Решение № 1687 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10748/2009 г.

Решение № 1687 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10748/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Вита-РВ" ЕООД - гр. Казанлък, представлявано от управителя Господин Илиев Стоянов против Решение № 913/29.05.2009 г., постановено по адм. дело № 1740/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 3-1298/27.02.2004 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се поддържа, че с молба от 13.10.2008 г. жалбоподателят е поискал назначаване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която би имало съществено значение за определяне на дължимия данък. Съдът не се е произнесъл по направеното искане, въпреки че е докладвал молбата в съдебно заседание. Допуснатото нарушение е довело до неправилния извод на съда за законосъобразност на РА. Касаторът моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Излага съображения, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК, довели до постановяване на неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане със задължителни указания. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на "Вита-РВ" ЕООД против ревизионен акт № 3-1298/27.02.2004 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с решение № 70/24.04.08 г. на вр. и. д. директор на дирекция "ОУИ" гр. Варна. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията сумата 1440,95 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да постанови това решение съдът е приел, че за 2002 г. законосъобразно е извършено преобразуване на финансовия резултат със сумата 378474 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 17 ЗКПО (отм.), в резултат на което е определен данък в размер на 49547,29 лв. При ревизията е установено, че ревизираното лице е извършило продажба на дълготрайни материални активи /ДМА/ - сгради и земя, представляващи стоково тържище, находящо се в гр. Казанлък, за сумата 100000 лв., при остатъчна балансова стойност на активите към 01.04.2002 г. в размер на 428289,81 лв. и данъчна оценка - 652927,60 лв., за което са издадени фактури № № 1885 и 1886 от 01.04.2002 г. и нот. акт № 35, том I, рег. № 480, д. № 32/2002 г. Прието е, че е осъществена продажба на ДМА под отчетната стойност и под данъчната оценка, в резултата на което ревизираното лице е отчело за годината отрицателен финансов резултат. При ревизията е изготвено заключение на лицензиран оценител, въз основа на което е определена пазарна цена на продадения имот при прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗКПО (отм.) в размер на 353984 лв. за сградите и 124490 лв. за земята, общо 478474 лв. При съпоставка между тази цена и продажната цена от 100000 лв. е констатирано наличие на отклонение повече от 20 %, в резултат на което е увеличен финансовия резултат със сумата 378474 лв., представляваща отрицателната разлика между уговорената цена на ДМА и установената пазарна цена. Съдът е приел, че е налице сделка, сключена с цел отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗКПО, изразяващо се в определяне на трансферни цени и на основание чл. 15, ал. 3, т. 2 ЗКПО при определяне на дължимия данък следва да бъде увеличен финансовия резултат със сумата, произтичаща от тази сделка. В мотивите на решението съдът е приел, че при определяне на оценката правилно са приложени метода на сравнителните неконтролирани цени между независими търговци и приходния метод. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че при определяне на продажната цена на недвижимия имот е отчетено наличието на висящ спор за собственост върху продадения имот. Съдът е посочил, че висящият съдебен спор е ирелевантен за оценката на имота. Настоящият състав намира, че при постановяването на решението е допуснато твърдяното от касатора съществено нарушение на процесуални правила. С писмена молба вх. № 15562/14.10.2008 г. /наречена становище/, подадена по адм. дело № 1740/2008 г. /лист 29 от делото/, докладвана в съдебно заседание на същата дата, жалбоподателят е направил искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза от вещи лица - лицензирани оценители на недвижими имоти, които да дадат заключение за средната пазарна цена на имота - предмет на сделката по нотариален акт № 35 от 23.03.2002 г., том I, рег. 480 на нотариус в гр. Казанлък. В молбата е посочено какви факти и обстоятелства да бъдат взети предвид при изготвяне на оценката, както и какво проучване да бъде изготвено за целите на заключението. В посоченото съдебно заседание съдът не се е произнесъл по доказателственото искане, направено в молбата, тъй като е прекратил производството по делото. С Определение № 12937/27.11.2008 г. по адм. дело № 14568/08 г. на ВАС, първо отделение, определението за прекратяване е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщане на делото пред административния съд е насрочено съдебно заседание на 28.01.2009 г., в което не е даден ход на делото, както и съдебно заседание на 29.04.2009 г., в което е даден ход на делото и същото е обявено за решаване. Видно от протокола на съдебното заседание, съдът е докладвал становище № 15562/14.10.2008 г. от жалбоподателя, като е посочил, че в него са направени доказателствени искания, но не се е произнесъл по тези искания. Като не се е произнесъл по допустимо, относимо и своевременно направено доказателствено искане от страната, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 171, ал. 2 АПК. Съдът е лишил жалбоподателя от право на защита и е нарушил принципа на равенство на страните в процеса. Дори и в случаите, в които съдът оставя без уважение доказателствено искане, следва да изложи съображения за това, а в случая нито са изложени съображения, нито е постановен диспозитив за отхвърляне на доказателственото искане за назначаване на експертиза. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като със заключението на поисканата техническа експертиза жалбоподателят се е стремил да опровергае изводите в РА относно действителната пазарна цена на продадения имот и съответно - относно наличието на основание за увеличение на финансовия резултат. Изясняването на този въпрос е от съществено значение за правилното решаване на делото, тъй като касае определянето на данъчната основа и съответно на дължимия данък. Искането за назначаване на съдебна експертиза има значение и за обосноваване на оплакванията против РА и доводите за неговата незаконосъобразност, които са изложени от жалбоподателя в подадената от него жалба до административния съд. В тази връзка, произнасянето на съда по направените възражения от касатора относно използваните методи за изготвяне на оценка, както и относно други факти и обстоятелства, които имат значение за определяне на пазарната оценка на имота, се явява необосновано. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно и следва на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да допусне поисканата от жалбоподателя съдебно-техническа експертиза и при постановяване на решението си да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото, въз основа на което да направи обосновани изводи относно законосъобразността на обжалвания РА. При този изход на делото не се възлагат разноски за настоящото производство. Същите следва да бъдат възложени при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение