Решение № 14770 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2574/2012 г.

Решение № 14770 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2574/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 7 от 06.01.2012 г. по адм. дело № 691/2011 г. на Административен съд - София област. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна "Макерман" ООД, с. Доспей, община Самоков, област София, редовно призовано не изпраща представител. В депозирано по делото писмено становище от адв. Евгения Йончева от АК-Плевен е изградено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на "Макерман" ООД, представлявано от Надя Попова и Емануеле Тараско, със седалище: с. Доспея, ул. "Осма" № 25, със съдебен адрес: гр. Плевен, ул. "Дойран" № 160, ет. 4, офис № 3, адв. Евгения Йончева, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3706 от 14.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 70777,05 лв., от които 22470,75 лв. по Национално доплащане на площ/НДП/ и 48306,30 лв. по Сфема за единно плащане на площ /СЕЕП/ във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 23/170609/27704. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на съдържателни мотиви, позволяващи определянето на предмет на доказване. Приел е, че органът не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва установено недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник - изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не са изложени. Административният орган е посочил, че издава акта въз основа на кръстосани проверки на данните в заявлението, от които ставало ясно, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане без да посочи каква е тази част и въз основа на какви проверки. Обосновано съдът приема, че такива мотиви не са изложени и в документи, изготвени във връзка с издаването на административен акт, а при липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането, следващо подаването на заявлението от 13.06.2009 г./л. 123 от адм. д. № 5120/2011 г./, е извършено в периода 01.12.2009 г. - 08.02.2010 г. видно от банково извлечение по разплащателна сметка (л. 16-19 от дело № 5120/11 г. и хронологични описи /л. 22 и л. 24 от същото дело на АС-София област), а административният акт е издаден на 14.04.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. Неоснователен е и довода за неправилност на решението в частта за присъдените разноски за производството. Доводът за прекомерност на разноските е обсъден в решението и изложените правни съображения се споделят ат касационната инстанция. Сумата от 70777,05 лв. по АУПДВ, която е следвало да заплати ответното дружество определя интереса по делото. Съгласно тази сума следващият се хонорар на адвоката пълномощник е 1866 лв. определен съгласно чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималното адвокатско възнаграждение по административни дела. Договореното и реално заплатено възнаграждение за адвоката пълномощник е 2100 лева в предвид на който не е налице прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, както правилно е приел и Административен съд София област. С оглед изхода на спора и изрично направеното искане на пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски и при липса на възражение за прекомерност следва да бъдат присъдени направените такива за касационното производство в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева - реално заплатени и надлежно доказани съгласно договор за правна защита и съдействие № 14/05.11.2012 г. Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получила лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение решението на съда е законосъобразно. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК