Решение № 8411 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6408/2019 г.

Решение № 8411 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6408/2019 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от В. Марин, действащ като ЕТ "Тимагро-В. Марин", със седалище гр. Меричлери, чрез процесуалния му представител адвокат В. Станкова, против решение № 109/25.03.2019 г. постановено по адм. дело № 404/2018 г. на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо изх. № 02-260-2600/3719/02.02.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, в която е намалена субсидията по СЕПП, ЗДП и СПК. Релевирани са доводи за неправилност на решението, по които се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, както и присъждане на разноски. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 109/25.03.2019 г., постановено по адм. дело № 404/2018 г. на Административен съд-Хасково е отхвърлена жалбата на ЕТ "Тимагро-В. Марин", подадена срещу уведомително писмо изх. № 02-260-2600/3719/02.02.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което му е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 17 377, 01 лв; по ЗДП в размер на 4 187, 60 лв и по СПК – 2 129, 96 лв. По същество административният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. За изясняване на релевантните за спора факти е допусната съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективно и компетентно дадена. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е отчел, че са налице основанията за отказ от финансово подпомагане, тъй като от представеното уведомително писмо и таблиците към него се установява за кои площи и на какво основание е направен отказа. Прието е, че административният орган е обвързан с данните от одобрения от министъра на земеделието и храните, специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г., на база на който при извършена кръстосана проверка по подаденото заявление са установени недопустими за подпомагане площи. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Обективираните в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, ведно с данните от административната преписка, ясно отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони относно заявените за подпомагане площи, установените допустими за подпомагане площи след извършените кръстосани проверки и проверки на място, съответно - установените като недопустими за подпомагане площи. С посочване на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 ЗПЗП и отразяването, че земеделският стопанин е заявил площи, които попадат извън одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" и не се стопанисват, както и че са констатирани двойно заявени площи, административният орган е пояснил причините за постановения отказ. На база таблиците, част от текста на писмото и обясненията към тях, на стр. 6-9 от административния акт са отразени размерите на финансовото подпомагане по всяка една мярка; определена е ставката по трите схеми, като данните са пояснени словесно след всяка една таблица. Оторизацията на сумите е представена в таблицата, на стр. 12. В този смисъл, писмото, таблиците към него и поясненията на отделните колони и отразявания, съставляват мотивите на издадения акт. Съдебният състав е проверил размера на констатираните при административните проверки, недопустими за подпомагане площи, като направените в тази връзка изводи кореспондират изцяло с данните от приобщените по делото доказателства. При това правилно е съобразен сложният фактически състав на производството във връзка с подпомагане на земеделските производители и различните административни органи, които участват в него. Според чл. 33, ал. 2 ЗПЗП министърът на земеделието и храните организира създаването и актуализирането на цифрова ортофото карта за територията на страната, а съгласно чл. 33а, ал. 1 от същия закон /в приложимата редакция/ министерството създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", включващ тези площи в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите в Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Става въпрос за самостоятелно производство, което се развива извън държавния фонд и е уредено на подзаконово ниво с Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. В нейния чл. 16в, ал. 3 /в приложимата редакция/ специално е предвидена възможността на земеделските стопани да подават предложения и възражения до министъра на земеделието и храните по одобрен образец - чрез автоматично генериране от интернет страницата на ДФЗ, за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". При подаване на предложения и възражения земеделските стопани сами или със съдействието на служител от общинската служба по земеделие посочват идентификаторите на парцели на земеделските стопанства, които желаят да бъдат включени в предложението или възражението. Изпълнението на наредбата е обезпечено с издадената от МЗХ заповед № РД 09-937/22.12.2015 г., в чиято точка ІІ е разпоредено публикуването й, и едновременно с това - публикуване на съобщение до кандидатите, които като се запознаят с актуализирания специализиран слой за кампания 2015 г., могат да подадат възражения срещу конкретни части от него. Това в пълна степен е важало за едноличния търговец, доколкото при извършените автоматични проверки на въведените данни при последното стартиране на 13.06.2015 г. е установена излизаща площ за 29 броя БЗС. Заявителят се е запознал с протокола, видно от положения от него подпис и печат, при което е известен, че още при подаване на заявлението съществени части от парцелите, излизат извън допустимия слой, изготвен за 2014 г. и послужил при подаването на заявления за подпомагане през 2015 г. Поради това е било необходимо да изясни несъответствията, като подаде възражение по чл. 16в, ал. 3 от наредбата, от което право жалбоподателят се е възползвал. След разглеждане на възраженията и актуализация на физическите блокове, в случай на установяване на неподходящи за подпомагане площи е издадена заповед № РД 46-236/01.03.2016 г., с която министърът е одобрил окончателния специализиран слой на площите, допустими за подпомагане за кампания 2015 г., но касаторът не я е оспорил, поради което и административният орган е бил длъжен да се съобрази с този влязъл в сила административен акт. Със заповедта се засягат права на съответните производители, свързани със заявените за подпомагане от тях земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран слой. Съгласно чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105/2006 г. /в приложимата редакция/ именно въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от разпоредбата РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от наредбата. Така, при липсата на спор по делото, че заповед № РД 46-236/01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните не е обжалвана от В. Марин, в качеството му на ЕТ "Тимагро-В. Марин" в законоустановения 14-дневен срок, респективно е влязла в сила в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, РА е обвързана от постановеното в този акт. Издаденото от последната уведомително писмо кореспондира изцяло и с данните от приобщеното по делото заключение на СТЕ, според което приетите от административния орган за недопустими за подпомагане парцели действително попадат извън приетия със заповедта, окончателен специализиран слой за кампания 2015 г. Наред с горното, при извършените кръстосани проверки по заявлението е констатирано застъпване, за отстраняване на което е създаден национален правен ред. В тази връзка на земеделския стопанин е изпратено писмо изх. № 02-260-2600/5260/16.09.2015 г., с което са изискани доказателства за налично правно основание за ползване на площите по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В законоустановения срок В. Марин, действащ като ЕТ "Тимагро-В. Марин" е представил документи за правно основание за ползване, като за част от застъпените парцели се е отказал. Въз основа на тях е приложено правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 /в приложимата редакция по ДВ, бр. 38/2015 г./, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция им налага санкции съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014, след прилагане на процедурата за съпоставяне на заявена и допустима площ във физическия блок, когато общата допустима за подпомагане площ на физическия блок е по-малка от общата площ на заявените блокове на земеделските стопанства, отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати. След уведомяване на земеделския стопанин за наличие на двойно заявени площи и след представяне на документи от негова страна органът е изготвил списък с потвърдените кадастрални имоти, в който са посочени: композитния номер на БЗС, кадастралния имот, ЕКАТТЕ и име на землището, вида на предоставения документ за правно основание за ползване и датата на предоставяне. Неоснователно е твърдението на касатора, че са налице разлики в уведомителното писмо за частичен отказ от финансиране и това, с което е уведомен за наличие на застъпени площи. Касаторът не е съобразил, че в колона 2 в уведомително писмо изх. № 02-260-2600/5260/16.09.2.0158 г. е посочен номерът на БЗС, а в колона 3 - кадастралният номер. Посочените от него БЗС № 78056-31-3; 78056-45-6 и 78056-286-31-7 са подробно описани в уведомителното писмо, като срещу номера на БЗС е посочен номера на кадастралния имот и площта, която е застъпена. При сбор от всички редове за едно и също БЗС, но с различни кадастрални имоти, се получава отразената в колона 3 от уведомително писмо изх. № 02-260-2600/3719/02.02.2018 г., разлика. След отстраняване на застъпването и извършване на допълнителни административни проверки е определена недопустимата площ за всяко едно БЗС. От данните по делото се установява, че в случая е спазена процедурата по Наредба № 5 в приложимата редакция, в т. ч. като са извършени проверките, визирани в нейните членове 17 и 18. Последните са необходими в случаите на констатирани при кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти, застъпвания, и представени от последните, по повод изпратените им уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат документи, удостоверяващи правото им на ползване върху заявените земеделски земи. Поради това следва да се приеме, че правилно в случая са приложени разпоредбите на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5, респективно чл. 43, ал. 3, т. 5, във връзка с ал. 4 ЗПЗП, и е отказано финансовото подпомагане. Не може да бъде споделен и доводът на касационния жалбоподател за допуснати в случая нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не бил предприел всички необходими мерки и процедури, за да установи реално допустимия слой. Както вече бе посочено по-горе, допустимият специализиран слой е определен със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, от която ДФЗ е обвързан. Не е налице и посоченото от касатора нарушение на чл. 28, § 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. (отм.); , който гласи, че данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. От цитираната разпоредба следва извод за незадължителност на проверката на място по подаденото заявление, още повече, че чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията (отм.); , определя че общият брой проверки на място, извършвани всяка година, трябва да обхваща поне 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи съответно по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ или плащане, свързано с площ, по специфично подпомагане, т. е. Разплащателната агенция не е задължена да извърши проверка на място на всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. Не намира основание оплакването в касационната жалба, че БЗС № 21052-110-1-1; 65317-3-3-1; 46749-27-12-1; 46749-1490-3-1; 46749-248-3-1; 46749-204-2-1; 21052-1016-1-1; 21052-90-1-1; 21052-80-1-1; 46749-627-2-1; 21052-87-1-1; 21052-389-1-1; 46749-429-3-1; 46749-2436-9-1; 65317-2-2-1; 46749-2587-2-3; 46749-429-2-1; 21052-96-1-1; 65317-385-3-1 и 46749-2587-3-1 не са включени в уведомителното писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат. Видно от колона 3 от процесното уведомително писмо за частичен отказ от финансово подпомагане, за тези имоти няма констатирани двойно застъпени площи, поради което и те не са били включени и в писмото за констатирани застъпвания. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски на касатора не се присъждат. Такива не се следват и на ответника по касация, тъй като не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение