Решение № 7789 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11802/2015 г.

Решение № 7789 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11802/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по четири касационни жалби: на кмета на община К., с вх № 869/31.07.2015 г.; на Х. Й., гражданин на Р. Т. и К. Ш., с вх. № 891/10.08.2015 г.; на Н. Х. Ю., гр. Д., с вх. № 906/14.08.2015 г. и на Г. М. И., с. Ц., общ. К., с вх. № 941/25.08.2015 г., всичките против решение № 49/15.07.2015 г., постановено по адм. д. № 41/2015 г. по описа на Административен съд К.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите на кмета на община К., Н. Х. Ю. и Г. М. И. за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Жалбата на Х. Й. е недопустима. По същество допустимите жалби са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Х. Й. против заповед № 217/4.03.2015 г. на кмета на община К., с която е отменена предходна заповед № 1121/23.12.2014 г., в частта, касаеща УПИ II-5610, кв. 104, с площ 1361 кв. м., с идентификатор 40909.112.43 по КК на гр. К.. Съдът, на осн. чл. 99, т. 1 АПК, е отменил заповед № 217/4.03.2015 г. като незаконосъобразна. Касационната жалба на Х. Й. е недопустима. Съгл. т. 18 от ТР № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, страна в производството не може да обжалва само мотивите на решение, което е благоприятно за нея. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно съдът е приел, че с оспорената заповед са нарушени процесуалните и материалноправни норми. В заповедта съвсем общо е посочено, че са нарушени материалния закон и административнопроизводствените правила, но не е посочено кои точно текстове от материалния закон са нарушени при издаване на отменената заповед № 1121/23.12.2014 г. и кои административнопроизводствени правила не са били спазени. Органът е следвало да конкретизира на кои точно законови норми противоречи отменения административен акт, както и кои са конкретните нарушения на административнопроизводствените правила, които, ако не са били допуснати, би се стигнало до друг резултат. Общата формулировка "нарушения на материалния закон и административноправните правила" ограничава възможността за защита на жалбоподателя. Оспорената заповед не е надлежно мотивирана. В нея липсват актовете, по силата на които заинтересуваните страни и техните праводатели са придобили правото на собственост върху ПИ с идентификатор 40909.112.43 по КК и впоследствие върху УПИ. С надлежен акт, удостоверяващ придобито право на собственост върху същия имот, описан в отменената заповед, разполагат, както жалбоподателят, така и заинтересуваните страни. Освен това по делото липсват данни, наследниците на А. Х., които безспорно са заинтересувани лица в образуваното производство по възобновяване, да са били уведомени за започналото производство по реда на чл. 26 от АПК, приложим по силата на чл. 103, ал. 2 и ал. 4 АПК. Няма доказателства също, че в изпълнение на задължението си по чл. 35 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, на заинтересуваните лица, в т. ч. и на жалбоподателя, да е била дадена възможност да изразят становище и да ангажират относими към предмета на спора доказателства. Изложените нарушения на административнопроизводствените правила са съществени и са самостоятелно основание за отмяна на оспорената Заповед. Не са налице предпоставките визирани в т. 1 от чл. 99 АПК, послужила като основание за отмяна на заповед № 1211/23.12.2014 г. относно на имота, урегулиран с влязъл в сила ПУП по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. В случая има влязъл в сила ПУП ПРЗ, одобрен при условията на чл. 16 ЗУТ по силата на който собствеността върху неурегулирания поземлен имот № 5610, е преобразувана в собственост върху УПИ II-5610. Съгласно чл. 16, ал. 5 ЗУТ, собствениците на поземлени имоти, придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал. 1 от датата на влизане в сила на плана. Заповедта по чл. 16, ал. 5 ЗУТ се издава в изпълнение на предвиждането на влезлия в сила ПУП, като целта й е точното индивидуализиране на новообразуваните урегулирани поземлени имоти с описване на границите и определяне на идентификатор на имота - § 5, т. 12 ДР ЗУТ. С нея не се признават, нито се отнемат вещни права, нито пък органът има право на преценка кое от лицата, установили вещни права върху определен имот, предмет на плана, да посочи като собственик на индивидуализираното УПИ. При наличие на доказателства за наличие на такива вещни права той е длъжен да отрази това в заповедта по чл. 16, ал. 5 от ЗУТ. От анализа на приложените доказателства се установява, че е налице спор за собственост върху процесния имот, който спор не може да се реши от кмета на общината, по реда на чл. 99, ал. 1 АПК, както е сторено, поради което правилно съдът е отменил процесната Заповед. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби на кмета на община К., Н. Х. Ю. и Г. М. И. - без уважение. Касационната жалба на Х. Й. е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав