Решение № 8730 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15681/2010 г.

Решение № 8730 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15681/2010 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Малери" ЕООД гр. Варна, представлявано от управителя Пенка Атанасова Костадинова, чрез процесуален представител адв. Петя Манолова, против Решение № 2043 от 15.10.2010 г., постановено по адм. дело № 2768/2009 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че решението е неправилно, тъй като кредитирайки приетите по делото писмени доказателства, съдът е достигнал до неправилни правни изводи относно реалността на процесните доставки. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът - Директор на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. Варна, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: По оспорване от "Малери" ЕООД гр. Варна предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт (РА) № 030801763/07.11.2008 г. на ТД на НАП гр. Варна в частта, потвърден с Решение № 685-А/17.12.2008 г. на Зам. Директор на Дирекция"ОУИ" гр. Варна в частта на отказано право на данъчен кредит за доставки извършени от "Евроконсулт прима" ЕООД. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че доказателства за наличие на реални доставки по издадените фактури не са представени и в хода на съдебното обжалване, а издадените фактури и че същите са отразени в СД и дневници за продажби за съответните периоди не доказват реалност на извършените доставки. При този извод е съобразена разпоредбата на чл. 6 от ЗДДС "доставка по смисъла на закона е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи". Прието е че, в случая не е доказано извършването на услуги, съгласно сключения договор за организация на поддръжката, текущи ремонти, наблюдение и охрана на обект складова база от "Евроконсулт Прима" ЕООД или физическото лице Ивайло Калиманов. Липсата на доказателства за реални доставки по издадените фактури от своя страна обуславя и липсата на предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя и при липсата на реални доставки, ДДС е начислен от доставчика без основание. В тази връзка е прието, че липсата на реални доставки е основание за неприложимост на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) въпреки установеното в хода на ревизията обстоятелство, че дължимия ДДС е платен по "ДДС-сметка". Разплащането по "ДДС-сметка" на процесните фактури от страна на ревизираното лице е само един от елементите на фактическия състав на сделката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.)-насрещната престация на получателя. При липсата на доказателства за реално извършени доставки на услуги от доставчика "Евроконсулт Прима" ЕООД по издадените фактури, плащането на ДДС чрез "ДДС-сметка" по фактурите е извършено без основание. Съгласно чл. 117 от ППЗДДС "ДДС-сметка" се използва единствено за плащане на ДДС. Задължение за плащане на ДДС възниква само при наличие на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) При липсата на реална доставка не възниква както правото на приспадане на данъчен кредит, така и задължение за плащане по "ДДС-сметка". Решението е правилно. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че са налице визираните основания за отхвърляне на жалбата. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр. § 2 ДОПК. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на данъчните задължения - в случая по ЗДДС. В тази връзка е неоснователно твърдението на касатора, че съдът е кредитирал доказателствата, без да прецени документите послужили за обективираните в тях изводи и така е достигнал до неверни правни изводи. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на касатора, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Обсъдено е и заключението на изслушаната по делото съдебно -счетоводна експертиза, която като ненадлежно оспорена, обосновано е приета материалната й доказателствена сила за правилното решаване на спора. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на АС-Варна за основателност на жалбата. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо А отделение