Решение № 2847 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10034/2020 г.

Решение № 2847 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10034/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на С. Лукова, подадена чрез адвокат Г. Мавродиев, против Решение № 99/22.06.2020 г., постановено по административно дело № 408/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД 15-1637/29.05.2019 г. на Кмета на Община Сливен, нареждаща на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ на А. Луков да засипе съществуваща септична яма, разположена на регулационната граница с имот с идентификатор 67338.701.463 и да изгради ново съоръжение за заустване на битовите отпадъчни води от собствения му имот. В касационната жалба се сочи неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата се поддържа от адвокат Мавродиев по съображения, изложени в писмена защита, с молба да бъде уважена. От ответните страни – Кмет на Община Сливен и И. Георгиев са постъпили отговори, изготвени от процесуални представители, с които се оспорва касационната жалба. А. Луков, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледани по същество, жалбата е неоснователна. Процесната заповед е издадена на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ, въз основа на констатациите, съдържащи се в протокол от 30.04.2019 г. на постоянната комисия по чл. 196, ал. 1 ЗУТ при Община Сливен, след като е установено наличието на септична яма, разположена на границата между имот с идентификатор 67338.701.463 – собственост на И. Георгиев и имот с идентификатор 67338.701.464 – собственост на А. Луков. С оглед на тези констатации, ямата е квалифицирана като неподходяща по местоположение, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗУТ, която гласи, че басейни, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни се изграждат в урегулирания поземлен имот съобразно техническите и санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко от 3 метра от границите на имота. По въпросът относно допустимостта на подадената от С. Лукова жалба против Заповед № РД 15-1637/29.05.2019 г. на Кмета на Община Сливен, е налице произнасяне на Върховния административен акт с окончателен съдебен акт. За да потвърди оспорената заповед, съдът е извършил задълбочен и пълен анализ на събраните доказателства, взел е предвид заключението по допусната съдебно-техническа експертиза, и е проверил всички условия за законосъобразност по смисъла на чл. 146 АПК. Изводите му относно компетентност на органа, издал заповедта, спазване на законоустановената форма и на административно-производствените правила са обосновани и правилни, поради което се споделят от настоящия съд. Налице е и съответствие на заповедта с материалния закон. Съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, кметът на съответната община може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение септични ями, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Посредством събраните по делото доказателства са установени фактите, които осъществяват предпоставките за приложение на посочената норма, а именно – наличието на заварен строеж, който по своята характеристика и предназначение представлява септична яма, която е неподходяща по местонахождение, тъй като е разположена на регулационната граница между два поземлени имота. Правилно първостепенният съд е приел за ирелевантно възражението, касаещо възникнал спор от гражданско правен характер относно точното местоположение на границата между двата имота, което възражение се поддържа и в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административният акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, тоест при преценката за материална законосъобразност на процесната заповед следва да бъдат съобразени само тези факти, които са настъпили към момента на издаването й, без да се държи сметка на бъдещи събития или хипотетични факти. Съдът се е произнесъл и относно възражението за несъразмерност на оспорената заповед, като правилно го е отрекъл, предвид наличието на друга септична яма в имота. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, тъй като съдържащите се в него правни изводи са изведени въз основа на събраните по делото доказателства и установените с тях факти, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на Кмета на Община Сливен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да е в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. В полза на другата ответна страна – И. Георгиев, не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за сторени такива в хода на настоящото съдебно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,