Решение № 6457 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9666/2012 г.

Решение № 6457 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9666/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Савина Савова, в качеството й на кмет на СО - район "Възраждане" срещу Решение № 2074 от 19.04.2012 г., постановено по адм. дело № 1320/2012 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество.

Ответниците - Станчо Христов Станев и Венета Георгиева Николова оспорват касационната жалба като неоснователна.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, като незаконосъобразна, Заповед № РД-48-1 от 27.01.2012 г. на Кмета на СО - район "Възраждане", с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е наредено да се изземе от Станчо Христов Станев и Венета Георгиева Николова общинско жилище, находящо се в гр. София, ул. "Иларион Макариополски" № 11, представляващо таван, тъй като го държат без правно основание - самонастанили се.

За да постанови този резултат, е приел за установено от фактическа страна, че със Заповед № РД-58-22 от 09.05.2003 г. на кмета на СО - район "Възраждане" в процесния недвижими имот е била настанена майката на Станчо Станев - Радка Иванова Христова, починала на 06.11.2009 г. Именно тя е и титуляр на договори за наем от 10.05.2003 г. и от 19.10.2005 г., сключени с общината на основание чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО). Приел е още, че след смъртта й нейният законен наследник се е настанил в жилището. Съдът е приел за безспорни обстоятелства по делото факта, че Станчо Станев е законен наследник на Радка Христова, (е процесният имот е общинска собственост и че Станчо Станев и съпругата му Венета Николова са настанени в общинското жилище заедно с майката на Станчо.

При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорвания пред него административен акт - заповед за изземване - е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му и в предписаната от закона форма, но при постановяването му е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон. В случая първостепенният съд е решил, че оспорващите владеят на годно правно основание жилището, а именно като членове на семейството на починалия титуляр и въз основа на сключения от 19.10.2005 г. договор за наем. Приел е също, че при издаване на акт административният орган не е спазил процедурата по чл. 34, ал. 2 от Наредбата, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателите.

Решението е неправилно.

Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, но не ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, поради което е направил грешни правни изводи, които не кореспондират с доказателствата. Ето защо решението ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество като се провери законосъобразността на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК.

1. За да издаде заповед по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС административният орган следва да е представил безспорни доказателства, че имотът, предмет на изземването, е общинска собственост. В случая по делото е представен (л. 24) акт за държавна собственост на недвижим имот от 13.07.1984 г., съгласно който Държавата е собственик на 6/7 ид. части от етаж и половина,... общо застроена площ 120. 57 кв. м ... с 6/7 ид. части от общите части на сградата и мястото. Данни, че посочените 6/7 ид. ч. от имота са отписани от актовите книги за държавна собственост по законоустановения ред и актувани като общински не са представени. А съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОбС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост. Следователно, в случая не е налице материална компетентност за административния орган - кмета на общината - да издаде заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС.

1. По делото е представена служебна бележка от ТОА "Възраждане" с дата 29.06.2010 г., заверена и с дата 12.04.2012 г., от съдържанието на която е видно, че Станчо Христов Станев и Венета Георгиева Станева са подали молба вх. № 62 от 29.06.2010 г. съгласно чл. 9 от НРПЖ и им е определена пета група на жилищна нужда, съгласно чл. 11 от НРПЖ (л. 40). Смисълът на разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от НРУУРОЖТСО и основна цел на процедурата по картотекирането и настаняването на граждани в общински жилища се състои в това в такива жилища да се настаняват граждани с установени жилищни нужди и неравностойно социално положение. След като Станчо Станев и Венета Станева имат установена по съответния ред жилищна нужда, призната им от административния орган, който следва да я задоволи, а вместо това същият този орган е издал заповед за принудително изземване на жилището, което обитават, не става ясно как тази заповед съответства на целта на закона.

Предвид отсъствието на материална компетентност на административния орган оспорваната заповед се явява нищожна и не може да породи желаните правни последици. Като не е прогласил тази нищожност съдът от първата инстанция е постановил неправилен съдебен акт, който ще следва да се отмени изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 вр. чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение