Решение № 2449 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7613/2014 г.

Решение № 2449 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7613/2014 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мартин Валентинов Манев против решение № 7 от 12.03.2014 г., постановено по адм. дело № С-33/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № з 811/21.01.2013 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на Мартин Валентинов Манев е наложено дисциплинарно уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) и правилника за приложението му (отм.), като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изводът на съда, че оспорената заповед е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР (отм.) и ППЗМВР (отм.) е незаконосъобразен и необоснован. Като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание са посочени следните обстоятелства: за това, че в качеството си на полицейски орган, полицай Манев използвайки служебното си положение на 22.10.2012 г. в гр. София е подпомагал лицата Ивайло Иванов и Ивелина Василева при извършване на взломна кражба от жилище в ж. к. "Овча купел", при което са отнети движими вещи. Служителят е подслушвал радиочестотата на оперативната дежурна част на 06 РУП при СДВР като е предупреждавал лицата за евентуално изпратен автопатрул в района или на адреса. В заповедта е посочено, че на 22.10.2012 г. около 19 ч. служителят е задържан за срок от 24ч. и същият е привлече в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 195 от НК, като в административния акт подробно е проследен хода на проведеното дисциплинарно производство. Посоченото нарушение е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 7, предл. 2 и т. 10 от ЗМВР (отм.) вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на посочената в заповедта дата - 22.10.2012 г. Мартин Манев не е бил с радиостанция, като не е установено по друг начин да е подслушвал радиочестотата на оперативната дежурна част на 06 РУП. С показанията на свидетелите Левчев и Донов се установява, че сутринта на 22.10.2012 г. след приключване на работа Манев е оставил радиостанцията си в касата на полицейското управление, където се съхранявали всички радиостанции, а вечерта на 22.10.2012 г., когато застъпил на смяна радиостанцията му е била в касата. С показанията на свидетелят Пецов, който е разпоредил да се пристъпи към задържането на Ивайло Иванов и Ивелина Василева, се установява, че имало данни жалбоподателят да е подслушвал радиочестотата на оперативната част на 04 РУП, а престъплението е извършено на територията на 06 РУП. Свидетелят сочи, че няма данни за препредаване на информацията, с която Манев разполага на други лица, както и че последният е съобщавал на Иванов информация, която се различава от оперативната обстановка на територията на столицата, т. е. съобщавал е други данни. От всички събрани по делото доказателства в т. ч. и от показанията на свидетеля Божилов не се установява жалбоподателят да е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се на 22.10.2012 г. да е подслушвал радиочестотата на оперативната дежурна част на 06 РУП при СДВР като е предупредил Ивайло Иванов за евентуално изпратен автопатрул в района или на адреса. С показанията на посочения свидетел се установява, че Мартин Манев за предходен период е участвал в група, извършвала взломни кражби на територията на гр. София, но дисциплинарното наказание не е наложено за това. Действително по делото има данни полицейският служител да е предоставял информация, известна му по служба на Ивайло Иванов, но по други начини, за други дати и периоди, които не са посочени в заповедта и не са включени във фактическите основания за издаването й. Освен това видно от становището, изготвено по повод образуваното дисциплинарно производство е, че дисциплинарно разследващият орган е приел, че след като на Манев е зачислена радиостанция, то може да се направи предположение за реална възможност за използването й с цел прослушване на полицейските ефири на всички РУП на територията на София, но доказателства в тази насока не са ангажирани. От изложеното следва, че държавният служител не е осъществил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, поради което заповедта е издадена в противоречие с материалноправните норми на закона. Ето защо като е направил извод в обратния смисъл Административен съд София - град е постановил съдебно решение в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Предвид изхода на спора следва да се осъди Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Мартин Валентинов Манев сумата 15 лв. представляваща заплатени държавни такси. Доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение не са представени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,