Решение № 14576 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3580/2014 г.

Решение № 14576 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3580/2014 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационни жалби на Областна дирекция на МВР София, чрез процесуален представител юрк. П. Иванова, и на Димитър Кирилов Байрактаров, чрез процесуален представител адв. М. Овагемова, против решение № 4 от 03.01.2014 г., постановено по адм. д. № 1006/2013 г. по описа на Административен съд София-област с доводи, че съответно в осъдителната и отхвърлителната част е неправилно и затова следва да бъде отменено със законните последици. От страна на процесуалния представител на Областна дирекция на МВР - София е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Димитър Байрактаров. Касационната жалба на Областна дирекция на МВР - София счита за основателна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната жалба на Областна дирекция на МВР - София е частично основателна, а касационната жалба на Димитър Кирилов Байрактаров е неоснователна. С посоченото решение съдът е осъдил Областна дирекция на МВР - София да заплати сумата от 200 лв. за причинени неимуществени вреди от издадена незаконосъобразна заповед на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Димитър Кирилов Байрактаров, като е отхвърлил предявеният иск за горницата от 6800 лв., като неоснователен. Съгласно уважената част от този иск съдът е присъдил разноски в полза на Байрактаров в размер на 30 лв., а в полза на Областна дирекция на МВР - София 505 лв. По отношение на вторият иск административният съд е осъдил Областна дирекция на МВР - София да заплати сумата от 2000 лв. за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия по повод на административна дейност на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Димитър Кирилов Байрактаров, като е отхвърлил предявения иск за горницата от 6000 лв., като неоснователен. И в тази част по отношение на този иск са присъдени разноски съответно в полза на Димитър Кирилов Байрактаров 523 лв. и в полза на Областна дирекция на МВР - София 428 лв. Решението, в частта с която е уважена исковата претенция на Димитър Кирилов Байрактаров в размер на 2000 лв. за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия по повод на административна дейност на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неправилно и следва да се отмени. Неправилно е и решението в частта, с която по отношение на този иск са присъдени разноски съответно в полза на Димитър Кирилов Байрактаров в размер на 523 лв. и в полза на Областна дирекция на МВР - София в размер на 428 лв. С оспореното решение съдът е приел, че с публикуването на съобщение в сайта на Областна дирекция на МВР - София, с посоченото в делото на АССО съдържание, служителите на МВР са нарушили законовата разпоредба на чл. 2 от ЗЗЛД, която дефинира лични данни, които са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, във вр., с чл. 155, т. 9 от ЗМВР, която предвижда, че една от основите цели на информационната дейност на МВР е защита на личните данни на гражданите при тяхното обработване. Също така е посочено и че Димитър Кирилов Байрактаров сам е допринесъл за размера на претърпените вредите, тъй като сам е потърсил медийно отразяване на случилото се чрез обаждането си до ръководителя в телевизия СКАТ, поради което е прекъсната част от причинната връзка за целия размер на претърпените вреди. На това основание съдът е приел, че следва да уважи така предявеният иск в размер на 2000 лв., а за горницата от 6000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. Настоящата инстанция не споделя това заключение на съда. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Настоящият състав счита, че в случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно: да е настъпила вреда от незаконосъобразни действия от страна на служителите на ОД на МВР - София и да е налице причинна връзка между соченото действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Настоящата инстанция счита, че не е налице първата предпоставка за основателност на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразни действия, извършени от длъжностно/и лице/а при ответника. Дори и да се приеме, че е доказан първият елемент от фактическия състав, от който по принцип възниква правото на обезщетение, то по отношения на втория - вредата - не са налице доказани конкретно и обективно настъпили обстоятелства, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата - това са неблагоприятните имуществени или неимуществени последици от увреждането. Ищецът в настоящото производство въобще не е доказал твърденията си за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърнено достойнство и чест пред обществото, злепоставяне и уронване на доброто име пред избиратели, роднини, познати, зрителска публика и колеги в резултат на публикуване на съобщение на сайта на административния орган. По делото Байрактаров не е ангажирал доказателства и не е доказал в какво се е изразила твърдяната от него увреда. По делото няма данни и не е доказано някаква част