Решение № 6774 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3569/2013 г.

Решение № 6774 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3569/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието, чрез юрисконсулт Галя Николова, срещу решение № 944 от 21.01.2013 г. по адм. дело № 12935/2012 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Ответникът - Полина Петрова Бандутова, чрез процесуалния си представител адв. Станев от АК-Варна, оспорва касационната жалба. Представя писмени бележки. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения срок по чл. 323, ал. 4 ЗСВ и от надлежна страна. Като извърши служебна проверка в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК и прецени релевираните от касатора оплаквания, съдът намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА по същество. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред тричленния състав по реда на чл. 323, ал. 1 ЗСВ, е заповед № ЛС-И-660 от 29.08.2012 г. на министъра на правосъдието, с която на Полина Петрова Бандутова, съдия по вписванията при Районен съд - гр. Варна, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 2, т. 3 от ЗСВ - "предупреждение за уволнение". С оспореното в настоящото производство решение тричленният състав е отменил индивидуалния административен акт. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че по делото не е представен административен акт (заповед или решение), издаден на основание чл. 310, ал. 1 от ЗСВ от наказващия орган, а такъв не се съдържа и в административната преписка. Съдът е достигнал до извод, че заповед или решение за образуване на дисциплинарно производство не са издавани, поради което министърът на правосъдието се е произнесъл с оспорената заповед след повече от 1 г. от откриване на нарушението, при необразувано дисциплинарно производство по императивно разписания от чл. 310, ал. 1 от ЗСВ административнопроизводствен ред. Налице е хипотеза на преклудирана дисциплинарна власт, упражнена в условията на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението на тричленния състав на ВАС е правилно и изводите му се споделят изцяло от касационната инстанция. Нормата на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ предвижда, че дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Съгласно изречение второ на същата разпоредба, когато тези срокове са изтекли дисциплинарно производство не се образува. Следователно законодателят е свързал дисциплинарната отговорност и съответно издаването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание с наличието на изричен писмен акт на наказващия орган за образуване на такова производство и с определен срок, в който този акт следва да бъде издаден. Сроковете са преклузивни и с изтичането им се погасява дисциплинарната власт на наказващия орган, който не може да я упражни, като наложи някое от предвидените в чл. 308 от ЗСВ дисциплинарни наказания. В случая министърът на правосъдието се е произнесъл с оспорената заповед за налагане дисциплинарно наказание след повече от 1 г. от откриване на нарушението (сигнал на "Фамилия" ЕООД рег. № 94-00-84/28.07.2011 г.), при необразувано дисциплинарно производство, съобразно императивното изискване на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. При преценка законосъобразността на Заповед № ЛС-И-660 от 29.08.2012 г. на министъра на правосъдието, тричленният състав правилно е приел, че същата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е отменил същата на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдебният акт е постановен при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доказателствения материал и несъобразяване с обстоятелството, че откриването на дисциплинарното нарушение на Полина Бандутова е свързано с изготвянето на докладна записка рег. № 94-00-84/11.06.2012 г. на главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието. Преди всичко, липсата на заповед за образуване на дисциплинарното производство (не се и твърди, че такава съществува) е съществено нарушение на предвидената в специалния закон процедура, тъй като тя е формалният изричен акт на административния орган по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, с която се дава началото на дисциплинарното производство срещу лицето. От друга страна, противно на доводите на касатора, не може да се приеме, че началото на дисциплинарното производство е било поставено с цитираната докладна записка, нито пък че към тази дата наказващият орган е узнал съществените признаци на деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на Полина Бандутова. Достатъчно данни за допуснатото нарушение са били налице още по преписката, образувана по сигнала на "Фамилия" ЕООД (рег. № 94-00-84/28.07.2011 г.), а произнасянето на министъра на правосъдието след повече от 1 г. от този момент, при необразувано дисциплинарно производство, представлява упражняване на дисциплинарна власт извън преклузивните срокове в условията на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Предвид изложеното, не са налице релевираните с жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. Въз основа на искането на Полина Петрова Бандутова, чрез адвокат Наско Станев от АК-Варна, за присъждане на направените в настоящата инстанция разноски за процесуално представителство, доказани от представения по делото договор за правна защита и съдействие и с оглед изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Полина Петрова Бандутова, разноски по делото в размер на 500 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,