Решение № 11964 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7138/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-директора на Дирекция Миграция при Министерство на вътрешните работи (МВР), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Чорбаджийски. Жалбата е против решение 13631 от 17.04.2025г., постановено по адм. дело 10502 от 2024г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на оспорената заповед рег. 5364-3305/20.08.2024г. на зам.-директора на Дирекция "Миграция" - МВР. Ответникът по касационната жалба П. С., не изразява становище по нея в срока по чл.213а, ал.4 от АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение. Предлага то да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е основателна поради следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд София-град, по жалба на П. С., е била заповед на зам.-директора на Дирекция Миграция - МВР с рег. 5364з-3305 от 20.08.2024г. С нея на основание чл.24к, ал.18 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е прекратено административното производство по издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България с цел достъп до пазара на труда Сезонен работник на П. С., гражданин на Република Шри Ланка. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил горепосочената заповед на зам.-директора на Дирекция Миграция. За да постанови този резултат административният съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради факта, че на основание чл.24к, ал.10 от ЗЧРБ административният орган е следвало да уведоми заявителя за липсващи документи по преписката, следователно, не спазвайки това условие, е приложил неправилно закона. Съдът е стигнал до извод, че за П. С. е възникнала необходимост да представи съответните документи виза тип D и медицинска застраховка, но от Дирекция Миграция към МВР не са дадени указания, каквото е и изискването на чл.24к, ал.10 от ЗЧРБ. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилен е изводът на съда, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и във валидна писмена форма. Неправилно обаче съдът е достигнал до извод, че е приложима процедурата по чл.24к, ал.10 от ЗЧРБ, като не е обсъдил изложените в оспорения акт фактическите и правни основания за неговото издаване. В оспорената заповед на зам.-директора на Дирекция Миграция - МВР е посочено, че чужденецът след влизането си в Република България не се е явил в сектор Миграция при ОДМВР Варна и в законоустановения 7-дневен срок не е приложил към заявлението си копие на страницата си от паспорта с положителна виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ (виза тип D) и задължителна медицинска застраховка за територията на страната. С оглед на това административният орган е прекратил административното производство на основание чл.24к, ал.18 от ЗЧРБ. Според тази разпоредба в приложимата й редакция в 7-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ (виза тип D) работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да приложат към заявлението по ал.7 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата с положената виза и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България. Когато в срока по изречение първо документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по чл.24к, ал.1 от ЗЧРБ (разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник). Описаните в оспорения административен акт фактическите и правни основания касаят процедура по чл.24к, ал.16-18 от ЗЧРБ. С обжалваното решение не е разгледал оспорената заповед относно това дали е спазен редът по чл.24к, ал.16-18 от ЗЧРБ за нейното издаване, респ. дали е налице основанието по чл.24к, ал.18 от ЗЧРБ за прекратява производството по издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник. Вместо това първоинстанционният съд е разгледал неотносима към оспорваната заповед процедура тази по чл.24к, ал.8-11 от ЗЧРБ и по аргументи, че не е спазен редът по чл.24к, ал.10 от ЗЧРБ за уведомяване на заявителя, е отменил оспорената заповед. Административен съд София-град не е извършил анализ на установените от органа факти и преценка на правните му изводи по приложението на закона. Съдът не е извършил пълна и всеобхватна преценка на фактическите установявания на органа, които не е подвел и анализирал при правилно определена правна квалификация. По този начин съществено е нарушено правилното установяване на фактите по делото. Извършеното нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като се отразява на обжалваното решение. Така е, защото ако то не беше извършено и съдът беше разгледал оспорената заповед по относимите за нея фактическите и правни основания, той би могъл да достигне до различен правен резултат. Същевременно нарушението не може да бъде отстранено от касационния съд поради забраната по чл.220 от АПК за нови фактически установявания. Изложеното дотук обосновава извод за неправилност на съдебното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Затова съдебният акт следва да бъде отменен и делото върнато на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да установи фактите във връзка с издаването на оспорения административен акт и при установена фактическа обстановка, подведена под приложимите правни норми, да формира правните си изводи. В това число и да разгледа твърдението на оспорващия, че той се е явил в сектор Миграция при ОДМВР Варна и е представил необходимите документи. Преди да направи това административният съд следва на основание чл.163, ал.3 от АПК да укаже на оспорващия, че за тези твърдения не сочи и представя доказателства. Освен това административният съд следва да съобрази и представените към касационната жалба писмени доказателства - писмо рег. 536400-29861 от 05.04.2024г. с доказателство за изпращането му. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл.226, ал.3 от АПК. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, състав на четвърто отделение