Решение № 17131 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9516/2019 г.

ВАСVI отделение13.12.2019 г.докладчик Стела Динчева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Чинова – прокурор в Районна прокуратура Бургас против Решения на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 24 от 25.07.2019 г., т. 7. 1 и 7. 3, с които е оставено без уважение възражението й и е приета комплексна оценка "добра". ОСЪЖДА Г. Чинова да заплати на Висшия съдебен съвет разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 17131 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9516/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Г. Чинова – прокурор в Районна прокуратура Бургас против Решения на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет приети по протокол № 24 от 25.07.2019 г., както следва: по т. 7. 1., с което е оставено без уважение възражението на Г. Чинова – прокурор в Районна прокуратура Бургас срещу изготвената й комплексна оценка от периодично атестиране и по т. 7. 3, с което на основание чл. 196, т. 3 от ЗСВ е приета комплексна оценка от атестирането "Добра" на Г. Чинова прокурор в Районна прокуратура Бургас.

Жалбоподателката твърди, че решенията са незаконосъобразни на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Излага подробни съображения в първоначалната жалба до съда и допълнение от 26.11.2019 г. в следния смисъл: твърди, че от пороци страда изначално обобщения доклад, анализа и изводите на ПАК при АП – Бургас. Според нея липсвали подробни констатации и не ставало ясно кои точно общи или специфични критерии според Комисията не е "покрила" и кои показатели по тези критерии са дали основание на Комисията да и даде тази ниска оценка.

Прокурор Г. Чинова не е съгласна с поставените и точки в частта на атестационния формуляр по общите критерии за атестиране в позиция IV ""Цифрови оценки по общите критерии за атестиране на прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител", т. 1 "Правни познания и умения за прилагането им", т. 2 "Умение за анализ на правно-релевантните факти", в част V, т. 4 "Брой необжалвани прокурорски актове... "

В този смисъл неправилни били фактическите констатации за нарушения водещи до непълнота на извършените проверки и проведените разследвания и дадените препоръки на ПАК да проявява по-голяма задълбоченост при анализа и преценката на относимите към предмета на доказване факти и обстоятелства.

При така изложените твърдения жалбоподателката моли съдът да отмени оспореното от нея решения на ПК на ВСС в цитираните подточки и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда.

Ответникът - Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет чрез процесуалния си представител в писмено становище и в открито съдебно заседание счита, че оспореното решение на Прокурорската колегия на ВСС е законосъобразно, тъй като не са налице основанията за неговата отмяна по чл. 146 от АПК.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, и като извърши проверка на всички основания по чл. 146 от АПК съгласно изискването по чл. 168, ал. 1 от АПК приема следното:

Жалбата е подадена против подлежащ на съдебно оспорване административен акт, в срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 31.01.2018 г. административният ръководител – районен прокурор на РП - Бургас е изготвил на основание чл. 196, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) предложение за извършване на периодично атестиране на прокурор Чинова. С писмо на КАК изх. № ВСС-1161/28.11.2018 г. атестирането на жалбоподателката за периода от 27.11.2013 г. до 27.11.2018 г. е възложено на Постоянната атестационна комисия при АП – Бургас като компетентен помощен орган съобразно регламента в глава осма и следващите от Наредба № 3 от 23.02.2017 г., която е извършила проверка за дейността на магистрата.

Атестираната е запозната с резултатите от проверката на 28.12.2018 г. и в установения съгласно чл. 55, ал. 5 от Наредба № 3 от 23.02.2017 г. тридневен срок е изготвила възражение до ПАК при АП – Бургас срещу определената й комплексна оценка "добра" – 4. ЗЗ, по което ПАК при АП – Бургас е изразила становище рег. № А-1425/2018 г. от 8.01.2019 г. за оставянето му без уважение.

Административната преписка по делото е окомплектована и с Единния формуляр за атестиране /ЕФА/ на прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител изготвен от членове на КАК към ПК.

ЕФА ведно с предложената комплексна оценка, направеното от атестирания възражение и становището на ПАК при АП – Бургас са разгледани в заседание на КАК проведено на 14.05.2019 г. С решение на Комисията обективирано в Протокол № 16 от същата дата предложението на ПАК за комплексна оценка "добра" не е прието изцяло като определената цифрова оценка "4" в част V, т. 1 по критерия "Умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното и съдебното производство" е увеличена с 1 /една/ единица, а оценките предложени от ПАК по останалите общи и специфични критерии са потвърдени. В резултат на горното е определена комплексна оценка "добра" – 4. 42 със съответните мотиви, която е формирана изцяло в съответствие с механизма на оценяване предвиден в чл. 56 и следващите от Наредба № 3. ЕФА и резултатите от оценяването са предоставени за запознаване на прокурор Чинова видно от писмо на районния прокурор на РП Бургас вх. № ВСС 1161/14.06.2019 г. с приложена към него част IX. На 13.06.2019 г. жалбоподателката е подала писмено възражение до ПК на ВСС и допълнение към него с приложени справки. Надлежно е уведомена с писмо от 3.07.2019 г., че на основание чл. 205, ал. 2 от ЗСВ ще бъде изслушана от ПК на ВСС на заседание насрочено за 25.07.2019 г.

Предмет на обжалване по делото са Решенията на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет взети по Протокол № 24 от заседание проведено на 25.07.2019 г. по т. 7. 1, с което се оставя без уважение възражението на Г. Чинова – прокурор в Районна прокуратура Бургас и по т. 7. 3, с което се приема предложената комплексна оценка от атестирането "Добра".

Решенията са приети във връзка с постъпило от прокурора възражение, поради което КАК е предложила на ПК на ВСС и на основание чл. 205, ал. 2 от ЗСВ да бъде изслушан.

Оспорените Решения от прокурор Чинова по т. 7. 1 и 7. 3 от Протокол № 24 от заседание на ПК на ВСС от 25.07.2019 г. са издадени от компетентен орган, тъй като са приети на основание правомощията, които има Висшия съдебен съвет. Налице е кворум и мнозинство при гласуване на обжалваните по делото решения (съответно с 8 гласа "за" и 0 "против). Същите са постановени в писмена форма и съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Не е спазено изискването по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК за посочване на реда и срока за обжалване на решенията, но това не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването им, тъй като не е оказало влияние върху съдържанието на акта. Правото на засегнатото лице да обжалва решенията пред съда е упражнено надлежно и в срок.

На основание чл. 34, ал. 3 от ЗСВ съществува задължение решенията на ПК на ВСС да се мотивират. За мотиви на решението, с което се приема направеното предложение се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на решението. В случая съдът намира, че обжалваният административен акт в двете точки - т. 7. 1. и т. 7. 3 съдържа мотиви по смисъла на чл. 34, ал. 3, изр. второ от ЗСВ, поради което е спазено и изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Мотивите се съдържат в становището на КАК обективирано в протокола от 25.06.2019 г., както и е обосновано с изказване и констатации на член на ПК по време на заседанието, на което са изложени съображения за приемане на комплексната оценка. Изразено е становище в подкрепа на предложените от КАК оценки, съобразно мотивите на Комисията към тях. В този смисъл наведените доводи за липса на мотиви са неоснователни. Приемайки окончателната комплексна оценка "добра", кадровият орган изцяло е възприел съображенията на помощния орган – КАК към ПК по отношение на цифровите оценки по общите и специфични критерии в ЕФА.

Оспорените решенията са постановени в съответствие с административнопроизводствените правила, включително със специфичните процесуални правила при провеждане на атестирането, предвидени в Наредбата. Атестираният магистрат е запознат с резултатите от периодичното атестиране, за което същата саморъчно е подписала данните в част VII от единния формуляр за оценка.

Атестирането на жалбаподателката за периода 27.11.2013 г. – 27.11.2018 г. е извършено на основание разпоредбите на Наредба № 3 от 23.02.2017 г. за показателите и методиката за атестиране и критериите за отчитане степента на натовареност на прокурори и следователи и на административни ръководители и техните заместници издадена от Висшия съдебен съвет обн., ДВ, бр. 21 от 10.03.2017 г. в сила от 10.03.2017 г. (Наредбата), защото решението на помощния орган – КАК за откриване процедура по периодичното й атестиране, е взето след дата 10.03.2017 г.

Прокурорската колегия е установила всички релевантни факти и обстоятелства за случая, включително във връзка с конкретните оплаквания и доводи направени от атестирания магистрат в писменото му възражение.

Както се посочи по-горе обжалваното решение е взето с необходимото мнозинство, при формиран кворум. След проведените разисквания и дебати "за" - оставя без уважение възражението, приема комплексна оценка "добра", са гласували 8 души, с което е спазено императивното изискване на нормата на чл. 33, ал. 4 от ЗСВ.

Материалноправният спор е съсредоточен върху законосъобразното определяне на точките по всеки показател. Атестирането на прокурора е проведено въз основа на общи и специфични критерии така както е разписано в чл. 11, ал. 1 от Наредбата.

В процеса на периодично атестиране атестационният състав има единствено правомощие да оцени качеството на работата на прокурора чрез анализ на фактите установени в рамките на инстанционния съдебен контрол. Той няма правомощие да се позовава в рамките на атестирането на практика или теория по приложението на закона, каквато не е посочена в съдебните актове от инстанционния контрол. Видно от приетите и обсъдени доказателства по делото, ценени поотделно и в своята съвкупност, това изискване на ЗСВ и Наредбата е спазено при атестирането на прокурор Чинова.

Критерият по т. 1 "Правни познания и умения за прилагането им" на част IV "Цифрови оценки по общите критерии за атестиране на прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител", е въведен в чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, а качествените и количествените показатели за атестирането са уредени в чл. 198, ал. 2 от ЗСВ. Критерият има нормативна обосновка и в чл. 13 от Наредбата. Според последната разпоредба атестационният състав следва да анализира уменията за планиране и структуриране на действията в досъдебното и съдебното производство; 2. изпълнение на писмените указания и разпореждания на по-горестоящия прокурор; 3. способност за организиране на работата и ръководство на разследващите органи и екипите, които участват в досъдебното производство; 4. брой необжалвани прокурорски актове, включително постановленията за прекратяване и спиране на наказателното производство, брой окончателни съдебни актове, постановени по внесени от атестирания прокурор актове, както и окончателните съдебни актове за връщане на делата за отстраняване на процесуални нарушения и причините за това, брой на уважените протести, потвърдените, изменените и отменените прокурорски актове при инстанционния и служебния контрол.

Показателите за оценяване по общите критерии са посочени в чл. 22 – чл. 26 от Наредбата, а показатели по специфичните критерии за атестиране на прокурор са изброени в чл. 27 – 30 на същата.

Атестационният състав аргументирано и мотивирано е изложил съображения за степента на познаване на нормативната уредба от страна на атестирания магистрат. В чл. 39 и 40 от нея са въведени методи на атестиране: количествено оценяване на работата на прокурора и оценка на качеството на работата му.

Определянето на оценка "4" в част IV, т. 1 "Правни познания и умения за прилагането им" е подробно обосновано и подкрепено с изведени констатации за пропуски, пряко свързани със способността за прилагане на закона и съдебната практика, подкрепени с конкретни примери по отменени актове и ДП, като:

  • неправилно приложение на материалния закон по пр. № 2973/2014 г. с изготвяне на споразумение вместо предложение по чл. 78а НК; позоваване на чл. 200 от НПК като правно основание за обжалване на постановления за отказ; превишаване на правомощията по назначена проверка с поставяне на въпроси, касаещи деяние от компетентността на ОП - Бургас (пр. № 10249/2016 г.); постановяване на оправдателна присъда по внесен ОА, с оглед наличие на предпоставките за приложение на чл. 218б, ал. 1 НК (пр. № 11001/2014 г.); цифрово обозначаване на деянието в ОА по пр. № 12741/2015 г. като чл. 195, т. 7 от НК, но в словесното изписване на диспозитива липсва посоченото квалифициращо обстоятелство; установяване от съда, че пострадалото лице има качество на длъжностно такова, което е индиция за повдигане и на друго обвинение, несъобразено от атестирания прокурор (постановлението по чл. 78а НК по пр. № 10859/2015 г.); непосочване на пострадалия от деянието в ОА по пр. № 5261/2015 г. и противоречие с ТР № 1/2013 г. на ВКС; извод на ПАК при АП - Бургас за неразбиране и непознаване на състава на престъплението по чл. 227б НК (пр. № 10249/2016 г.).

Констатираните по реда на инстанционния, служебния и съдебен контрол пропуски при изготвянето на актове послужили като основание за отмяна на актовете по същество, връщане на досъдебни производства и постановяване на оправдателна присъда, не означават липса на правни познания и умения за прилагане на закона, но преценени в своята съвкупност са от естество, което е обусловило намалението на оценката по критерия "Правни познания и умения за прилагането им".

В случая е предоставена статистическа информация по чл. 45, ал. 2 от Наредбата като са взети предвид сферата на правораздаване на прокурора. Изпълнено е условието на чл. 47 от Наредбата за формиране на оценка на работата й. С оглед процентът на отменяемост на съдебните актове и натовареността на прокурора съобразно достоверните статистически данни приети като такива от атестационния състав основателно е дадена оценка "4". Съображенията на КАК правилно са възприети и от ПК на ВСС.

По отношение на възражението по част IV "Цифрови оценки по общите критерии за атестиране на прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител" по позиция по т. 2 "Умение и анализ на правнорелевантните факти" критерият е въведен в чл. 198, ал. 2, т. 2 от ЗСВ. Съгласно него при атестирането се вземат предвид качествените и количествените показатели по ал. 2, т. 1 – т. 3. Показателите за оценяване по този общ критерий са посочени и в чл. 23 от Наредбата. Най – общо те се свързват с разбираемо и обосновано мотивиране на актовете, правилна и законосъобразна оценка на относимите факти, изчерпателно обсъждане на спорните въпроси, конкретност, логичност и последователност при мотивиране на актовете, умение за използване на ясен и професионален език.

Оценяването на критерия в част IV, т. 2 "Умение за анализ на правно-релевантните факти" с оценка "4" е с оглед констатираната от ПАК при АП - Бургас недостатъчна прецизност и задълбоченост в анализа на правно-релевантните факти, несистематизираност на правните изводи, изведени от основанията при отмяна и връщане на постановените актове, а именно:

-непълнота на проверката и неправилна оценка на фактите по пр. пр. № 16352/2013 г. и 11685/2016 г. решени с постановления за отказ, след чиято отмяна са внесени актове в съда и са постановени влезли в законна сила осъдителни присъда и решение, неправилен правен анализ на събраните доказателства при отмяна на прекратителния акт по пр. пр. № 10249/2016 г.; повтарящ се, еднотипен пропуск по пр. пр. № 8528/2017 г., 1855/2016 г., 8107/2015 г., 14837/2014 г., 15605/2014 г. свързан с некомплектоване на проверката с документи, съотносими към предмета й и неправилна оценка на данните; неправилна оценка на данните по пр. № 3123/2014 г.; непълнота на разследването и необоснован и незаконосъобразен извод (пр. № 1503/2010 г.); непълнота на разследването и непосочване в ОА по пр. № 1503/2010 г. на носителите на авторските права; противоречия в ОА по пр. № 627/2013 г. относно формите на съучастие на обвиняемите, а в някои от диспозитивите и непосочване на част от обвиняемите; неединични пропуски в ОА по пр. № 12705/2009 г. (несъответствие на повдигнатото обвинение с фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част, несъответствие относно посочената дата на деянието; неотграничаване на фактическите действия на обвиняемия; непосочване на мястото на извършване на деянието; липса на факти, обосноваващи, че измамата е в особено големи размери); несъответствие на фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на ОА с повдигнатото обвинение по пр. № 305/2015 г.; несъответствие на фактологията, описана в обстоятелствената част на ОА и тази в диспозитива по пр. № 6082/2013 г. (като след изготвяне на нов ОА по преписката е констатирано неизпълнение на указанията на съда при първото връщане).

Посочените по-горе прокурорски актове са показали произнасяния при непълно извършени проверки или разследвания; произнасяния по отношение на правнорелевантни факти и обстоятелства, които не са били изяснени в пълен обем и това е довело до неправилна преценка на събраните относими доказателства към конкретния предмет на разследване; излагане на фактическа обстановка, несъответстваща на повдигнатото обвинение и т. н. Това са типично констатирани и устойчиви случаи на пропуски в работата по конкретно изведени в ЕФА преписки, поради което от страна на ПАК при АП - Бургас са направени препоръки за по-голяма задълбоченост при анализа на относимите факти и обстоятелства.

Следователно изводите за намаляване на оценката й по този критерий почиват на обективни данни и са направени след съпоставяне с действително показаните резултати намерили изражение в качеството на постановените актове.

Атестационният състав е прегледал на случаен принцип преписки и дела на прокурор Чинова и е констатирал, че не във всички случаи е анализирала доказателствата в тяхната логична връзка и последователност. Според ПАК не проявява задълбоченост при анализа на относимите към предмета на разследването факти и обстоятелства. Пропуските в тази насока лишават атестирания прокурор от възможност да даде правилни квалификации на инкриминираните деяния, както и законосъобразна оценка на относимите към предмета на доказване факти и обстоятелства. По тези съображения ПАК е счел, че оценката следва да бъде добра "4".

Прокурор Чинова навежда доводи, че при оценяването й е поставен акцент върху незначителни за прокурорската работа обстоятелства, посочвайки констатации на ПАК в част II на ЕФА, раздел "Посетени съдебни заседания". Аналогични аргументи е изложила и във възражението си до Прокурорската колегия срещу определената й комплексна оценка обсъдени от КАК в становището обективирано в протокол № 21 от 25.06.2019 г., където са отчетени и представените с възражението обвинителен акт, протокол от съдебно заседание и писмо мнение на разследващия орган. При преценката им изрично е отбелязано, че констатации на ПАК в тази част не са залегнали като основания с решаващо значение за намаляване на оценките по критериите част IV, т. 1 и т. 2 на ЕФА, а следователно и при формиране на крайната комплексна оценка "добра", поради което възраженията в тази част неоснователни.

Жалбоподателката възразява и по част V "Цифрови оценки по специфичните критерии за атестиране на прокурори" по позиция по т. 4 "Брой необжалвани прокурорски актове...". Този критерий е нормативно установен в чл. 198, ал. 1, т. 3 от ЗСВ и чл. 30 от Наредбата. Показателите за оценяване са общ брой прокурорски актове за решаване на досъдебни производства, брой постановления за спиране на наказателното производство (общо); брой върнати с влязъл в сила съдебен акт прокурорски актове за отстраняване на процесуални нарушения, брой необжалвани прокурорски актове; брой обжалвани прокурорски актове, брой окончателни съдебни актове, постановени по внесени от прокурора актове в съд, брой лица, осъдени с окончателни съдебни актове, постановени по внесени от прокурора актове в съд, общ брой протести, подадени по всички видове надзори и други ефективно приключили разследвания по актове на прокурора (общо), общ брой прокурорски актове по ефективно приключили разследвания – обвинителни актове,

Настоящият състав счита, че не са налице нарушения на материалния закон и при определяне на тази оценка "4" в част V, т. 4 "Брой необжалвани прокурорски актове..." Посоченият специфичен критерий е преди всичко количествен и касае статистическото измерване на дейността на атестирания магистрат. Както се посочи той е отделно регламентиран и въведен от закона, който се оценява самостоятелно и именно при отчитането му са взети предвид броят на отменените и върнати актове, броят на неуважени протести, както и съотношението им спрямо постановените, обжалваните и внесени в съда актове, като поставената оценка е съответна на показаните резултати в работата през конкретния период на атестиране, т. к. отразява в достатъчна степен високият брой на върнати от съда дела и неуважени протести, а именно:

  • 10 върнати от съда досъдебни производства, или 5. 8 % от внесените в съда общо 172 бр. актове, а видно от публикуваните на интернет страницата на ПРБ Доклади за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2014 г. и 2015 г. средният брой върнати дела на жалбоподателката и техният относителен дял за посочените години е по-висок спрямо средните стойности за районните прокуратури в страната:

за 2014 г. са налице 3 бр. върнати дела на прокурор Чинова при 1. 9 бр. за един прокурор в страната. Относителният им дял представлява 7. 3 % от внесените от атестирания 41 бр., при 3. 6 % за страната;

за 2015 г. са върнати 5 бр. дела на прокурор Чинова при 1. 8 бр. за един прокурор в страната. Относителният им дял представлява 12. 8 % от внесените от атестирания 39 бр., при 4. 4 % за страната (или данните на жалбоподателката превишават почти три пъти тези за страната през 2015 г.);

  • 6 неуважени протеста (50 % от подадените) и 1 неразгледан от подадените 12 протеста, както и 11 отменени акта по преписки и ДП - съставляващи 37. 9 % от обжалваните 29 такива.

Изтъкнатата като аргумент висока натовареност, липса на просрочия, участия в други дейности, отлични професионални отношения с други органи, са взети предвид и са отчетени по критериите в част IV, т. 3 "Умение за оптимална организация на работата" и част IV, т. 5 "Спазване на правилата за етично поведение", които са оценени с максимални оценки "5", но не могат да обосноват поставяне на максимална оценка по качествените критерии в част IV, т. 1 и 2 с оглед вида и повторяемостта на пропуските, пряко свързани с показателите по тези критерии.

Неоснователни са и доводите за пороци в анализа и изводите на ПАК при АП - Бургас и за липса на подробни констатации. При определяне на оценките по отделните критерии за атестиране и по-конкретно тези от тях, при които не е поставена максимална оценка (част IV, т. 1 и 2 и част V, т. 4 от ЕФА) компетентните атестиращи органи са изложили подробни словесни изводи базирани на цялостна проверка и анализ на преписки и дела включително такива избрани на случаен принцип, както и на констатираните и обобщени качествени пропуски станали основание за отмяна на постановени актове, връщане на досъдебни производства и постановяване на оправдателна присъда пряко свързани с показателите по чл. 22, чл. 23, т. 1 и 2 и чл. 30, т. 3 от Наредба № 3/23.02.2017 г.

Както във възражението си до Прокурорската колегия на ВСС, така и в жалбата по настоящото дело, прокурор Чинова без да се позовава на конкретни показатели с преценката, на които не е съгласна единствено сочи, че оценките в част IV, т. 1 и 2, и в част V, т. 4 от ЕФА са несправедливи. Така наведените твърдения са неоснователни.

Изложените съждения за "натиск и влияние върху вътрешното убеждение на прокурора" във връзка с отменени актове по досъдебни производства не от съда, а от ОП - Бургас по реда на инстанционния контрол (след подадени жалби от НАП и Полицията) са неоснователни, тъй като в рамките на атестационното производство се преценяват и анализират всички отменени актове и основанията за това без оглед вида на осъществения контрол - съдебен, служебен или инстанционен и доколкото в чл. 143, ал. 5 и 6 от ЗСВ в правомощията на по-горестоящия прокурор при даване на указания изрично е посочено, че същите могат да бъдат само относно прилагането на закона и без намеса във вътрешното убеждение на прокурора, т. е без възможност да бъдат давани указания за решаване на преписката от наблюдаващия прокурор по същество. Допълнително видно от данните във формуляра посочените случаи на инстанционен контрол по жалби на НАП касаят само една преписка, по повод която двукратно са отменени актове на жалбоподателката (постановление за отказ и постановлението за прекратяване на ДП по пр. пр. 10249/16 г.)

Наведеният довод свързан с оправдателните присъди, както и доводите, касаещи сравнението с оценки от атестациите на други прокурори са общи, неконкретни и недоказани, поради което не следва да бъдат взети предвид.

Изложените други възражения касаещи сочен конфликт на прокурор Чинова са неотносими доколкото подобни констатации не са отразени в ЕФА, освен извършена проверка от ИВСС по реда на раздел 16 от гл. IX на ЗСВ, която видно от приложената административна преписка е приключила със становище за липса на достатъчно данни за извършено нарушение по чл. 175к, ал. 4 от ЗСВ, което е обосновало и поставянето на оценка "5" по критерия в част IV, т. 5 на ЕФА "Спазване на правилата на професионална етика".

При горните съображения настоящата съдебна инстанция приема, че атестирането на прокурор Чинова е извършено в съответствие с материалния закон, при спазване на общите критерии по чл. 198, ал. 1 от ЗСВ, на специфичните критерии по чл. 199, ал. 1 от ЗСВ и цитираните текстове от Наредбата, съобразно показателите, посочени в чл. 198, ал. 2 от ЗСВ.

Установените фактически обстоятелства във връзка с администрирането и приключването на преписките и делата не позволяват да се приеме за констатирано "много добро изпълнение на работата" и съответно да се формира степен на комплексна оценка "много добра". По принцип "много добро изпълнение на работата" означава, че атестираният системно изпълнява работата си много ефективно и добросъвестно на ниво, съществено надхвърлящо изискванията за длъжността, и притежава отлична квалификация, достижения и професионална пригодност за съответната длъжност по чл. 163 от ЗСВ. Поставената степен на комплексна оценка "добра" е съобразена с констатираното ниво на изпълнение на работата, което е съответно на длъжността и означава, че атестираният прокурор в цялост ефективно и добросъвестно изпълнява работата си и съобразно изискванията за длъжността, без да ги надхвърля, притежава необходимата квалификация, достижения и професионална пригодност за съответната длъжност. Степента на положителната комплексна оценка е определена от ПК на ВСС в законово очертаните рамки на оперативната му самостоятелност без данни за превратно упражняване на правомощия. Резултатите от проведеното атестиране съдържат обективна оценка на професионалните и деловите качества на прокурор Чинова за периода на атестирането.

Предвид гореизложеното подадената жалба срещу обжалваните решения на ПК на ВСС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение на Висшия съдебен съвет в размер на 100 лева определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1