Решение № 158 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5731/2007 г.

Решение № 158 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5731/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от ищеца А. С. К. против въззивно решение № 44/16.7.2007 по гр. д. № 259/2007 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, пети състав. Обстоятелствата по делото са следните: А. С. К. от град А., кв. Е., област Т., е предявил против М. С. Г. от град А., област Т., Д. С. А. от същия град, С. С. А. от град П., област Т., И. С. А. от град Т., А. А. С., А. К. Г. и В. К. Г., и тримата от град Ш., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). В исковата молба ищецът твърди, че през 1990 г. покойният К. А. Г. му е предложил да закупи сънаследствения му с ответницата А недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от дворно място, представляващо УПИ *, в кв.16 по регулационния план на град А., кв. Е., целият с площ от 1760 кв.м при граници на имота: улица "Ст. Стоилов, УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ *, и УПИ *, заедно с целите двуетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 64 кв.м, полумасивен навес с площ от 32 кв.м и стопанска сграда с площ от 52 кв.м, построени в югоизточната част на имота. Твърди се, че ищецът е заплати на К. Г. уговорената сума от 4000 лева, като последния още тогава му предал владението върху горепосочения имот. Излага се, че оттогава до момента на предявяване на исковата молба в съда ищецът владее имота като свой и никой не му е предявявал претенции за него. Сочи се, че е бил изготвен още през 1990 г. писмен предварителен договор, но не е бил сключен окончателен. Ищецът се позовава на давностно владение повече от 15 години. Твърди се, че през 2006 г. му е станало известно, че ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за целия имот. Моли за бъде установено по отношение на ответниците, че е собственик на 470/1760 идеални части от парцела и посочените в исковата молба постройки, като бъде отменен нотариалния акт на ответниците в посочената част. С решение № 93/21.4.2007 г. по гр. д. № 627/2006 г. Омуртагският районен съд е признал за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 470/1760 идеални части от процесния парцел, заедно с целите двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м и полумасивен навес с площ от 32 кв.м, построени в югоизточната част на имота, като претенцията по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), до пълния предявен размер е отхвърлена като неоснователна. Със същото решение, на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е отменен нотариален акт за собственост № 27, том IV, рег. № 3096, нот.дело № 522/2005 г. на нотариус рег. № 327, в частта, с която ответниците по исковата молба за признати за собственици на повече от 1290/1760 идеални части от УПИ * в кв.16 по регулационния план на град А., кв. Е., целият с площ от 1760 кв.м, както и че са собственици на двуетажна еднофамилна масивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м и на полумасивен навес с площ от 32 кв. м. С решение № 44/16.7.2007 г. по гр. д. № 259/2007 г., по въззивна жалба от ответника по исковата молба - М. С. Г., Търговищкият окръжен съд е отменил решението на първата инстанция в частта, която е признато по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 470/1760 идеални части от правото на собственост върху дворното място, цялото 1760 кв.м, за което е отреден УПИ *, в кв.16 по плана на град А., кв. Е., както и в частта му, с която на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е отменен нот. акт № 27, т.IV, нот. д. № 522/2005 г. в частта му, с която ответниците са признати за собственици на повече от 1290/1760 от дворното място и исковете в тази част са отхвърлени като неоснователни. В останалата обжалвана част, относно постройките, решението на районния съд е оставено в сила. Въззивната инстанция е приела, че с оглед разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ (отм.), съгласно която е действала забрана за придобиване на по давност на реално определени части от дворищно-регулационни парцели, не е било възможно придобиване на идеални части чрез владение на реални части. Освен това е прието, че дори и площта от 470 кв.м от процесния имот да отговаря на изискванията за минимални размери са изтекли само 7 години, т.е. по-кратък срок от изискуемата се 10-годишна придобивна давност. Срещу въззивното решение Търговищкия окръжен съд е подадена касационна жалба от ищеца А. С. К., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Излага се довод, че окръжният съд не се е съобразил със заключението на съдебно-техническата експертиза, от която се установява, че по стария регулационен план от 1935 г. процесният имот е представлявал два отделни имота като във всеки е имало построени сгради. Твърди се, че тези два имота с №№ 118 и 120 образуват по новия регулационен план парцел **** в кв. 16, а в конкретния случай се касае до два самостоятелни застроени имота с кадастрални основи по плана и към момента, от които по новия регулационен план е образуван един парцел. Застъпва се становище, че поради това не следва да се прилага разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ (отм.). Моли се за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на претенцията. Ответниците по касация - М. С. Г., Д. С. А., С. С. А., И. С. А., А. А. С., А. К. Г. и В. К. Г., не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: Решението на Търговищкия окръжен съд като краен резултат е неправилно. Законосъобразни са изводите на съда относно приложението на разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ (отм.) в теоретичен аспект. Незаконосъобразно обаче въззивната инстанция се е позовала на посочената разпоредба. Ищецът - касационен жалбоподател в настоящото производство, не е претендирал да се признае за установено по отношение на ответниците, че той е собственик на реална част от имота. Фактите и обстоятелствата, които той сочи се отнасят до идеална част от имота. Обстоятелството, че реално той владее реална част от цялото място е въпрос на разпределение на ползване. Ангажираните по спора писмени доказателства не са оспорени по предвидения в процесуалния закон ред, поради което тяхната доказателства сила следва да се зачете. Данните по делото сочат, че от 1990 г. до 2005 г. ищецът владее имота необезпокоявано е непрекъснато. Налице са както анимуса, така и корпуса в продължение на повече от 10 години. Изложеното сочи на основателност на касационната жалба, поради което същата следва да бъде уважена, като въззивното решение бъде отменено в отхвърлителната му част и претенциите уважени. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза втора, ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.