Решение № 5503 от 26.5.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Л. Томов от гр. Костинброд, подадена чрез процесуалния му представител - адв. Евлогиева, против Решение 685 от 29.06.2022г., постановено по адм. дело 406/2022 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за продължаване на срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси обективиран в Решение 286р-3579/22.03.2022 г. на началника на Районно управление (РУ) Костинброд при ОД на МВР София. Касационният жалбоподател Л. Томов, счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Анализира като неправилен и необоснован извода на съда, че не е налице основателна причина да бъде продължен срокът на процесното разрешение. Твърди, че издаденото разрешение обуславя продължаване на срока му, тъй като отговаря на изискванията на закона и не е настъпила промяна, която да обуславя отказа на административния орган. Сочи, че в настоящият случай, следва да се приложат разпоредбите на чл. 79 и чл. 81 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), а не разпоредбата на чл. 58 от същия закон на която се е позовал съдът, защото, той има издадено предходно разрешително и единственото условие което следва да докаже, за да му бъде издадено разрешение за продължаване на срока е че притежава метална каса за съхранение, каквато той има. Посочва, че работи в търговско дружество, което се занимава с инкасо дейност, като ежедневната му работа е свързана с риск за живота и здравето му, което обуславя наличието на лично оръжие за самоотбрана. Счита за неправилен извода на съда, че административният орган не е нарушил разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, като посочва, че същият не му е дал указания за отстраняване на непълноти и несъответствия в подаденото заявление. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Ответникът - началникът на РУ - Костинброд при ОД на МВР - София, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли подадената пред него жалба административният съд е приел за установени следните факти: На 21.02.2022 г. Л. Томов е подал заявление до началника на Районно Управление - Костинброд за подновяване на срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно гладкоцевно огнестрелно оръжие и късоцевно огнестрелно оръжие. Към заявлението са приложени изискуемите от закона документи. Като основание за исканото продължаване на разрешението в заявлението е посочено самоотбрана. В хода на административното производство Томов е уведомен за започнато производство по издаване на индивидуален административен акт отказ по подаденото заявление, като му е указано, че има право в 7-дневен срок да депозира възражения и искания в подкрепа на посочените в заявлението искания, свързани с подновяване срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и ловно оръжие. На 22.03.2022 г., с Решение 286р-3579, началникът на РУ - Костинброд, е отказал издаването на исканото разрешение за продължаване на срока на късо огнестрелно оръжие на физическо лице за самоотбрана на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, поради липса на основателна причина, въз основа на която по несъмнен начин да се обоснове необходимостта от същото. В допълнение е посочил, че заявителят, не сочи основателна причина, обуславяща искането на разрешение за съхранение, носене и употреба и на късо нарезно огнестрелно оръжие, както и че притежаваната от него ловна гладкоцевна пушка с дължина на цевта под 51 см. не отговаря на законовите изисквания за ловно оръжие. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че актът е и материално законосъобразен. Изложил е подробно релевантната нормативна уредба и приел, че в случая не е налице нито едно от лимитативно определените от законодателя условия за издаване/ подновяване на разрешението за придобиване, носене и съхранение на оръжие, а именно самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Приел е, че от жалбоподателя не са ангажирани доводи и представени доказателства, посредством които по безспорен и несъмнен начин да се обоснове необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие, а за притежаваната от него ловно късоцевно оръжие е счел, че правилно административният орган е приел, че същото не отговора на законовите изисквания за ловни оръжия, посочени в чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗОБВВПИ. Приел е, че с оглед разпределението на доказателствената тежест между органа и заявителя, именно на заявителя е задължението да формулира и да изложи факти и обстоятелства във връзка със сочената цел за издаване на въпросното разрешително. Поради което е счел за неоснователни доводите на Томов за нарушение от страна на административния орган на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не на последно място съдът е приел, че издаденото предходно разрешение за носене и употреба на оръжие не обвързва административният орган до поднови срока на вече издаденото разрешително на същото основание. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Без правно значение за законосъобразността на оспорения акт, е фактът, че на заявителя е издадено предходно разрешително за притежание на огнестрелно оръжие. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в тежест на заявителя е да обоснове искането си като го подкрепи с доказателства, от които по безспорен начин да се изведе необходимостта от издаване на исканото разрешение. В подаденото заявление липсват заявени обстоятелства, сочещи на данни за конкретна необходимост, като е посочено единствено, че оръжието ще се използва за самоотбрана. Фактът, че касаторът работи във фирма, занимаваща се с инкасо дейност, не би могъл да се приравни и приеме за причина, която по несъмнен и безспорен начин да обуславя необходимостта от разрешението, като, както в хода на административното производство, така и в съдебното производство заявителят не е представил конкретни доказателства за отправени заплахи към него и/или неговото семейство. Правилни са изводите на административния орган, приети и от съда, че притежаваната от касатора ловна гладкоцевна пушка Уинчестър, кал. 12 с дължина на цевта под 51 см., не отговаря на изискванията за ловни оръжия, тъй като в разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗОБВВПИ, изчерпателно е посочено, че огнестрелни оръжия за лов са дългоцевни огнестрелни оръжия с гладкостенна цев, която е с дължина над 51 сантиметра. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от приложените по делото доказателства се установява, че не са налице указаните в чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ непълноти или несъответствия, а недостатъчна обоснованост на искането. В тази връзка неоснователно се явява възражението на касатора за нарушаване на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, доколкото в писмото на административния орган не е конкретизирано в какво се състои нередовността. Както вече се посочи, писмото на началника на 06 РУ-СДВР не съставлява указание по смисъла на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Независимо от това, в цитираното писмо безспорно е посочено какво налага представянето на допълнителни разяснения - констатираната от административния орган недостатъчна обоснованост на искането. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато в случая не са изложени. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани, с оглед на което не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение