4 и от двата договора било уговорено изпълнителят да ползва несмущавано имота за осъществяване на дейността си, която макар и да не била уточнена, с оглед клаузата на чл. 3, ал. 1, която го задължавала да въведе касов апарата, налагала извод, че се касае за търговска такава. От съвкупната преценка на данните по делото съдът е формирал безпротиворечив извод, че процесният недвижим имот се използва като кафе-аперитив. Нарушена била разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗОС, според която имоти и вещи - общинска собственост, се използват съобразно предназначението им и за нуждите, за които са предоставени, като предоставените имоти и вещи не могат да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се отдават под наем или да се пренаемат, освен в случаите, предвидени в закон. В случая безспорно се установявало и нарушение на императивната норма на чл. 32, ал. 2, изр. второ от ЗПП, тъй като предоставената за нуждите на ПП "СДС" сграда била преотстъпена за ползване по съвместно споразумение с трето лице за цели, които не били свързани пряко с дейността на партията. При това положение съдът е приел, че са налице основанията, възведени в нормите на чл. 32, ал. 3 от ЗПП и чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗОС, за предсрочно прекратяване на процесния договор за отдаване под наем от 3.11.2010 г. Решението е правилно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи, които напълно се споделят и от настоящата съдебна инстанция. В конкретния случай административният орган е доказал наличието на условията, водещи до прекратяването на наемното правоотношение. Правилно съдът е отхвърлил оспорването, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗПП, наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена за повече от три месеца, поради системното й неплащане в срок или при нарушение на ал. 2. Според ал. 2 на цитирания текст, предоставените помещения на политически партии не могат да се преотдават под наем и да се преотстъпват за ползване. Такива помещения могат да се ползват съвместно по договор с трети лица само за цели, пряко свързани с дейността на партията. В случая по делото са ангажирани доказателства, които навеждат на недвусмислен извод за сключени договори, въз основа на които трети лица осъществяват търговска дейност, без да се установява връзка с дейността на политическата партия, на която и с каквато цел е отдаден под наем процесния имот - частна общинска собственост. Следователно крайният извод на административния съд, че са били налице условия за издаване на обжалваната заповед, е законосъобразен, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени 150 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,