Решение № 10334 от 15.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Българска народна банка, представлявана от управителя, чрез процесуални представители Н. Драгинова и Б. Савчева, против решение 6915/23.11.2021 г., постановено по адм. дело 6978/2017 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която съдът е осъдил БНБ да заплати на В. Манчева обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5624,38 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за частична основателност на иска и се иска решението в оспорената му част да бъде отменено. Претендира се заплащането на направените разноски. Ответната страна В. Манчева, чрез адв. М. Чечова, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и оставяне в сила на оспореното решение. Направено е искане за присъждане на разноски по повод на което е представен и списък на същите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледанa по същество е неоснователна. Не са налице касационни отменителни основания. Решението е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АССГ е образувано по иск, предявен от В. Манчева против Българска народна банка /БНБ/ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди както следва: сумата от 8627,97 лева за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., за забавено изплащане на гарантираните вземания от 196 000 лева, представляващи гарантирания размер на депозит в Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност); 1112,91 щатски долара, представляващи курсовата разлика във валута, получена в резултат повишаване курса на валутата за периода за забавеното изплащане; законната лихва върху всяко едно от вземанията, от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане. Във връзка с молба от 14.10.2021 г. съдът допуснал изменение както на исковите претенции, така и на периода: от 8627, 97 лева на 5773, 59 лева; от 1112,91 щатски долара на 793,17 щатски долари; период от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Вредите се претендират от незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението й да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Съдът е осъдил Българска народна банка да заплати на В. Манчева, обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,38 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ АД /в несъстоятелност/ в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва от 07.11.2019 г. до окончателното плащане. В останалата част над уважения до пълния предявен размер от 5733,59 лв. и в частта за претендираните 793,17 щатски долари, искът е отхвърлен. В тази си част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Административният съд приел, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че КТБ е неспособна за момента да изплати депозитите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т.е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, § 3, подточка i), ал. 2 от Директивата задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС. Посочил е, че съгласно т. 117 от Решението по дело С-571/16 на СЕС разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект и като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Според съда, в случай че БНБ беше взела решението по чл. 1, § 3, подточка i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищцата е можела да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. и именно това е датата, от която реално е започнала да търпи вреди вследствие нарушението/забавата на БНБ. От своя страна решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО, след тази дата БНБ вече не е в нарушение/забава и следователно за този период до датата на изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва 04.12.2014 г. също липсва причинно следствена връзка. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от административния съд мотиви, като счита, че касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че на 30.11.2012 г. и на 02.07.2013 г., в качеството на потребител В. Манчева сключила рамкови договори с Корпоративна търговска банка АД и анекси, за откриване на три банкови сметки в евро, в лева и в щатски долари, за съхранение на пари, при условията на преференциален срочен депозит. Договорът имал действие от датата на подписването му и бил безсрочен, с опция за прекратяването му по взаимно съгласие. Предвидено е върху сумите по съответните банкови сметки да се начислява лихва с текущ годишен лихвен процент в размерите съгласно Скалата за стандартните лихвени проценти, прилагани от банката към привлечени средства. Съгласно чл. 9, ал. 1 от анекса, сумите по банковата сметка до размер на 196 000 лв. са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ, Фонда), а според ал. 3, изплащането на суми от Фонда започва не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на банката, съгласно чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ. На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. С Решение 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. Всичко изложено до тук довело до издаване на Решение 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, с което бил отнет лиценза на КТБ АД. След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на КТБ АД Управителният съвет на Фонда с Решение 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г. Видно от постъпилите по делото доказателства от КТБ АД в несъстоятелност, (вх. 1186/23.06.2021 г. на КТБ АД), на ищцата е изпратена информация за подлежащата на изплащане сума в размер на 196 000 лв. към ФГВБ. Тази сума представлява част от сумата по влоговите й сметки, които към 06.11.2014 г. са в размер на 10 133,81 USD, 151 917,35 BGN, 12 155 EUR и включват и начислените лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ. От представените извлечения от банковите сметки на ищцата е видно, че е извършено олихвяване, съобразно условията на разкритите депозити към 06.11.2014 г. и следващо олихвяване е извършено на 31.12.2014 г., поради служебното им закриване. По делото не се спори, че лихвеният процент до 01.07.2014 г. е съгласно договорените условия, а за периода 01.07.2014 г. 06.11.2014 г. съгласно Решение 82/30.06.2014 г. на БНБ. С Решение 1443/03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. Обосновани са изложените доводи относно процесуалния ред на защита на правата на ищцата. Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. Възложеното ѝ в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките. Подробни съображения е изложил съдът и относно наличието на имуществени вреди от бездействието на БНБ. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Предвид изложените съображения, подадената касационна жалба е неоснователна. Решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски. Същите, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК, са в размер на 605 лева 600 лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представени Фактура 557/24.08.2022 г. и Договор за правна защита и съдействие от 15.03.2022 г., и 5 лева за държавна такса, за което плащане не само че не са представени доказателства, но и такова не се дължи поради това, че В. Манчева е ответник по делото. Поради изложеното, следва в полза на В. Манчева да бъдат присъдени разноски само в размер на 600 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,