Решение № 14802 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10792/2009 г.

Решение № 14802 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10792/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Община гр. Пловдив е обжалвала решението от 10.06.2009 г. постановено по адм. д. № 1564/2008 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменена Заповед № 416/17.07.2008 г. на кмета на община - Пловдив район "Южен", с която е наредено собственикът на сградите Георги Петров в УПИ VII - 1563 в кв. 156 по плана на кв. "Въстанически юг" в гр. Пловдив да премахне същите навлизащи в УПИ - ХVIII - 1564. Наведени са оплаквания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът Георги Петров изразява становище за законосъобразност на решението. Останалите ответници не изразяват мнение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените доводи за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание - чл. 195 от ЗУТ, мотивирайки този свой извод с допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по издаването на акта. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за липса на изпълнение на задължението по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ да събере всички относими данни за вида и състоянието на процесните обекти, които навлизат в съседен имот и отклонението им от строителните книжа, чието премахване е разпоредено, както и да изслуша заинтересованите лица. Нормата има императивен характер и нейното нарушение е основание да се счете за незаконосъобразна заповедта. Наред с това след като в същата, административният орган не е посочил в коя от хипотезите на чл. 195, ал. 5 попада конкретния случай е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените, което налага също извод за незаконосъобразността, както правилно е прието. Установено е по безспорен начин от данните по делото, че както в констативния протокол, а също така в административния акт липсват съображения относно обстоятелството процесните обекти дали са неподходящи по местоположение или разположение, вид и материали, какъвто е фактическия състав на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Липсата на съображения на административния орган не могат да бъдат замествани от тези на съда и е достатъчно основание да се счете акта за незаконосъобразен. Най-сетне възраженията относно законността на сградите е неотносим в настоящото производство свързан с приложимостта на чл. 195 ЗУТ, тъй като незаконните строежи могат да бъдат премахвани от специализираните органи на ДНСК, доколкото в акта се съдържат констатации за незаконност на обектите предмет на заповедта. Ето защо приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с събраните и обсъдени доказателства и е постановено въз основа на тях и закона. Не е налице хипотезата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение