Решение № 7281 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10755/2017 г.

Решение № 7281 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10755/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД)-К. на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д. П., против решение № 269 от 14.07.2017 г., постановено по адм. д. № 112/2017 г. от Административен съд-С.. С него съдът е отменил писмо за извършено плащане № 21/112/00706/3/02/22/01 с изх. № 01-090-6500/176 от 21.03.2017 г., издадено от касатора в настоящото производство при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Определил му е срок за произнасяне от два месеца. Съдът е осъдил ОД-К. на ДФЗ да заплати на Д. С. Д. направените от него разноски в размер на 560 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи, че то е недопустимо, защото е постановено по жалба, подадена против писмо, което не притежава белезите на индивидуален административен акт. Отделно от това са развити съображения и по съществото на спора, като се правят доводи, че писмото е законосъобразно, а съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон. По изложените съображения в жалбата касаторът моли съда, да отмени решението поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Алтернативно по съществото на спора моли съда, да отмени решението поради допуснато нарушение на материалния закон. Иска присъждане на направените разноски при първоинстанционното разглеждане на спора в размер на 80 лв., представляващи платено възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Д. С. Д. от с. М., община С., редовно призован не изпраща представител и не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Прокурорът счита, че писмото, предмет на жалбата няма белезите на индивидуален административен акт, поради което съдът се е произнесъл по една недопустима жалба. Развива съображения относими към чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), с които мотивира становището си. Прокурорът предлага съдебното решение да бъде обезсилено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Административният съд-К. е бил сезиран с жалба на Д. С. Д., подадена против писмо за извършено плащане с изх. № 01-090-6500/176 от 21.03.2017 г., издадено от директора на ОД- К. на ДФЗ. С него жалбоподателят в първоинстанционното производство е бил уведомен за извършено плащане по сключен договор за отпускане на финансова помощ и подадена заявка за плащане, като е посочена и датата - 23.05.2014 г. на която е заплатена сумата. В писмото е изложено също, че в изпълнение на влязло в законна сила съдебно решение на Административния съд-С., с което е отменено уведомително писмо за одобрение, издадено от директора, преписката му се изпраща за ново произнасяне. На основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ и в изпълнение на заповед на изпълнителния директор на ДФЗ Д. С. се уведомява, че ДФЗ открива производство по налагане на финансови корекции. След излагане на обстоятелствата по сключения договор и развилите се правоотношения по него е посочен общия размер на финансовата корекция. Дадена е възможност на Д. С. в срок от 14 дни от получаване на писмото да представи своите възражения по основателността и размера на финансовата корекция. Така описаното писмо за плащане административният съд е възприел за индивидуален административен акт. Приел е, че в него има властническо волеизявление, с което се внася едностранна неблагоприятна промяна в правната сфера на Д. С., поради което актът подлежи на съдебен контрол. В резултат на това е разгледал спора по същество. Приел е, че писмото за извършено плащане е незаконосъобразно, поради липсата на изложени фактически основания, представляващо съществено нарушение на административно производствените правила и го е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Решението е постановено при допуснат осъществено нарушение на процесуалните правила, което налага неговата отмяна и обезсилването му на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Писмото за извършено плащане не е индивидуален административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИВ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Преди издаването му е предвидена процедура за издаване на решението за финансова корекция на ръководителя на управляващия орган. Тя е разписана в чл. 73, ал. 2, според която преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Според ал. 3 решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. Анализът на така описаната нормативна разпоредба сочи, че с писмото за извършено плащане е поставено началото на тази процедура по издаването на решение на управляващия орган за извършена финансова корекция. Още на първата страница на писмото е посочено правното основание за издаването му - чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, а в неговия край е дадена възможност на Д. С. да представи възраженията си. След изпълнение на тази процедура и обсъждане на евентуално представените възражения следва издаване на решението за финансова корекция. Това решение, издадено след изпълнение на процедурата, разписана в ал. 2 и 3 на посочената разпоредба е индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК, според чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ. Следователно писмото за извършено плащане по правната си същност не индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, а процедурен акт (част от производството по издаването на крайния акт), според чл. 21, ал. 5, издаден в изпълнение на регламентиран ред на законово ниво, който императивно следва да бъде спазен. С това писмо за извършено плащане не се засяга неблагоприятно правната сфера на Д. С., нито за него се създават задължения или отнемат права, а напротив, дава му се възможност да направи възражения против установеното и изложено съдържание на писмото. Едва след обсъждане на евентуално постъпилите възражения управляващият орган следва да издаде решението си за финансова корекция. Това решение ще е индивидуален административен акт, който ще подлежи на съдебен контрол при евентуалното му обжалване. Като не е изследвал задълбочено правната същност на писмото за извършено плащане, съдът е извършил нарушение на процесуалните правила, които го задължават да провери процесуалната допустимост на подадената до него жалба. В случая жалбата е била процесуално недопустима, защото е подадена против административен акт, представляващ част от производството по издаване на индивидуален административен акт, който не подлежи на съдебен контрол. Налице е била процесуална пречка за разглеждане на жалбата по същество, защото писмото за извършено плащане не е подлежало на оспорване - чл. 159, т. 1 АПК. Като е постановил решение по една процесуално недопустима жалба, административният съд е постановил и недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а образуваното пред него производство-прекратено. Страната причинила неоснователно предизвикания съдебен спор дължи заплащането на направените от другата страна разноски. Касаторът е поискал присъждането на разноски направени пред първоинстанционния съд и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете съдебни инстанции. Искането е основателно и следва да се уважи по аргумент от чл. 143, ал. 4 АПК. Д. Д. ще следва да заплати на ОД-К. на ДФЗ разноски в размер на 280 лв., от които 80 лв. заплатено възнаграждение на вещо лице и по 100 лв. за всяка една от съдебните инстанции, според заявеното в касационната жалба искане, както и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 34 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение