Решение № 8107 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8293/2012 г.

Решение № 8107 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8293/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Интерком Електроникс" ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Стоян Жеков, срещу решение № 2807 от 21.05.2012 г. по адм. дело № 1588 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 21001007493 от 25.11.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 164 от 31.01.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София относно допълнително определено задължение за ДДС в размер на 58 796.96 лв. и начислени лихви в размер на 4 821.90 лв. за данъчен период м. 01.2010 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушаване на материалния и процесуалния закон, и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София, сега с променено наименование "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрк. Искра Гърбелова. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд - София град е отхвърлил жалбата на "Интерком Електроникс" ЕООД, против РА № 21001007493 от 25.11.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 164 от 31.01.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София, с който на оспорващото дружество са установени допълнително задължения за ДДС в общ размер на 58 796.96 лв. и са начислени лихви в размер на 4 821.90 лв. за данъчен период м. 01.2010 г., по декларирани от същото вътреобщностни доставки (ВОД) към Румъния, по два броя издадени фактури с предмет: шоколадови изделия, кафе и разтворим сок. За да отхвърли жалбата и на основание доказателствата по делото, съдът е приел, че процесните доставки не обективират ВОД, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, поради което с РА правилно е приложен чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 1, а не чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. За да обоснове този правен резултат, съдът е приел, че ангажираните от оспорващия доказателства не се достатъчни, за да обосновават реалност на извършените доставки, т. е. че стоките са преминали физически територията на Република България и са получени от румънското дружество получател: "Sic Pib Consulting Comert" SRL, Румъния. Съдът не е зачел доказателствената сила на представените от оспорващия ЧМР (международни товарителници), че установяват транспортиране на стоките, понеже е приел, че в тях не се съдържат реквизити като място на натоварване, адрес на доставяне и разтоварване, както и не са посочени доказателства за собственост или друго основание за ползване на транспортното средство рег. № СА 0469 ВХ, с което е извършен транспортът до Румъния. Съдът се е позовал на справката за наличните транспортни средства на "Интерком Електроникс" ЕООД, в която посоченото МПС не фигурира, като не са представени пътни листа, тахографски листове и др. документи за установяване на транспорта извън Република България. Така постановеното решение е неправилно. Направеният от съда извод, че не е доказано осъществяване на ВОД не съответства на приложимите правни норми и на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територия на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава - членка. На основание чл. 53, ал. 1 от закона, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според ал. 2 на чл. 53 от закона, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени в разпоредбите на чл. 45 от ППЗДДС, като са раздели на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. Според чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС документ за доставката представлява фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. В случая ревизираното лице разполага с такъв документ, като при ревизията е представило фактури с получател "Sic Pib Consulting Comert" SRL, регистриран в Румъния, като е посочен идентификационен номер по ДДС на този получател в Румъния. По съдържанието на този документ не са направени възражения от органа по приходите, съответствието на идентификационния номер е потвърдено при проверката от румънските данъчни власти. Следва да се посочи, че нито един от представените от дружеството документи по чл. 45 от ППЗДДС (фактури и международни товарителници) не е оспорен в хода на съдебното производство и не е откривано производство по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. От анализа на разпоредбата на чл. 45, т. 2, б."а" от ППЗДДС е видно, че за доказване на ВОД доставчикът трябва да представи транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоките. В случая това изискване на закона е спазено, като са представени транспортни документи - международни товарителници. Товарителниците съдържат подписи и печати на изпращача, на превозвача и на получателя. Тези товарителници не са признати от органа по приходите, поради това, че е не съдържат част от реквизитите. Като допълнително основание за непризнаването им е посочена липсата на доказателства за наличието на тахошайби за движението на описания в товарителниците МПС, пътни листове на шофьорите и др. Решаващият съд е възприел изцяло тези изводи и също е отказал да ги кредитира. Тези изводи са необосновани. Съгласно чл. 9 от цитираната по-горе Конвенция, товарителниците, до доказване на противното, са годни доказателствени средства, удостоверяващи условията на договора за превоз и получаване на стоката. Нередовността им, на основание чл. 4 от същата Конвенция, не засяга нито съществуването им, нито действието на договора за превоз. Поради това непопълването на отделни колонки в тях, преценени като липсващи реквизити, са ирелевантни при преценката на относимите към правния спор факти относно извършения транспорт на стоки и не ги прави недостоверни като документи, както неправилно е приел съда. Изискването по чл. 45 от ППЗДДС е доставчикът да притежава посочените доказателства. В случая именно доставчикът, а също и превозвача, са представили тези товарителници, които носят подпис и печат на получателя, чиято неистинност не е доказана. Затова, обстоятелството, че превозвача не е представил достатъчно документи за извършения превоз, като тахошайби, пътни листове и др. документи, не означава, че товарителниците не съществуват и че превозът не е осъществен. Наред с това, по делото е безспорно установено, че получателят е декларирал осъществените доставки като вътреобщностни придобивания в подадените от него VIES декларации. Това обстоятелство изрично е потвърдено при проверката по чл. 5 от Регламент № 1789/2003, като в отговорите по молбата за информация по чл. 5 от Регламента, изрично е потвърдено, че придобиванията са декларирани като ВОП от страна на румънското дружество, във VIES декларациите, като е налице и обратно начисляване на данъка. Декларирането на доставките като вътреобщностни придобивания във VIES декларациите на получателя не може да бъде прието безусловно като доказателство за осъществяване на ВОД, но в случая данните за декларирането съответстват на доказателствата, представени от доставчика за доказване на ВОД. От отговора на румънските данъчни власти се установява, че при получателя се съдържа приемо-предавателен протокол за получаването на стоките, като не става ясно защо се приема, че този документ не отговаря на законовите изисквания. Не е без значение и обстоятелството, че безспорно по делото е установено, че ревизираното дружество е разполагало с процесните стоки, които впоследствие е продало на румънския си съконтрагент. В този смисъл е и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което е установило, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно, както и че фактурираните стоки са заприходени по сметка 304 - Стоки по отделни номенклатурни номера за всеки отделен вид и впоследствие стоките са изписани на основание на процесните две фактури. По изложените съображения настоящият състав намира, че декларираните от ревизираното лице вътреобщностни доставки са доказани по реда, предвиден в чл. 45 от ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. Ревизираното лице не дължи ДДС за тези доставки, понеже съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС за ВОД по чл. 7 се дължи нулев данък. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл и е потвърдил РА в частта, с която е начислен ДДС в размер общо на 58 796.96 лв. и лихви в размер на 4 821.90 лв. за ВОД през д. п. м. 01.2010 г., с получател румънското дружество "Sic Pib Consulting Comert" SRL, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменен РА в тази част, като незаконосъобразен. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 355.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,