Решение № 11925 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16657/2011 г.

Решение № 11925 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16657/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Садат" ООД - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител юриск. Данчо Василев срещу решение № 1858/14.11.2011, т., постановено по адм. дело № 1992/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1199/7.07.2011 г. на началника на Митница - Пловдив, с което е определено ДДС за доплащане в размер на 3 109,52 лв., ведно със законната лихва от датата на поставяне на стоката под режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление" - 25.05.2010 г. Макар в касационната жалба изрично да не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, от съдържанието й може да се направи извод, че се релевира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че осъществява редовен внос на стоки - перилни препарати и суровини за производството им от Турция, като пред административния орган са представени доказателства за плащането на цената на тези стоки. Неправилно според касатора съдът е преценил представените по делото доказателства - договори и квитанция за плащане. Твърди, че според чл. 35, ал. 1 ЗМ митническата стойност е договорената стойност, реално платната или подлежащата на плащане, т. е. тази, която действително е платена или следва да се плати. Неправилно също бил преценен и получения отговор от турската митническа администрация. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Костов. Ответникът по касационната жалба началникът на Митница - Пловдив в писмено възражение и писмени бележки я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Садат" ООД срещу решение № 1199/7.07.2011 г. на началника на Митница - Пловдив, с което е определено ДДС за доплащане в размер на 3 109,52 лв., ведно със законната лихва от датата на поставяне на стоката - хартиени носни кърпички "Танго" (а не, както твърди касатора перилни препарати и суровини за производството им) под режим - "свободно обръщение и крайно потребление" първоинстанционният съд е приел, че декларираната фактурна стойност не е реалната стойност, предвид представените два договора от 4.01.2010 г и 26.01.2010 г. с един и същ предмет и различно съдържание, като в първия не са посочени договорени цени, а във втория пък е посочено, че поради промяна на цените на суровините и валутните курсове през годината в този договор не са определени цените. Съдът е обсъдил факта на непредставяне по делото на официален платежен документ, а относно представеното потвърждение - квитанция за вземане от турския контрагент съдът е приел, че с нея не се доказва размера на договорната цена. За квитанцията съдът е счел, че тя изхожда от продавача, но в договора липсват количества и цена на договорените за продажба стоки, поради което не приема, че действително платената цена е 2 835 евро. Обжалваното решение е неправилно. Страните по делото не спорят, че процесните стоки са внесени на територията на България от Турция. Спорът е относно посочената с ЕАД цена, представляваща договорена цена и за която "Садат" ООД твърди, че е реално платената, предвид представената по делото квитанция за вземане. От нея е видно, че тя е подписана от фирмата - износител "Козмо Кимя Сан Ве Дъш Тидж ЛТД ШТИ" - гр. Истанбул, Турция. Обстоятелството, че няма подпис от "Садат" ООД не може да доведе до изводи, че дружеството не е заплатило посочената в нея стойност 2 835 евро, поради това, че като вносител на процесните стоки твърденията на касатора са именно за тази цена. Нещо повече с ЕАД е представена и фактура № 1089998/21.05.2010 г. със същата стойност. В този смисъл следва да се приеме, че това е именно договорената цена на стоките, които са внесени в България и за които е оформен митнически режим "свободно обръщение и крайно потребление". При проверката, извършена от турската митническа администрация е установено, че стойността в посочената по-горе фактура е със същия номер, но различна стойност на стоките. Това обаче не е достатъчно основание, за да се приеме, че това е истинската стойност на внесените стоки. Наистина и двете фактури представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, но като се има предвид, че е представена квитанция, подписана от износителя и в нея е посочена стойността, която е декларирана от дружеството - вносител, то следва да се приеме, че именно тя представлява договорената стойност на внесената стока. Тази квитанция не фигурира в писмения отговор на турските митнически власти, като неистинска, поради което няма пречка тя да не се цени заедно с остана В същото време митническият орган е прибавил към тази стойност и транспортни разходи, които са разходи за сметка на купувача. В тежест на административния орган е било да докаже, че декларираната от дружеството стойност на внесените стоки не е договорената и реално платена или подлежаща на плащане сума, т. е. че не е приложим чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. и че стойността е различна от декларираната. Затова следва да се приеме, че в декларираната от дружеството стойност влизат и транспортните разходи и затова е неприложим чл. 32, ал. 1, б. "д" от регламента. В този смисъл е и решение по адм. дело № 8302/2011 г. на ВАС, I отделение, касаещо идентичен случай на същото дружество. С оглед гореизложеното обжалваното решение е неправилно на посочените в касационната жалба оплаквания и затова следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което се отмени оспореното митническо решение. Предвид искането на касатора за разноски, такива не се присъждат въпреки направените искания. Юрисконсултско възнаграждение на касатора не се присъжда, тъй като в касационното производство тази страна не е представлявана от юрисконсулт. Адвокатско възнаграждение по повод защитата и процесуалното представителство на адв. Костов пред касационната съдебна инстанция също не се присъждат, тъй като видно от представеното пълномощно се установява, че разноски не са уговаряни, респ. заплатени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,