от избирателите да не са гласували за него в следствие на публикуваното в сайта на ОД на МВР - София, както и някои от роднините, познати и колеги да е прекратил контактите си с него в резултат на съобщението. Напротив, по делото има данни, че работодателят на жалбоподателя е продължил работата си с него, а също така той е избран и за народен представител на проведените на 05.10.2014 г. парламентарни избори. Също така в обжалваното решение е посочено, че следва да се съобрази, че ищецът сам е допринесъл за размера на претърпените вредите, тъй като сам е потърсил медийно отразяване на случилото се чрез обаждането си до ръководителя в телевизия СКАТ, на което и основание административният съд е прел, че исковата претенция следва да се уважи само до размер от 2000 лв., а за горницата от 6000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. Това разсъждение на съда не е правилно до толкова, че се приема частично намаление на иска. Видно от мотивите на обжалваното решение, както и от показанията на свидетелите по делото, на 19.10.2011 г. в 00,32 ч. пред РПУ Костенец е пристигнал автомобил с екип на телевизия "СКАТ" (където е работил жалбоподателя), който снима репортаж на живо за случая. Журналистката, извършила репортажа е посочила, че Байрактаров се е обадил на прекият й началник за да му разкаже за случая, а той от своя страна се обадил на подчинената си. Или казано по друг начин малко след задържането на Байрактаров в медийното пространство се е знаело за случилото се, и то по негова инициатива, а публикуването на интернет страницата на ОД на МВР - София се е случило постфактум. От казаното до тук се налага изводът, че в настоящият случай не е налице фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на твърдените от страна на Димитър Кирилов Байрактаров, незаконосъобразни действия от страна на служителите на ОД на МВР - София, поради което решението в тази му част, включително в частта за присъдените по отношение на тази част от иска разноски, съответно в полза на Димитър Кирилов Байрактаров 523 лв. и в полза на Областна дирекция на МВР - София 428 лв., следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което претенцията в тази част да бъде отхвърлена, а на Областна дирекция на МВР - София да бъдат присъдени разноски в пълен размер, който съобразно действащата към момента на постановяването на решението Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по-конкретно чл. 7, ал. 2, т. 3 - при интерес от 5000 до 10 000 лв. - 450 лв. + 4 % за горницата над 5000 лв. са в размер на 570 лв., както е посочено и в обжалваното решение. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че по отношение на иска за претърпени неимуществени вреди вследствие на издадения незаконосъобразен административен акт е налице фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изпълнена е първата предпоставка на ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, като същият е издаден при извършване на административна дейност. Доказано е нарушаването на признатите със закон права на жалбоподателя. Издаденият индивидуален административен акт е в противоречие с материалноправните разпоредби на закона - чл. 103, ал. 1 от Избирателния кодекс, където се съдържа забрана за задържане на лица, регистрирани като кандидати за изборите. При определянето на размера на обезщетението законосъобразно съдът е съобразил нормата чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, която предвижда, че когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Това в конкретния случай е установено от приложената влязла в сила присъда № 66 от 23.04.2013 г. по НОХД № 354/2012 г. на Ихтиманския районен съд, с която Димитър Кирилов Байрактаров е признат за виновен в това, че на 18.10.2011 г. около 22.30 часа в гр. Костенец е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като е блъскал и обиждал служителите на РУП гр. Костенец, поради което и на основание чл. 325, ал. 1 от НК във връзка с чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева. При така изяснената фактическа обстановка, правилно е прието, че справедливото обезщетение дължимо от ответника за претърпяните от ищеца неимуществени вреди по първия иск е в размер на 200 лева, като искът за остатъкът от 6800 лева се явява неоснователен. По изложените съображения, касационната жалба срещу решението в тази част, както и в частта за присъдените разноски в полза на Байрактаров в размер на 30 лв., а в полза на Областна дирекция на МВР - София 505 лв, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на Областна дирекция на МВР - София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, което съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й от 28.03.2014 г. (бр. 28 на ДВ - при интерес от 5000 до 10 000 лв. е 580 лв. плюс 5 % за горницата над 5000 лв.), е в размер на 730 лв. На основание казаното до тук и съобразно уважената част от касационната жалба на Областна дирекция на МВР - София следва Димитър Кирилов Байрактаров да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 365 лв. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение