Решение № 15641 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3931/2018 г.

Решение № 15641 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3931/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Ихтиман, представляван от председателя Н. Начев, против решение № 129 от 08.02.2018 г., постановено по адм. д. № 1097/2017 г. на Административен съд – София-област, с което е отменено Решение № 355 от Протокол № 24/27.10.2017 г. на Общински съвет гр. Ихтиман. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, и на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържат се доводи относно спазване на фактическия състав на чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, както и, че липсата на акт за общинска собственост на процесните имоти, не води до незаконосъобразност на решението на ОбС. Имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ са повече от 10 хиляди и вписването на всички в актовите книги за общинска собственост изисква много време. Освен това АОС няма правопораждащо действие, и служебно е известно на компетентните органи на поземлената собственост и на Община Ихтиман, че процесните имоти представляват земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Това обстоятелство е възприето, като безспорно и в административното производство по чл. 37, ал. 2 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се остави в сила цитираното по-горе решение на Общински съвет – гр. Ихтиман. Ответната страна – Областния управител на Софийска област не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира постановеното съдебно решение за правилно и законосъобразно по съображения, че не е установена принадлежността на процесните имоти към общинския поземлен фонд. Намира, че с актът за частна общинска собственост общината удостоверява възникналото право на собственост съгл. чл. 5, ал. 1 ЗОС. Счита, че решението на Общинския съвет гр. Ихтиман е взето без да бъде установено правото на собственост на общината. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване от Областния управител на Софийска област на Решение № 355 от Протокол № 24/27.10.2017 г. на Общински съвет гр. Ихтиман. С оспореното решение на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА, § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ са предоставени имоти от общинския поземлен фонд, представляващи земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землището на с. Вакарел, а именно имоти: ПИ № 145039, ПИ № 68/2076, които да бъдат предоставени на наследниците на Д. Богоев за възстановяване право на собственост в съществуващи стари реални граници и ПИ № 414010, ПИ № 42/2018, ПИ № 42/2018 и ПИ № 667028 намиращи се в землището на с. Мухово, които са предоставени за възстановяване право на собственост на наследниците на П. Куроджийска. Съдът е приел, че оспореното решение на ОбС–Ихтиман е прието от компетентен по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ орган, в изискуемите форми и мнозинство, поради което е валидно. То обаче не е съобразено с административно производствените правила и материалния закон. Развил е съображения, че по силата на § 27, ал. 2, т. 1 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ, общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд на Общинските служби по земеделие за възстановяване правото на собственост на бивши собственици на земеделски земи. В конкретния случай е установено, че не е доказана собствеността на процесните земи предмет на решението на ОбС. В нарушение на изискването на разпоредбата на чл. 45г от ППЗСПЗЗ за процесните имоти липсват АОС, въпреки изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. По тези съображения първоинстанционния съд е отменил решението на ОбС–Ихтиман. Обжалваното съдебно решение е валидно – постановено е от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано. Но решението е недопустимо – постановено без участието на заинтересованите страни по делото. Оспорването на един индивидуален административен акт е средство за защита срещу едностранно властническо волеизявление на държавен орган, т. е. срещу упражняване на държавна власт. Член 153, ал. 1 АПК изрично определя страните по делото – оспорващият и органът, издал оспорения акт, както и всички заинтересовани страни. По силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, Общините стопанисват и управляват земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Определянето на тези имоти се извършва от комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие", в която участват представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на общината, на държавните горски стопанства или държавните ловни стопанства, като се съставят актове за общинска собственост, в които като основание се посочва протоколното решение на комисията. С издаването на АОС приключва специалната процедура, която определя имотите като общинска собственост. Съгласно § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд за обезщетяване на граждани при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. За да изпълни задълженията си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.) Общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). Решението се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно - на общинската служба по земеделие. Именно такова е и решение № 355 по Протокол № 24 от 27.10.2017 г., с което се предоставят конкретно определени имоти от общинския поземлен фонд на Общинската служба земеделие за възстановяване правото на собственост на наследниците на Д. Богоев и на наследниците на П. Куроджийска, т. е. те се явяват заинтересовани страни. Заинтересованите страни са лицата, в чиято правна сфера административния акт поражда правни последици с обжалваната си част, какъвто е конкретния казус. Задължение на съда е да конституира страните по делото – чл. 154, ал. 1 АПК. Това законодателно решение цели да защити както интересите на оспорващия, държавата, така и тези на заинтересованите страни. Именно и затова за административния орган е създадено задължението за административния орган по чл. 152, ал. 3 от АПК за прилагане на списък на страните. Съдът е постановил своя акт без да изясни страните по делото и правилно да ги конституира, поради което и доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения при постановяване на обжалваното съдебно решение се явяват основателни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, АПК настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение