Решение № 9270 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5863/2015 г.

Решение № 9270 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5863/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) против решение № 1503/12.03.2015 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 10100/14 г. С обжалваното решение е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 292 АПК на АПИ срещу В. Д. К. и Г. Д. за признаване за установено по отношение на АПИ, че не дължи сумата от 288 315 лева - главница и 89070,40 лв. законна лихва върху главницата, представляваща стойността на обезщетението за отчужден с решение № 779 от 30.11.2007 г. на Министерски съвет на Р. Б., недвижим имот, считано от датата на постановяване на решение № 15805 от 21.12.2009 г. по адм. д. № 112/2008 г. на ВАС до 23.10.2013 г., поради настъпил след издаване на изпълнителното основание факт - ново РМС № 166 от 1.03.2012 г., с което е отменено първоначалното отчуждаване. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците - Г. С. и В. К. чрез техния процесуален представител оспорват касационната жалба и искат отхвърлянето й по съображения, изложени в съдебно заседание и писмени бележки. Претендират се разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Според прокурора, административният съд неправилно е преценил, че след издаване на изпълнителното основание, не са били налице нови факти. Такъв нов факт е РМС № 166/1.03.2012 г., което решение не е отменено и с което се отменя отчуждаването на имота на ответниците. Прокурорът изразява становище, че право на МС е при установена държавна нужда, да отчуждава имоти частна собственост, съответно да се отказва от вече разпореденото такова, ако нуждата от това е отпаднала, какъвто е настоящия случай. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Обжалваното решение е постановено от административния съд след разрешена препирня за подсъдност между Софийски градски съд и Административния съд С.-град. С определение № 36 от 13.10.2014 г. на смесен съдебен състав от съдии от ВКС и от ВАС, постановено по ч. гр. д. № 36/14 г. се приема, че компетентен да се произнесе по отрицателните установителни искове на АПИ е АССГ. Административният съд, за да постанови обжалваното решение е приел, че с решение на МС от 2007 г. е отчуждена част от имота на ответниците по исковете, за което им е определено парично обезщетение, чиито размер е увеличен с влязло в сила на 21.12.2009 г. съдебно решение на ВАС, във връзка с което е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител, по което са предприети действия за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист. Установено е от съда, че впоследствие са издадени две решения от МС, едното от 2011 г., с което се отчуждават от въпросния имот - 2383 кв. м., а другото от 2012 г., с което се изменя решението на МС от 2007 г. като реда, сочещ отчуждаването на части от въпросния имот се заличава. Въз основа на установеното съдът е приел, че не е налице втората предпоставка от фактическия състав на чл. 292 АПК, а именно - настъпването на нови факти след влизането в сила на изпълнителното основание, които да са довели до изключване, погасяване или оттегляне на задължението, вменено с изпълнителното основание, тъй като съдебното решение въз основа на което е издаден изпълнителния лист не е отменено и съществува. Съдът е посочил също така, че отделен е въпросът, дали МС е имал право да отменя решението от 2007 г., въз основа на което вече са възникнали права и дали това последващо решение на МС не е нищожно. Съдът обаче е преценил, че това обстоятелство е извън предмета на иска по чл. 292 АПК, поради което не го е преценявал. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно. Неправилен е решаващият извод на съда, че в конкретния случай не е налице нов факт, настъпил след изпълнителното основание. Този нов факт е установен по делото и това е решение № 166 от 1 март 2012 г. на Министерски съвет за изменение на решение № 779 на Министерския съвет от 2007 г. за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "А. М.", в частта, в която приложението към т. 1 за участък "О." в раздел "Частна собственост" се заличава ред 75 за поземлен имот № 331012. Практическият резултат от това решение на МС е, че отпада отчуждаването на този имот до размера, посочен в измененото решение. Решението на МС от 2012 г. в частта засягаща въпросния имот не е отменено или прогласено за нищожно, поради което не са налице причини, да не бъде зачетено неговото действие. След като отчуждаването на частта от имота по решението на МС от 2007 г. е отменено няма да се реализира, то и обезщетението, определено във връзка с отчуждаването, чиито размер е увеличен с влязлото в сила съдебно решение не се дължи и не следва да се изплаща. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно, поради окето следва да го отмени, а вмест това се уважат исковете на АПИ. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд