Решение № 3052 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11639/2008 г.

Решение № 3052 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11639/2008 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител юрк. Владимир Парашкевов, срещу решение № 305 от 25.07.2008 г. по адм. дело № 577 от 2007 г. на Административния съд - гр. Велико Търново, 6-и състав, в частта, в която е обявен за нищожен РА № 114 от 14.05.2007 г., издаден от ТД на НАП - гр. Габрово, потвърден с решение № 531 от 12.07.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП в частта му, в която за данъчния период м. 10.2006 г. е отказан данъчен кредит в общ размер на 183 891, 84 лв. по фактури, издадени от "Рундо" ЕООД, "Шугар Т" ЕООД, "Игал 05" ЕООД и "Корект груп" ЕООД. В останалата част решението не е обжалвано. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част, а делото да бъде върнато на АС - Велико Търново, за разглеждане по съществото на спора. В с. з. претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 8580 лв. за двете инстанции. Ответникът - "Въдичар" ООД - гр. Севлиево, в писмено възражение от 09.09.2008 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество, е основателна. За да приеме, че издаденият РА, касаещ периода м. 10.2006 г., е нищожен, първоинстанционният съд е обсъдил безспорно установения по делото факт, че е налице влязъл в сила АПВ № 1886 от 21.12.2006 г., с който в резултат на извършена проверка за периода от 12 до 31.10.2006 г. по СД № 0700-0817285 от 14.11.2006 г. е отказано да се възстанови декларираният по нея ДДС за възстановяване в размер на 183 891, 84 лева. Съдът е посочил, че след като е бил налице влязъл в сила АПВ, приходната администрация няма как впоследствие отново да се произнесе по същото като параметри установяване на публични задължения освен при условията на чл. 133 и сл. от ДОПК. В случая обаче съдът не е констатирал да е налице някое от основанията, посочени в чл. 133, ал. 2 от ДОПК. Административният съд е отбелязал, че единственият компетентен орган да възложи нова ревизия за този период (м. 10.2006 г.) е директорът на ТД на НАП - Габрово, което обаче не е извършено. С оглед изложеното АС - гр. Велико Търново, е обявил за нищожен РА в частта, касаеща данъчния период м. 10.2006 година. Така постановеното решение е неправилно. Установената съдебна практика по спорове при същата фактическа обстановка, но при действието на ДПК (отм.), приема, че ДАПВ е вид данъчен акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и при влязъл в сила такъв изменението на установените с такъв акт данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл. 116 от ДПК (отм.) . В конкретния случай ревизията е извършена през 2006 г. при действието на ДОПК. Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на касатора, че РА, касаещ данъчния период м. 10.2006 г., не е нищожен. Уредените в ДОПК АПВ не установяват данъчни задължения и права. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ДОПК такива се установяват с ревизионен акт. Затова АПВ не могат да бъдат приравнени на ревизионни актове и разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от ДОПК не е приложима по отношение на данъчни периоди, за които има издаден единствено АПВ по ДОПК. Волята на законодателя в този смисъл е доизяснена с последващите изменения на чл. 129, ал. 3 от ДОПК - ДВ, бр. 108 от 2007 година. Поради това следва да бъде прието, че решението на Административния съд - гр. Велико Търново, в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за произнасяне по съществото на спора. С оглед изхода на спора разноски ще се следват при решаването му по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд - първо А отделение,