Решение № 896 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2010/2008 г.

Решение № 896 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2010/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК (07 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. против решение № 23 от 7.02.08 г. по гр. дело № 43/07 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 165 от 12.07.04 г. по гр. дело № 645/02 г. на Русенския районен съд. С него е отхвърлен предявения от същата страна против О. Р. иск по чл. 108 от ЗС за собственост върху надстройка със застроена площ от около 80 кв. м., изпълнена в обема на едноетажна масивна пристройка, изградена по ул. "А" № 49 в гр. Р., в дворно място с площ 408 кв. м., представляващо УПИ- 674 в кв. 73 по плана на гр. Р. Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) Моли решението да бъде отменено и искът - уважен. Ответникът по касационната жалба О. Р. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С решение № 479 от 3.05.07 г., постановено по гр. дело № 178/06 г. състав на Трето г. о. на ВКС е отменил решение № 430 от 28.09.05 г. по гр. дело № 570/05 г. на Русенския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че по силата на ЗОЕГПНС от няколко физически лица, в т.ч. Надка И. Л. на ищеца С. К., са одържавени всички помещения в двата етажа над партерния от триетажната сграда на хотел"С", заедно с едноетажна пристройка с площ от 40 кв. м. по ул. "С" (сега "А") № 49 в гр. Р. С оглед на ангажираните доказателства - показанията на св. А заключенията на изслушаните пред първата и пред въззивната инстанции съдебно-технически експертизи е прието, че през периода 1980-82 г. са извършени преустройства и реконструкции на хотела и пристройката към него. В резултат ползваното понастоящем от ответника "помещение" не е идентично по вид, външни размери и квадратура с отчуждената пристройка. Ново строителство представлява и процесната надстройка (здравен пункт), изградена върху пристройката. Въз основа на този анализ съдът е направил извод, че отчужденото недвижимо имущество не съществува реално в размерите, с които е отчуждено към момента на влизане в сила на реституционния закон, поради което не е настъпил и ефекта на реституцията по силата на закона върху процесния имот. Изложени са съображения, че за ищеца съществува правната възможност да търси обезщетение по реда на ЗОСОИ. Касационната жалба е неоснователна. Въззивният съд е приложил правилно материалния закон - чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ. Спазени са задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното му решение, по тълкуване и прилагане на закона. Формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения иск е в съответствие със закона и доказателствата по делото. Основателността на този иск се обусловя от установяване на факта, че ищецът е собственик на процесния имот, който се владее от ответника без правно основание. В конкретния случай ищецът не е доказал, че активно легитимиран да проведе успешно иска по чл. 108 от ЗС, тъй като няма качеството на реституиран собственик. Целта на реституционния закон е да възстанови имотите, доколкото те съществуват като реално в размерите, в които са отчуждени. При положение, че одържавеният имот е сграда, с оглед новото строителство при пристрояване или надстрояване, макар че увеличават размера на заверената сграда, ако нямат самостоятелен статут и представляват приращение към нея, ще бъдат реституирани заедно с нея. Ако те имат такъв статут, не подлежат на възстановяване в лицето на собствениците на имота. Такава е настоящата хипотеза. Данните по делото сочат, че процесната надстройка (здравен пункт) е самостоятелен обект, изграден след одържавяването извън обема на съществуващата пристройка. Ето защо, законосъобразно съдът е приел, че ищецът не може да се легитимира като неин собственик. Обстоятелството, че за строителството на надстройката няма строителни книжа не може да наложи други изводи. Когато строежът е незаконен се прилага чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ като собствениците се обезщетяват по административен ред от органа по чл. 6, ал. 1 от същия закон - ТР № 6 от 10.05.06 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/05 г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.