Решение № 427 от 16.10.2025 г. на ВКС по дело № 20258002200722/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. В срок е постъпило искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 341/22г. на Софийски градски съд, отмяна на постановената присъда № 32 от 05.03.2025г. и връщане на делото за ново разглеждане. Сочи се основанието по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение – липса на мотиви. В съдебно заседание прокурорът поддържа искането. Защитникът на осъденото лице моли постановената присъда да бъде оставена в сила. Счита, че след като липсата на мотиви се дължи на форсмажорни обстоятелства, и след като никой не е обжалвал или протестирал присъдата, ничии интереси не са накърнени. Върховният касационен съд, като съобрази материалите по делото и доводите на прокуратурата, намери искането за основателно. На пети март две хиляди двадесет и пета година Софийски градски съд е постановил присъда № 32 по НОХД № 341 от 2022г., с която подсъдимите С. Й. Б., Г. К. А. и Й. К. Й. са признати за виновни в отвличане и осъществяване на принуда по отношение на К. Л. Т. и на всеки един от тях е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от пет години. След постановяване на присъдата и преди да бъдат изготвени мотивите към нея, председателят на съдебния състав и докладчик по делото – съдия К. К. е починала. Присъдата не е атакувана пред апелативен съд и е влязла в законна сила на 21.03.2025г. При горното, ВКС констатира, че в случая е налице хипотеза на пълна липса на мотиви, която съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Нарушението е от категорията на „абсолютните“ и налага безусловна отмяна на присъдата. Съдът разполага с възможност за преценка доколко са ограничени правата на страните единствено във връзка с процесуалните нарушения по т.1 на чл.348, ал.3 от НПК, докато визираните в т.2-4 са дефинирани като съществени от самия законодател. Възражението на защитника за липса на правен интерес от възобновяването също е неоснователно. Наличието на правен интерес е въведено с чл.426, вр. чл.349 от НПК като изискване за допустимост на искането за отмяна за всички страни без прокурора, а в случая то изхожда именно от него. Интересът на прокурора произтича от функциите му и задължението да обжалва незаконосъобразните актове. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,