Решение № 7080 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2703/2017 г.

Решение № 7080 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2703/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, против решение № 27 от 09.01.2017 г., постановено по адм. дело № 2119/2016 г. по описа на Административен съд-П., с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване № П-16001316097512-004-001/22.06.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 585/25.08.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" П. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се оплаквания за неправилност на съдебното решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се остави в сила акт за прихващане или възстановяване № П-16001316097512-004-001/22.06.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-П. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - В. С. Т. в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. В. С. Т. е подал частна жалба срещу решение № 27 от 09.01.2017 г., само в частта на присъдените разноски. Излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част. Иска отмяната му и произнасяне по съществото на спора, като се присъдят претендираните от него 50 лв., представляващи разход за гориво. Ответникът по тази частна жалба - директор Дирекция "ОДОП" П. - не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд-П. е образувано по жалба на В. С. Т. срещу Акт за прихващане или възстановяване № П-16001316097512-004-001/22.06.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 585/25.08.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" П., с който е отказано възстановяване на надвнесени данъци и ЗОВ за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2011 г. Проверката по издаването на обжалвания АПВ е започнала в изпълнение на влязлото в сила решение № 5476/10.05.2016 г. по адм. д. № 1871/2015 г. на ВАС, с което на НАП гр. П. е изпратено искане от 15.05.2013 г., подадено от В. С. Т. за възстановяване на надвнесени данъци и ЗОВ. Проверката е установила размерът на задълженията, декларирани от Табаков с декларация обр. 6. за проверявания период, както и че декларираните задължения са внесени. Установено е, че има надвнесен данък по ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 32,27 лв. и за 2011 г. в размер на 0.15 лв. АПВ е потвърден при обжалването му по административен ред. Съдът е приел, че в съдебното производство са събрани множество доказателства - договори за правна помощ, касови бележки за плащане на данък, служебни бележки от Национално бюро за правна помощ за изплатен доход и удържан данък, вкл. ССчЕ, които не са изискани и които не са взети предвид от административния орган при издаване на обжалвания АПВ. Приел е, че ГДД са подавани от лицето всяка година, а ревизионният акт, чийто период на ревизия обхваща претендирани суми за същите години на ревизията /т. е друг ревизионен акт не може да бъде издаден за същия период/ е отменен изцяло не е имало пречка корекциите да бъдат извършени, като се вземат предвид всички доказателства за доходи на лицето от посочения период. Поради това е отменил оспорения АПВ и е върнал преписката на ТД на НАП С. за издаване на нов акт съобразно дадените в мотивите на решението указания по прилагането на закона. Така постановеното решение е правилно. По реда на чл. 128-129 от ДОПК се прихващат или възстановят недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми подлежащи на възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство. Правилно е приел първоинстанционният съд, че при извършената от приходните органи проверка в резултат на която е издаден обжалваният АПВ освен подадените от лицето декларации не са взети в предвид събраните други доказателства за доходи и удържан данък на лицето, каквито са договори за правна помощ, касови бележки за плащане на данък, служебни бележки от Национално бюро за правна помощ за изплатен доход и удържан данък, поради което същият правилно е отменен и върнат за произнасяне по искането за прихващане и възстановяване. Правилно съдът е приел, че като не е взел предвид данните за надвнесен ДОО и ЗОВ за посоченият период приходният орган е постановил незаконосъобразен акт. Предвид изложените съображения настоящият състав приема, че правилно с обжалваното решение съдът е отменил акта и е върнал преписката на основание чл. 160, ал. 3 ДОПК за постановяване на акт по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 ДОПК при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона съобразно изложените мотиви. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По съществото на частната жалба на В. С. Т. се приема следното: Предмет на частната жалба е решението на АС-П. само в частта на присъдените разноски. В обжалваната си част решението не попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1 АПК, поради което Върховният административен съд не е компетентен да се произнесе по подадената жалба. С разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК е предоставена възможност на страната да поиска изменение на решението, в частта за разноските от съда, който го е постановил. По искането на В. С. Т., с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, дължи произнасяне Административен съд-П., чието решение по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК подлежи на обжалване пред Върховен административен съд. Ето защо делото следва да се изпрати на АС-П. за произнасяне по частната жалба като по искане за изменение на решението в частта за разноските. При този изход на спора, в полза на приходната администрация не следва да се присъдят разноски. На ответника по касационната жалба също не следва да се присъдят разноски поради липса на доказателства за тяхното извършване. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение