Решение № 14177 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6652/2016 г.

Решение № 14177 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6652/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община С. З., чрез юрисконсулт С. Н., против решение № 99 от 28.04.2016 г. по адм. дело № 69/2016 г. на Административен съд -С. З., с което е отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Решение № 10-23-5/15.02.2016 г. на кмета на община С. З., по подадено заявление с вх. № 10-21-1 от 19.01.2016 г. от Й. М. Й., и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените задължителни указания на съда. Касационният жалбоподател смята, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и моли същото да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът, чрез адвокат Р. Д., в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения за нейната неоснователност и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За са постанови обжалваното решение, Административен съд- С. З. е приел, че обжалваният акт е издаден в нарушение на императивната норма на чл. 38 от ЗДОИ, а именно: липса на мотиви относно надделяващ обществен интерес по см. на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, в хипотеза на изричен отказ за предоставяне на исканата обществена информация от трето лице, когато достъпът засяга негови интереси. Решението на Административен съд-С. З. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспореното решение на кмета на община С. З. е издадено от компетентен орган, но следва да бъде отменено като постановено при липа на фактически основания за неговото издаване. Споделят се заключенията на административния съд, че поисканата от Й. М. Й. с процесното заявление информация е обществена. Описаните в заявлението данни са свързани с обществения живот, тъй като представляват служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, а именно: сведения и данни, които се събират, създават и съхраняват от органа във връзка с дейността на общината и общинската администрация. Налице е и второто изискване на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ - исканата информация дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект във връзка със управлението и стопанисването на общинско имущество, за прозрачността и отчетността на сключените договори, по които общината е страна, както и за разходването на бюджетни средства. Правилен и съобразен с приложимите материалноправни норми е извода да на съда, че като засягаща интересите на трето лице и заявен изричен отказ от това лице за предоставяне на исканата с процесното заявление обществена информация, за да е налице правопрекратяващо действие на тези два факта по отношение правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес. Преценката обаче относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес като елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ следва да бъде извършена от административния орган, поради което без излагане на фактически и правни основания относно този релевантен юридически факт органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 от ЗДОИ. Доколкото процесната информация е такава, съдържаща се в договори, по които страна е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, то по силата на въведената от законодателя оборима презумпция с разпоредбата на § 1, т. 5, б. "е" от ДР на ЗДОИ, органът, а не заявителят следва да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес. П. тежест на доказване, възложена на административния орган, същия следва да изложи фактически и правни основния в постановения акт по подаденото в конкретния случай заявление за достъп, относно липсата на надделяващ обществен интерес. Отделно от горното, действащата редакция на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ след изменението обн. ДВ, бр. 97 от 2015 г. /в сила от 12.01.2016 г./ изисква при отказ на третото лице да се предостави информацията, именно органът да прецени наличието на надделяващ обществен интерес, поради факта, че само при отсъствие на такъв, несъгласието на третото лице се явява основание да се откаже достъп до исканата информация. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва О. С. З. да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адвокат Диев. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение