Решение № 14841 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9438/2013 г.

Решение № 14841 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9438/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационните жалби на "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Цар Симеон" № 330, подадена чрез процесуалния му представител адв. Кръстев, и на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, подадена чрез председателя й Евгения Харитонова, срещу решение № 6119/07.05.2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 3022/2013 г., с което е отменено по жалбата на "Дига Консулт" ЕООД решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012 г. в частта му по раздел V т. 5.

В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, които се свеждат до следното:

1. Неправилен е изводът на съда за допустимост на жалбата, тъй като за дружеството-жалбоподател не е налице правен интерес от оспорването на решението на ДКЕВР и съгласно чл. 159, т. 4 от АПК тя е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Това е така, защото административното производство е започнало по подадените заявления на "ЕСО" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД в качеството им на оператор на преносната мрежа и оператори на разпределителните мрежи. Жалбоподателят не е участвал в административното производство, не е страна в административното правоотношение и не е адресат на акта. Решението не засяга негов пряк и непосредствен правен интерес по смисъла на решение на Конституционния съд № 21 от 26.10.1995 г. Жалбоподателят е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващ преференциални цени и същевременно ползвател на преносната и електроразпределителни мрежи по смисъла на § 1, т. 15 вр. т. 41а от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и като такъв дължи цена за достъп. Задължението му да сключи договор за достъп е законодателно регламентирано в чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и не произтича от решението на ДКЕВР, а задължението да заплаща цена - от договорното му правоотношение. Както всички останали ползватели за него не е налице пряк и непосредствен интерес от оспорването и в този смисъл има трайно установена практика на ВАС. Оспорването е недопустимо и на основание чл. 159, т. 1 АПК. Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е междинен акт, издаден в рамките на започнало административно производство по издаване на административен акт за определяне на окончателни цени за достъп. Със заявленията е поискано определянето именно на окончателни цени. С решението се определят временни цени, а чл. 32, ал. 4 ЗЕ предвижда компенсаторни мерки при различие между временните и окончателните цени. Това решение не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл. 21, ал. 5 АПК. На съдебен контрол ще подлежи крайният акт.

1. Неправилни са изводите на съда за неспазване на установената форма, поради липса на мотиви - фактически основания за издаването на акта по чл. 146, т. 2 и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Фактическите основания са изложени в доклада от 14.09.2012 г. В мотивите ясно е посочен временният характер на цените и възможността за компенсаторни мерки при отклонение от окончателните цени. В мотивите на решението са посочени данните, които ДКЕВР е използвала при определянето на временните цени.

1. Неправилни са изводите на съда за неспазване на определената процедура, регламентирана в НРЦЕЕ. Тя не намира приложение при определянето на временни цени. Последните изменения в нея са направени преди измененията на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 54/17.07.2012 г. Съгласно § 199, ал. 2 от ЗИДЗЕ действащите подзаконови нормативни актове се прилагат доколкото не противоречат на този закон. Решението на ДКЕВР е постановено в хипотезата на чл. 57, ал. 4 АПК като е взета предвид служебно известна на органа информация.

1. Не са допуснати при издаването на решението противоречия с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Неправилно съдът е приел, че не са спазени принципите по чл. 23, т. 4 и т. 5 от ЗЕ. Временните цени са определени и се заплащат на базата на причинените допълнителни разходи на операторите. Не са нарушени и принципите, залегнали в чл. 31 от ЗЕ. Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници осъществяват своята дейност под закрилата на специална уредба. Така произведената електрическа енергия се изкупува на преференциална цена, определена значително над пазарните нива и се заплаща от обществото и крайните потребители. Поради това временните цени за достъп са определени като относителен дял от определените от ДКЕВР преференциални цени при съобразяване на размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи.

Претендира се отмяна на решението на тричленния състав на ВАС и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу решението на ЗКЕВР като неоснователна. Първият касатор заявява и претенция за присъждане на разноски за двете съдебни производства.

Ответникът по касационната жалба - "Дига Консулт" ЕООД със съдебен адрес: гр. София, ул. "Николай Хайтов" № 2 не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за тях, са допустими, а разгледани по същество - неоснователни, поради следните съображения:

За да отмени решението на ДКЕВР в обжалваната му част, Върховният административен съд, четвърто отделение е приел следното в мотивите на своето решение:

По възраженията на ДКЕВР за недопустимост на жалбата тричленният състав на ВАС се е произнесъл с определение от 30.01.2013 г., с което е отхвърлил същото като неоснователно. Приел е, че е налице засягане пряко и непосредствено на права, свободи и интереси на жалбоподателя в съответствие с чл. 120 от Конституцията на Република България и чл. 147, ал. 1 от АПК при определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи в качеството му на производител на електрическа енергия и ползвател на мрежите. За да мотивира този свой извод, съдът се е позовал и на изискванията на Директива 2009/72/ ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, която с чл. 37, ал. 16 указва, че решенията на регулаторните органи са напълно мотивирани и обосновани и подлежат на съдебен контрол, а ал. 17 изисква от държавите-членки да гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да го обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство. По отношение на основанието по чл. 159, т. 1 АПК в същото определение са изложени съображения за това, че решението на ДКЕВР, постановено в производство по чл. 32, ал. 4 ЗЕ вр. чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, определящо временни цени при наличие на предвидените законови предпоставки, представлява индивидуален административен акт по изричното законово определение на чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ.

