Решение № 16065 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5815/2013 г.

Решение № 16065 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5815/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Петра Лозанова Недева и Недко Маринов Недев - и двамата от гр. Пловдив, за отмяна на основание чл. 239 от АПК на решение № 8179 от 07 юни 2012 г., постановено по адм. д. № 663/2012 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 1739 от 28 октомври 2011 г., постановено по адм. д. № 1248/2010 г. по описа на Административен съд Пловдив. В искането не се сочат конкретни основания по чл. 239 от АПК, а се твърдят нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се също така, че е налице изменение на закона, като с § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ е дадена възможност за узаконяване на незаконни строежи. Постъпило е и искане за отмяна от Марин Недков Недев от гр. Пловдив за отмяна на основание чл. 239 и чл. 246, ал. 1 от АПК на решение № 8179 от 07 юни 2012 г., постановено по адм. д. № 663/2012 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 1739 от 28 октомври 2011 г., постановено по адм. д. № 1248/2010 г. по описа на Административен съд Пловдив. Твърди се, че молителят е трета страна, ползвател на процесния имот. Ив това искане е налице позоваване на разпоредбата на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. От ответницата Валерия Петрова Стойкова е постъпило писмено възражение, в което излага доводите си за неоснователност на искането за отмяна на Петра Лозанова Недева и Недко Маринов Недев. Ответникът - началник на РДНСК Южен централен район, чрез процесуалния си представител юрк. Даниела Манолова, излага съображения за неоснователност на двете искания за отмяна. Останалите ответници - Христо Николов Захариев, Родица Димитрова Симеонова, Атанас Димитров Стойков, Петар Димитров Стойков и Илия Николов Захариев, не са заявили становищата си по подадените искания за отмяна. Двете искания за отмяна са направени в сроковете по чл. 240 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, исканията са неоснователни. С решение № 1739 от 28 октомври 2011 г., постановено по адм. д. № 1248/2010 г. по описа на Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата на Недко Маринов Недев срещу заповед № ДК-02-Пд-08/09 юни 2010 г. на началника на сектор Пловдив при РДНСК Южен Централен район. В производството като заинтересувана страна е участвала и Петра Лозанова Недева. С решение № 8179 от 07 юни 2012 г., постановено по адм. д. № 663/2012 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, е оставено в сила решението на Административен съд Пловдив. Производството пред касационната инстанция е образувано по касационна жалба на Петра Лозанова Недева и Недко Маринов Недев. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Петра и Недко Недеви са страни както по делото пред Административен съд Пловдив, така и пред Върховния административен съд, като постановените решения са неблагоприятни за тях. Ето защо тези молители могат да искат отмяна на постановеното решение. Текстът на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че съдебното решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая нито се твърдят нови обстоятелства, нито се представят нови писмени или каквито и да са доказателства. Приложените към молбата да отмяна доказателства са вече приложени и разгледани при редовния инстанционен контрол. Доколкото липсват конкретни основания за отмяна, съдът взе предвид и останалите, визирани в нормата на чл. 239, т. 2, 3, 4, 5 и 6 от АПК материалноправни предпоставки, предвидени като правни основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В процесната молба за отмяна няма наведени твърдения за осъществени от фактическа страна обстоятелства по посочените разпоредби, а по образуваното по искането за отмяна дело не се съдържат данни, сочещи на наличие на някоя от предвидените предпоставки. Поради това не се установява съдебният акт да е основан на неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещото лице, нито е налице престъпно действие на страна, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаване не делото; съдебното решение не е основано и на признат по надлежния ред за подправен документ; не е налице влязло в сила съдебно решение между същите страни и на същото основание, противоречащо на съдебното решение, чиято отмяна се претендира; не се установяват нарушени права на страна по делото, накърнили правото й на участие; нито има произнасяне на Евпорейския съд за защита правата на човека във връзка с нарушение на Конвенцията за защита правата и основните свободи. В разглеждания аспект изменението на Закона за устройство на територията и по-специално приемането на разпоредбата на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ, не е сред посочените основания за отмяна, а несъответствието с материалния и процесуалния закон е основание за касационен контрол при невлязъл в сила съдебен акт, а не основание за отмяна като извънреден способ за ревизия на влезли в сила съдебни решения. При липсата на условията за отмяна, визирани в чл. 239 от АПК искането на Петра Лозанова Недева и Недко Маринов Недев като неоснователно ще следва да бъде отхвърлено. От данните по делото се установява, че молителят Марин Недков Недев не е бил конституиран като страна по посочените по-горе дела. Поради това той не може да иска отмяна на постановените от съдилищата решения на основание чл. 239 от АПК, което основание е относимо само за страните по делото. От съдържанието на молбата обаче може да се направи извод, че искането за отмяна е на основание чл. 246, ал. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар да не е било страна по делото. Решението, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт, както е в случая, е установително по своя характер и освен за страните по делото и техните наследници и правоприемници, няма сила за трети лица, поради което последните не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 от АПК. С оглед горното искането за отмяна на Марин Недев на влезлите в сила решения на Административен съд Пловдив и на Върховния административен съд на основание чл. 246, ал. 1 от АПК като неоснователно ще следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,