Решение № 16220 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11484/2013 г.

Решение № 16220 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11484/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет гр. Варна чрез неговия процесуален представител срещу решение № 1813/5.07.2013 г. по адм. д. № 4396/2012 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Жечка Георгиева Николова и Атанас Георгиев Панайотов в писмен отговор чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ответниците срещу решение № 551-6/ по протокол № 10/26, 27.07.2012 г. на касатора, с което е бил одобрен ПУР-план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти-публична собственост на СО "Ваялар, "Траката" и "Горна трака" в частта за имот 1885. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт в обжалваната му част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за нарушение принпица на съразмерност и наличие на по-икономичен вариант. Така постановеното решение е законосъобразно: Установяванията в хода на съдебното производство сочат, че административният акт в обжалваната му част е издаден в нарушение приниципа на съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като предвижданията за имота засягат правата и интересите на собственика в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона, а именно, гарантиране устойчиво развитие на територията на страната и създаване на благоприятни условия за живеене и отдих на населението. Налице е доказаната възможност за по-благоприятен за оспорващите устройствен вариант при прокарването на улица - два тупика с дължина 40 м и габарит 3,5 м, и 90 м и габарит 6 м, които най-добре биха покрили изискванията за икономичност и целесъобразно застрояване. Така ще се гарантира както изпълнимост на плана с оглед съдържащите се в него предвиждания, така и правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания. В този смисъл неоснователно е твърдението на касатора в касационната жалба, че вещото лице не се съобразило с цялостната пътна инфраструктура и планирането й в по-широк обем, както и за нарушение на разпоредбата на чл. 108 ЗУТ. В конкретния случай принципите на вертикалната планировка не се променят, тъй като същата е разделена на две части, като отводняването й е предвидено в противоположни посоки. Освен това административният орган не е задължен да приеме именно заключението на вещото лице при промяна на предвижданията, а да изготви именно такава промяна, която да удовлетвори изискването за съразмерност, след като има и други, технически възможни варианти, при безспорното спазване на нормата на чл. 108 ЗУТ. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделениеQ