Решение № 11879 от 20.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Арнаудов - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), против решение 9/12.01.2021 г., постановено по адм. д. 597/2020 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С него по жалба на Н. Александров, [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], е отменен ревизионен акт (РА) Р-16002419007564-091-001/15.06.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Пловдив в частта, потвърдена с решение 427/02.09.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на съда относно отсъствието на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Твърди, че Н. Александров е бил управител Лили Козметикс ЕООД и в това си качество целенасочено е укрил факти и обстоятелства, които по закон е следвало да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Счита прехвърлянето на 100% от дружествените дялове по договор от 24.10.2017 г. за проява на недобросъвестно поведение, което препятства събирането на задълженията на дружеството. В тази насока са развитите аргументи за неправилна преценка от страна на решаващия съд и наличие на причинно-следствена връзка в случая между укритите факти и несъбираемостта на задълженията на Лили Козметикс ЕООД по ЗДДС и ЗКПО. В касационната жалба са развити подробни аргументи. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение като РА бъде потвърден в частта, потвърдена с решение 427/2020 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 4 769,12 лв. и заплатената държавна такса за касационно обжалване. Ответната страна по делото Н. Александров, се представлява в проведеното открито съдебно заседание от адв. Бърчев, който оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирана позиция за основателност на касационната жалба поради наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С РА Р-16002419007564-091-001/15.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, е ангажирана отговорност по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК на Н. Александров за дължимите и невнесени публични задължения от Лили Козметикс ЕООД за корпоративен данък в размер на 7 192,18 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 2 923,35 лв., за ДДС в размер на 38 101,84 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 13 601,26 лв., за данък върху доходите от трудови и приравнените им правоотношения в размер на 543,52 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 157,09 лв., осигурителни и здравни вноски в общ размер на 603,13 лв. и лихви за просрочие в размер на 158,13 лв. Издаденият РА е отменен от горестоящия административен орган с решение 427/02.09.2020 г. в частта на установената отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК за задълженията за данък върху доходи от трудови и приравнените на тях правоотношения, осигурителни и здравни вноски, ведно със съответните лихви и е потвърден за задълженията за корпоративен данък и ДДС, ведно със съответните лихви. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Стара Загора е законосъобразността на РА в посочената част. Фактическите констатации на съда следват извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство и изводите на органите по приходите. Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-16002419007564-092-001/19.05.2020 г., който е връчен на адресата на 19.05.2020 г. От задълженото лице не е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. През ревизираните периоди управител и едноличен собственик на Лили Козметикс ЕООД е бил Н. Александров. На търговското дружеството е издаден Р-16002418002034-091-001/20.07.2018 г., който е влязъл в сила и задълженията по него не са внесени от дружеството. От правна страна решаващият съд извършил проверка по отношение валидността на оспорения административен акт приемайки, че същият е издаден от компетентни органи по приходите - чл. 119, ал. 2, изр. първо ДОПК и при спазване на изискванията за форма на административния акт - чл. 120 ДОПК. Наведените възражения с жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията са обсъдени и отхвърлени от съда като неоснователни. За да отмени процесния РА, на първо място административният съд е изложил мотиви относно условията на отговорността по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК. След преценка на фактическата обстановка по делото в съдебното решение е направено крайно заключение, че данъчният фактически състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК не е осъществен, поради което отговорността на ревизираното лице в случая не може да се реализира. От анализа на доказателствата по делото е прието, че са установени първите две предпоставки - ревизираното лице има качеството управител на задълженото юридическо лице в процесния период и дружеството има непогасени задължения за корпоративен данък и ДДС. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения относно липсата на причинно-следствена връзка между конкретни действия от управителя и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. В тази насока е формиран извод, че несъответствието на декларираното от Н. Александров с действителното положение е проява на укриване, което е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към тяхното събиране. Предприетите действия от физическото лице свързани с прехвърляне на дружествените дялове и липсата на конкретни доказателства, сочещи по безспорен начин отклонението на средства на дружеството от управителя, са отчетени в подкрепа на крайното заключение за ангажиране на солидарната отговорност на база предположения и незаконосъобразност на РА. Така постановеното решение от Административен съд Стара Загора е правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е квалифицирал точно спорния въпрос и е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса. Различни от установените при ревизията факти и доказателства не са представени от страните по делото, освен отхвърленото от съда с нарочно определение от 21.10.2020 г. искане за спиране на изпълнението на РА. С оглед на това е аргументиран изводът на съда, че не е налице спор по фактите, а по правилното тълкуване и приложение на