Решение № 4330 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8639/2015 г.

Решение № 4330 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8639/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Й. Д., от гр. Шумен, против решение № 44/16.06.2015 г. по адм. дело № 89/2015 г. на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 95-3/6.02.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Шумен, с която на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца на В. Д. е отпусната месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, в размер на 35 (тридесет и пет) лева. В жалбата се поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 7, ал. 4 от ЗСПД и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Шумен не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 44/16.06.2015 г. по адм. дело № 89/2015 г. Административен съд Шумен е отхвърлил жалбата на В. Й. Д. срещу Заповед № 95-3/6.02.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Шумен, с която на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца на Д. е отпусната месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, в размер на 35 (тридесет и пет) лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице предпоставки за отпускане на месечна помощ в размер по-голям от 35,00 лева до претендираните 50,00 лева. Решението е правилно. Касационните доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Първоинстанционният административен съд е установил правилно фактите по делото, а правните изводи са изложени ясно и последователно. Не се спори по делото, че с решение № 186 от 7.04.2006 г. на Шуменския районен съд е прекратен гражданският брак между В. Д. и В. Д., родители на Б. Д., ЕГН **********, и Й. В. Д., ЕГН **********. Със съдебното решение упражняването на родителските права по отношение на детето Б. са предоставени на бащата В. Д., а по отношение на детето Й.- на майката В. Д. Д. е депозирал молба-декларация в ДСП - гр. Шумен, с вх. № 95-3/26.01.2015 г. за отпускане на месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст за детето Б. Д., като в същата е посочил, че има две деца - Й., която учи и работи, и Б. Административният орган е приел, че са налице предпоставките за отпускане на този вид месечна помощ и със Заповед № 95-3/6.02.2015 г. е уважил молбата, но е определил размер на помощта за детето Б. като за първо дете - 35 лева месечно за времето от 1.01.2015 г. до 31.12.2015 г., тъй като към момента на подаването на молбата другото дете-Й., е навършила 20 години и е завършила е средното си образование. Съгласно правилото на § 1а от ДР на ЗСПД при определянето на поредността на децата за целите на закона се вземат предвид всички деца: родени, припознати, осиновени, доведени, заварени. От друга страна, съгласно чл. 61, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. размерът на месечните помощи за дете по чл. 7, ал. 1 ЗСПД зависи от поредността на децата, като за първо дете месечната помощ възлиза на 35 лв., а за второ - 50 лв. Първото дете на двамата родители - Й. - е завършила средното си образование през 2013 г., а освен това вече е навършила 20-годишна възраст, поради което не представлява дете по смисъла на ЗСПД и следва да се изключи от семейството. Б. вече е единствено дете, за което се следват семейни помощи, а техният размер за единствено дете е равен на помощта за първо дете. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение