Решение № 8548 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 783/2012 г.

Решение № 8548 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 783/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Илиян Мирчев Костадинов от гр. Цар Калоян, чрез пълномощника адв. Надежда Василева, против решение № 60 от 18.11.2011 г., постановено по адм. дело № 151 от 2011 г. по описа на Административния съд - Разград. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата му против постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 27.09.2011 г., издадено от старши инспектор в дирекция "Инспекция по труда" - гр. Търговище и е осъдил касатора да заплати на Сабри Мехмедов Сабриев и Гюляй Мехмедова Мандунджиева сумата от 200 лева разноски по делото. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и писмени бележки от пълномощника адв. Виолета Герова, се иска решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Търговище, чрез пълномощника си старши юрисконсулт Радосвета Неделчева, с писмено становище оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Ответниците - Сунай Мехмедов Сабриев, Сабри Мехмедов Сабриев и Гюляй Мехмедова Мандунджиева, законни наследници на починалата Фатме Фучеджиева, чрез процесуалните си представители адв. Антон Монев и адв. Калоян Монев, излагат съображения за правилност на решението в писмен отговор и претендират присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че правоотношенията между Илиян Костадинов и Фатме Фучеджиева правилно са определени като присъщи на трудов договор и дадените с обжалваното постановление предписания са законосъобразни. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административния съд - гр. Разград, е отхвърлена жалбата на касатора против постановление от 27.09.2011 г., издадено от старши инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Търговище, за обявяване съществуването на трудово правоотношение между земеделския производител Илиян Мирчев Костадинов и Фатме Исуфова Фучеджиева. За да постанови това решение съдът е приел, че Фатме Фучеджиева е предоставяла работна сила на земеделския производител Костадинов без да е сключен по надлежния ред и форма трудов договор. Направил е извода, че било установено предоставяне на работната сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, тъй като не бил сключен писмен трудов договор в нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за това че отношенията между него и починалата са били с характер на граждански правоотношения. В тази връзка е обсъдил подробно събраните доказателства по време на административното и съдебното производство, като е посочил, че не би могло да се приеме, че извършваната от Фучеджиева работа е била такава по граждански договор и следователно, изцяло на неин риск. При формиране на изводите си съдът е обсъдил подробно показанията на разпитаните свидетели относно естеството на изпълняваните функции от Фучеджиева и характеристиките на правоотношението между същата и земеделския производител, както и относно организацията на работата. В резултат на изложените съображения съдът е извел извода, че правоотношенията между Илиян Костадинов и Фатме Фучеджиева могат да се определят като такива, присъщи на трудовия договор, поради което с обжалваното постановление законосъобразно е обявено съществуването на трудово правоотношение, на основание чл. 405а, ал. 1 и ал. 2 КТ. Решението е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че от контролните органи на "Инспекция по труда" - гр. Търговище, е извършена проверка на 7.09.2011 г. по работни места в стопанска сграда (бивша конюшня), находяща се в стопански двор № 2 в гр. Цар Калоян, по повод настъпила злополука на обекта, при която е починала Фатме Фучеджиева по време на осъществяван от същата трудов процес по окачване на тютюн сорт "Бърлей" с цел сушене. Констатациите на контролните органи са обективирани в протокол Рз № 700 от 27.09.2011 г. за извършена проверка, при която е установено, че починалата е извършвала трудова дейност, характерна за длъжността "тютюнопроизводител" - окачвала е тютюна ръчно върху метална жица, опасваща конструктивните елементи (Т-образни трегери), носещи покривната конструкция на сградата. За целта, за да достига опънатата тел, се е качила на маса, а друга работничка й е подавала стеблата. След 16:00 ч. масата се е счупила, Фатме Фучеджиева е паднала, а един от бетонните трегери на сградата се е срутил върху гърдите й, и в резултат на злополуката, същата е починала. По делото не се спори, че касаторът е регистриран като земеделски производител, а въз основа на подадено от него заявление вх. № 5 от 30.11.2010 г. е вписан в регистъра на тютюнопроизводителите. През 2010 г. Фатме Фучеджиева е била една от жените, с които Костадинов е имал сключен договор за производство на тютюн, но през 2011 г. такъв договор между двамата не е имало сключен. При формиране на изводите си съдът е обсъдил подробно показанията на разпитаните свидетели Мъевлу, Джанфер и Реснели, от които се установява, че Костадинов е организирал изцяло отглеждането на тютюна и трудовия процес по окачването на тютюн в обекта на контрол като за целта е наел работници, сред които и починалата Фатме Фучеджиева. Същият е преценявал кога трябва да се извършат отделните мероприятия - сеитба, плевене, поливане и т. н. Според това каква работа и в какъв обем трябва да бъде свършена касаторът е определял колко работнички ще са му необходими. Свидетелката Мъевлу е уведомявала останалите работнички каква работа ще се върши и в колко ще започнат, събирали се на предварително уговорено място и време, и Костадинов минавал с микробуса си, вземал ги, закарвал ги на мястото, където ще работят, а вечерта ги прибирал пак с микробуса си. Заплащал им е трудово възнаграждение обикновено в размер на 1,50 лева за отработен час. Безспорно е установено, че извършваната дейност й е била възложена от работодателя й - Илиян Костадинов - настоящият касатор, без отношенията, възникнали между него и Фатме Фучеджиева във връзка с предоставянето на работната й сила, да са уредени като трудови правоотношения. При съвкупния анализ на дадените писмени обяснения в административното производство и свидетелските показания, изслушани в съдебното заседание на 10.11.2011 г., се налага извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд, а именно, че Фучеджиева е предоставяла работна сила като тютюнопроизводител, за което е била наета от Илиян Костадинов, без за това да е сключен писмен трудов договор. При преценката на събраните по делото доказателства съдът не е допуснал изопачаване или превратно тълкуване на доказателства, нито игнориране на относими доказателства. Изводите, които е направил съда са логически издържани, последователни и обосновани от събраните доказателства. Предвид констатациите при извършената проверка, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, се налага изводът, че осъществяваната от Фатме Фучеджиева дейност като тютюнопроизводител е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила, както е приел и съдът. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По категоричен начин се доказва, че починалата по време на работа Фатме Фучеджиева, системно е предоставяла на регистрирания земеделски производител работната си сила на определено работно място - земеделските площи, стопанисвани от него и сушилнята за тютюна, при строго определено работно време от 08.00 до 17.00 часа, с обедна почивка от един час като й е заплащано трудово възнаграждение според времетраенето на работата при часова ставка от 1.50 лева/час. До работното място е превозвана с транспорт на работодателя. По делото е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение - наличие на работно място и работно време, дължимо трудово възнаграждение за престирания труд, изисквания за спазване на трудова дисциплина, което обосновава извода, че осъществяваната от Фатме Фучеджиева дейност е такава по трудово правоотношение, а не по граждански договор. Настоящият състав намира за неоснователни възраженията в касационната жалба, че съдът е направил необосновани изводи в тази част. От съществено значение за направената преценка е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението. Лицето е било наето от Илиян Костадинов за престиране на работна сила, при наличие на всички елементи, характеризиращи трудовото правоотношение. Очертаните взаимоотношения между двамата по недвусмислен начин доказват наличието на трудови взаимоотношения по смисъла на чл. 1, т. 2 КТ, който постановява, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. С оглед изложеното и на основание чл. 405а, ал. 1 КТ, с оспорваното постановление административният орган правилно е обявил съществуването на трудови взаимоотношения между двамата. В касационната жалба се излагат доводи относно липсата на съгласие за сключване на трудов договор от страна на починалото лице поради получавани от Фучеджиева социални помощи. Така наведените оплаквания са били поддържани и пред първата инстанция като изводите на съда се споделят от настоящия касационен състав. Съдът обосновано е приел за неоснователни доводите на работодателя, свързани с твърдения от него изричен отказ на лицето Фучеджиева да сключи писмен трудов договор. Желанието на работника за сключване на трудов договор не представлява предпоставка за определяне на отношението като трудово. Както се посочи, за тази преценка същественото е естеството на изпълняваните функции, които в случая несъмнено са трудови, тъй като е осъществявано престиране на работна сила. Предвид изложеното са били налице всички предпоставки по чл. 405а, ал. 1 КТ за издаване на постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените разноски от ответниците по касационната жалба - Сабри Мехмедов Сабриев и Гюляй Мехмедова Мандунджиева, които съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие (л. 29) възлизат на сумата от 250 (двеста и петдесет) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,