В мотивите на обжалваното решение е изложено следното:

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност на ДКЕВР. Комисията има правомощие по чл. 10, ал. 1 от ЗЕ и чл. 21, ал. 1, т. 8 от същия вр. чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ да определи подлежащата на регулиране цена за достъп до мрежите. По чл. 32, ал. 4 ЗЕ тя е компетентна да определи временни цени в случай на забавяне на операторите.

Решението обаче не отговаря на изискванията за форма на административния акт. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният орган не е посочил фактически основания за издаването на акта. Липсва обосновка на определената с решението временна цена, което възпрепятства осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на формирането й.

При постановяването на решението си административният орган е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, установени в ЗЕ и НРЦЕЕ. В нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЕ енергийното предприятие не е представило документи относно образуването на цените. Липсва и оповестяване в средствата за масова информация на предложението. Административното производство по издаването на решение № Ц-33/14.09.2012 г. е започнало преждевременно, тъй като двумесечният срок по § 197, ал. 1 изтича на 17.09.2012 г. и не е бил изтекъл към подаване на заявлението на 13.09.2012 г. Този срок не е бил изтекъл и към датата на постановяване на решението. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и налага отмяна на решението в обжалваната му част като по силата на чл. 146, т. 3 АПК.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон. В нарушение на чл. 31, т. 1 и т. 2 от ЗЕ при определяне на временните цени за достъп ДКЕВР не се е ръководил от принципа те да са недискриминационни, сравнени с други цени за достъп, да са основани на обективни критерии и да са определени по прозрачен начин, съответно - да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия. При определянето на цените ДКЕВР не е посочила метод за регулиране в съответствие с чл. 32, ал. 1 от ЗЕ и не е приложила разпоредбата на чл. 21а от НРЦЕЕ, изискваща цената за достъп да се образува на основата на утвърдени прогнозни необходими годишни приходи на електроенергийния системен оператор и прогнозно количество сумарна консумирана мощност за съответния период. Не е ясно от мотивите на решението как временните цени за достъп са определени като относителен дял от определените от ДКЕВР преференциални цени и как е съобразен размерът и структурата на преференциалните цени, съответно - изменението на инвестиционните разходи.

Така постановеното решение е правилно.

Изводите на тричленния състав за допустимост на жалбата са правилни и законосъобразни и се споделят изцяло от настоящия петчленен състав на ВАС, първа колегия. Цитираните в определението на ВАС, четвърто отделение от 11.12.2012 г. норми на директивата разширяват кръга на правните субекти, които имат право да оспорват решенията на регулаторния орган. В случая става въпрос за правото на защита на една по-особена категория правни субекти, които имат не само статут на потребители на електропреносната и електроразпределителните мрежи, но и статут на производители на електрическа енергия. Реализацията на произведената от тях електрическа енергия би била невъзможна без използването на тези мрежи. От това, че с акта се определят временни цени не следва, че той няма характер на индивидуален административен акт, доколкото създава задължения за неговите адресати и действа през един немалък период от време. Според чл. 36, ал. 1 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3 и Указанията, дадени от комисията. Чл. 36а от ЗЕ изисква операторите на преносни и разпределителни мрежи, в едномесечен срок преди подаване в комисията на заявлението за утвърждаване на нови цени или за изменение на действащи цени да оповестят в средствата за масова информация предложението си за утвърждаване на новите цени или за изменението на действащите цени. С чл. 32, ал. 4 от закона Комисията е овластена да определи временни цени по чл. 30, ал. 1, т. 13 в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп. Текстовете на закона показват, че по принцип актът, с който ЗКЕВР определя временни цени, по принцип не представлява волеизявление като част от производството по издаване на окончателен индивидуален административен акт, каквото е нейното решение за утвърждаване на пределни окончателни цени за достъп, а предхожда започването на тази процедура и всъщност временните цени заместват окончателните такива, поради невъзможност последните да бъдат определени от операторите своевременно. Следователно, актът на ДКЕВР, с който се определят временни цени, не се различава съществено по правната си природа от този, с който се определят окончателни пределни цени.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в акта липсват изложени фактически обстоятелства. Той не съдържа конкретни мотиви за това какви критерии се използват и въз основа на какви данни се определят временните цени за достъп. Посочването, че се използват служебно известни данни, например представената отчетна информация от дружествата, изисквана от лицензиантите информация във връзка с осъществяването на лицензионната им дейност и други официални източници не представлява мотив. Въпросните данни никъде не са упоменати, нито в доклада, нито в решението. Не е ясно по какъв начин те са послужили за определянето на временните цени, след като същите са определени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и е основание за отмяна на акта без спорът да бъде разглеждан по същество.

Неоснователни са и доводите на касатора, свързани с констатациите в първоинстанционното решение за допуснати нарушения на материалния закон. При определянето на временни цени регулаторният орган не е освободен от законовото си задължение да спазва основните принципи на ценообразуване, залегнали в ЗЕ. Нарушено е правилото на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, както правилно е приел тричленният състав на ВАС, тъй като определените цени не са обвързани с икономически обоснованите разходи за дейността. Не е ясно как временните цени за достъп са определени като относителният дял от преференциалните цени и как е съобразена структурата и размерът на преференциалните цени, съответно изменението на инвестиционните разходи.

С оглед на така изложените съображения, обжалваното решение на Върховния административен съд, четвърто отделение като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия