Решение № 6571 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12088/2019 г.

Решение № 6571 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12088/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на М. К. от [населено място], [улица], чрез процесуалният й представител адв. Драгиева, против решение № 1368 от 20.06.2019 г., постановено по адм. дело № 319/2019 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД – 09 – 91 от 16.01.2019 г. на Кмета на Община М., с която на основание чл. 225 а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е разпоредено да се премахне незаконен строеж, представляващ "Паянтова сграда" с размери 9. 00/5. 00 м. и височина 2, 20 м., изградена без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот - частна общинска собственост с идентификатор 11845.17.20 по КККР на с. В., Община"М.. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства. Сочи се, че въпреки допуснатите съществени нарушения от административния орган както на националното законодателство, така и на европейското такова и по конкретно на чл. 8 от ЕКЗПЧОС и Протокол № 1 на ЕКПЧ, съдът е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна. Твърди се неправилност на извода досежно липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като твърди такива, а именно съставянето на констативния акт за установеното незаконно строителство в отсъствие на жалбоподателката. Твърди се и необоснованост на решението поради липса на изложени мотиви за съразмерност на мярката и липса на преценка за приложимостта на чл. 6 АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на Кмета на община М.. Претендира разноски. Ответникът Кметът на Община М., чрез процесуалния си представител юрк. Пенева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК по пощата, от надлежна страна, адресант на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. П. е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно -производствените правила, както и че същата е постановен в съответствие със закона. Приел е, че липсват данни дали проверката за установяване на незаконното сторителство е извършена в присъствие на жалбоподателката, но констативния акт за установеното незаконно строителство е връчен редовно по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, като жалбоподателката е упражнила правото си да подаде възражение срещу него. Въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че процесната постройка съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изграден без необходимите строителни книжа и като такъв съставлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване. Приел е и че от доказателствата може да се направи извод, че процесната постройка е изградена в периода между 2003 и 2008 г. Приел е, че липсва нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), тъй като са били налице предпоставките по ал. 2 на тази разпоредба, допускащи ограничаване на правата по ал. 1 на чл. 8 от Конвенцията с оглед на спазване на правата и свободите на другите членове на обществото. Приел е и липса на нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като е посочил, че принципите за съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат да се прилагат при наличие на предоставена на административния орган възможност да избере решение измежду различни законово предвидени такива, като в този случай следва да избере най – съразмерната и справедлива за субектите в правоотношението. Във връзка с това теоретично тълкуване е приел, че настоящата хипотеза не е такав, тъй като при установено незаконно строителство за административния орган не е налице друга законова възможност освен да забрани ползването на незаконния строеж и да разпореди премахването му. Приел е и че не е нарушена целта на закона, тъй като при незаконно строителство целта на същия е недопускането на незаконни сгради, включително недопускане на ползването на такива, съответно премахването на същите. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърил оспорването й. Решението е правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, противно на твърденията на касатора. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните, които са идентични с тези изложени в касационната жалба, включително относно предпоставките за приложение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, както и относно това нарушен ли е принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Правилно съдът е приел и че не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като констативния акт не е съставен в присъствието на жалбоподателя. В случай констативния акт е предоставен на жалбоподателката, като същата е упражнила и правото си да подаде възражение в хода на административното производство. Но дори и това да не беше сторено, то пак нарушението не би било съществено, тъй като не се препятства възможността на жалбоподателката да наведе всички свои възражения включително и срещу констативния акт и в съдебното производство, което в случая е сторено и същите са обсъдени от съда. Правил съдът е приел, че спорната постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изграден без необходимите строителни книжа и като такъв представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване. Правилно е прието и отсъствието на условията за търпимост на процесната сграда по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР ан ЗИД на ЗУТ. Правилно и във връзка със събраните доказатества е прието, че спорният строеж е извършен в периода 2003 г. – 2008 г., поради и което предвид извършването му извън времевата рамка по посочените разпоредби, в които строежите могат да бъдат приети за търпими. Дори обаче да се приеме, че спорният строеж е бил извършен много по – рано, както твърди разпитания по делото свидетел, чиито показания обаче не се подкрепят, а напротив противоречат със събраните писмени доказатества, то пак спорният строеж не е търпим. Това е така, тъй като видно от доказателствата е извършен в земеделска земя в имот с трайно предназначение – нива, без наличието на подробен устройствен плани и без промяна на предназначението на земята, съответно при липса на условия за строеж в земеделска земя, тъй като в такава е допустимо построяването само на селскостопански постройки във връзка с предназначението на земята, а не и на жилищни сгради, каквато е спорната. Правилен е и извода на съда за липса на нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, а възражението в касационната жалба в тази насока е неоснователно. Настоящият състав счита и, че наложеното отговаря на изискванията за съразмерност на предприетата мярка с оглед чл. 6 от АПК и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, съобразявайки факта, че разрешителния режим за строежи е въведен с оглед именно опазване живота и здравето на гражданите и спазването на определни разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите на строежите. В тази връзка следва да се добави, че мярката не е в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, който обаче е изряден и стриктно спазва установените нормативни разпоредби в случая за изграждането на строежите, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.