закона. По делото е изяснено, че през ревизираните периоди управител на Лили Козметикс ЕООД е бил Н. Александров. Ревизията на Лили Козметикс ЕООД, приключила с издаване на РА Р-16002418002034-091-001/20.07.2018 г., е извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. В хода на това производство са констатирани две групи обстоятелства неосчетоводяване на всички получени фактури и респективно, неотчитане на всички продажби в ГДД по чл. 92 ЗКПО на дружеството, както и че същото е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС поради формиран облагаем оборот към 31.07.2015 г. В съответствие с доказателствата по делото административният съд е акцентирал върху отсъствието на последователно и задълбочено изследване на фактите при процесната ревизия. Касаторът навежда отново довода, че с прехвърлянето на дружествените дялове в Лили Козметикс ЕООД на 24.10.2017 г. управителят Александров реално е препятствал събирането на задълженията на дружеството. Направеният от съда извод, че съответното действие не е достатъчно за установяване на причинно-следствената връзка, е правилен. В допълнение към правните мотиви на първоинстанционния състав следва да се посочи отменителната част от решение 427/02.09.2020 г. на директора на дирекция ОДОП" Пловдив. В него е прието формално пренасяне на основанията относно вменяването на отговорност за данъка върху доходи от трудови и приравнените на тях правоотношения, ДОО, ЗО и УПФ за осигурители. В тази връзка са изложените мотиви на стр. 12, абз. 1 от решението за липса на предприети действия от приходната администрация и публичния изпълнител с цел събиране и отсъствие на необходимата причинно-следствена връзка, които не следва да бъдат подробно разглеждани на този етап от процеса. Изводите на решаващия съд, че по отношение на Н. Александров не са установени всички кумулативни предпоставки на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон. По делото не е установена причинно-следствената връзка между невъзможността да бъдат събрани задълженията за корпоративен данък и ДДС на Лили Козметикс ЕООД и поведението на ревизираното лице. Както правилно е отбелязано в мотивите на съдебното решение, солидарната отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК се отнася до укриване на факти и обстоятелства, свързани с дължимостта на данъци от юридическото лице, а не до тяхното събиране. Извършената от настоящата съдебна инстанция проверка по повод оплакванията в касационната жалба потвърждава като правилни и обосновани изводите на решаващия съд по отношение съдържанието на процесния РА (вкл. РД към него) и решението на горестоящия административен орган. В издадените актове от органите по приходите липсва детайлен анализ на конкретни фактически обстоятелства, които да водят до несъмнен извод за наличие на причинно-следствена връзка и ангажиране на отговорността на управителя Н. Александров на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК. С цел вменяване на отговорност на трето лице в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК е необходимо съответните предпоставки да бъдат изпълнени кумулативно като доказателствената тежест за тяхното установяване е на органите по приходите съгласно чл. 170, ал. 1 АПК вр. с § 2 от ДР ДОПК. В приложимата разпоредба на чл. 19, ал. 1 ДОПК не е въведена оборима презумпция, която подкрепя доводите в касационната жалба. Следователно единствената възможност за реализиране на солидарната отговорност на Н. Александров за задълженията на Лили Козметикс ЕООД за ДДС и корпоративен данък по РА Р-16002418002034-091-001/20.07.2018 г., е била чрез пълно и главно доказване на предпоставките за това от административния орган. Нормата на чл. 19 от ДОПК в приложимата редакция урежда два отделни състава на отговорността и прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2), водещи до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани чл. 19, ал. 1, респективно погасени чл. 19, ал. 2. Обсъдените от ревизиращия екип предпоставки по ал. 2, които са застъпени и в касационната жалба, са ирелевантни в настоящия случай, тъй като основание за ангажиране на отговорността според процесния РА/РД и решението на горестоящия административен орган е единствено нормата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Видно от съдържанието на посочените актове, органите по приходите не са разграничили ясно предпоставките за ангажиране на отговорност в случаите по ал. 1 и ал. 2 на чл. 19 ДОПК. Предвид изложеното е неоснователно и последното оплакване в касационната жалба - че в РА и РД на Лили Козметикс ЕООД е налице обосновано предположение за отклоняване на средства на дружеството от страна на управителя и внасянето им по негови лични сметки. Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК не въвежда оборима презумпция и не допуска ангажиране на отговорността на третото лице въз основа на предположения. В това отношение фактическите констатации на органите по приходите в процесния РА е следвало да бъдат доказани чрез допустимите доказателствени способи в процеса. Особеният ред по чл. 122 и сл. от ДОПК и по-специално, презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК в РА/РД на Лили Козметикс ЕООД, се явява неприложими в процесното административно производство. Съответните касационни твърдения са направени в резултат от ПУФО, но по делото не са представени данни за извършена ревизия на Н. Александров за процесните данъчни периоди 2015- 2017 г., доказващи надлежно направените предположения. След проверка на наведените доводи и възражения в касационната жалба се установява, че същите са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд. Съдът обосновано и законосъобразно ги е приел за неоснователни предвид установената фактическа обстановка по делото. Липсата на което и да е от предвидените в чл. 19, ал. 1 ДОПК кумулативни условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на управителя на задълженото юридическо лице Н. Александров за несъбраните задължения за ДДС на дружеството. Като е достигнал до същото крайно заключение и е отменил издадения РА на основание чл. 21, ал. 1 ДОПК, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение,