Решение № 381 от 29.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1949/2011 г.

Решение № 381 от 29.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1949/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. П. И. срещу решение № 62/18.05.2011 г. по внохд № 64/2011 г. на Бургаския апелативен съд. Оплакването е за явна несправедливост на наказанието- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и се иска намаляването му по размер. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата и развива съображения за наличие на смекчаващи вината обстоятелства, даващи възможност за намаляване размера на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: С решението си Бургаският апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 67/16.02.2011 г. по нохд № 33/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с която подсъдимият И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5 и т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК и във вр. чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 58а, ал. 3 от НК е осъден на осемнадесет години лишаване от свобода. Жалбата е основателна. Бургаският апелативен съд, по повод въззивната жалба на подсъдимия и оплакването за явна несправедливост на наказанието, е извършил проверка на присъдата и се е солидаризирал със становището на първата инстанция, че наказанието следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, в размер от 18 години лишаване от свобода. Нещо повече, счел е възрастта на подсъдимия за обстоятелство, изключващо реализирането на поправителния и превантивен по отношение на него ефект на наказанието и се е фокусирал върху генералната превенция, която то цели, приемайки, че с това наказание поне тя ще бъде постигната. Върховният касационен съд не споделя изложените от въззивната инстанция съображения. Подсъдимият е на преклонната възраст от 86 години, която сама по себе представлява изключително смекчаващо вината обстоятелство. За този подсъдим, наложеното от първата инстанция и потвърдено от въззивната инстанция наказание е равнозначно на смъртно наказание, защото вероятността то да бъде изтърпяно /дори и при реализиране на процедурата по предсрочно условно освобождаване/ е практически нулева. Самото деяние не разкрива по-висока степен на обществена опасност в сравнение с другите престъпления от същия вид и не е обществено оправдано да бъде санкционирано с наказание, обричащо подсъдимия на престой в затвора до смъртта му. Настоящата инстанция счита, че и най-лекото наказание, предвидено в нормата на чл. 116 от НК се явява несъразмерно тежко с оглед възрастта на И.. Налице са основания за приложението на чл. 55 от НК, поради което този съд прие, че наказанието следва да бъде определено под минимума на предвиденото в закона, а именно в размер от десет години лишаване от свобода. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение