Решение № 12621 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7124/2013 г.

Решение № 12621 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7124/2013 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков чл. 208 АПК Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Светла Йосифова Ганева от с. Сандрово, общ. Русе, против решение № 6 от 12.03.2013 г. постановено по адм. д. № 384/2012 г. по описа на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - началникът на РДНСК-Северен централен район (СЦР), чрез процесуален представител счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Предмет на контрол от първоинстанционния съд е заповед № ДК-02-СЦР-109 от 22.10.2012 г. на началника на РДНСК - СЦР, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разпоредено премахване на незаконен строеж представляващ: "пристройка и надстройка на съществуващ гараж", находящ се в с. Сандрово, община Русе, с административен адрес - ул. "Георги Бенковски" № 36, урегулиран поземлен имот VIII-29, кв. 1 по регулационен план на с. Сандрово, извършен без необходимите строителни книжа. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Прието е, че процесните "пристройка и надстройка" представляват "строеж" съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ; не попадат в изключителните хипотези, визирани в чл. 151 от ЗУТ; извършени са без строително разрешение и одобрен инвестиционен проект, поради което са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и затова подлежат на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ. Така постановеното решение е правилно, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. От направените констатации в констативния акт, съставен при извършване на проверката от административния орган, по безспорен начин е установено, че процесният строеж, изпълнен като пристройка и надстройка на съществуващ гараж с оградни стени от бетонови блокчета и тухли итонг, с дебелина 20 см и покрит с двускатен покрив с ламарина, представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в констативен акт № 147-Р-09 от 12.06.2012 г., не са оборени в съдебното производство. Назначената от съда съдебно-техническа експертиза не е била изготвена поради невнасяне на определения депозит от страна на жалбоподателката. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ "пристройка и надстройка на съществуващ гараж", осъществен без строително разрешение и одобрен инвестиционен проект. Липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящото производство. Процесният незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид изграждането му през 2005 г., поради което е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6 от 12.03.2013 г. постановено по адм. дело № 384/2012 г. по описа на Административен съд - Русе. РЕШЕНИЕТО е окончателно.