Решение № 5043 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1575/2021 г.

Решение № 5043 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1575/2021 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. С., чрез процесуалния си представител срещу решение № 1550/14.10.2020 г. по адм. д. № 1119/2019 г. на Административен съд - Б.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му, алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски. Ответникът – кмета на община Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Р. С. срещу заповед № 1079/18.09.2019 г. на кмета на община Б., с която на основание чл. 225 а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - "Полумасивна едноетажна постройка с навес към същата", изграден в УПИ XVI, кв. 4, по плана на [населено място], община Б. – общинска собственост, обективирано в АДС № 61/20.11.1984 г. по действащия ЗРП на [населено място], изграден от Л. С.. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за валидност и законосъобразност на оспорената заповед. Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ, за строеж пета категория, в предписаната от закона форма и с всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Липсват съществени процесуални нарушения при проверката на процесния строеж, при която е съставен констативен акт № 7/27.09.2018 г., в който той е описан подробно и в достатъчна степен, позволяваща неговото индивидуализиране. Същият с оглед техническото състояние и начина на изграждане представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изграден без строителни книжа. Строежът не е търпим в хипотезите на § 16 ДР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ предвид несъответствието му с регулационния и застроителния план, в каквато насока е и приетото от съда заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ. Така постановеното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателствата. По делото е безспорно установено, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Изграден е от тухлена зидария, върху нея е поставена дървена конструкция, покрита с ламарина. Изграден е до етап груб строеж, без стоманобетонови елементи. Строежът е с монтирана дограма, без направена външна мазилка. В съставения констативен акт № 7/27.09.2018 г. параметрите на установено строителство са ясно очертани, като процесният строеж е с общи размери - 9, 45 м. /4, 10 м., височина на кота корниз - 2, 50 м. и кота било - 4, 70 м. В съотвествие с приложимия закон е и изводът на първоинстанционния съд, че процесния строеж не попада в нито едно от изключенията, визирани в нормата на чл. 151 ЗУТ. В този си вид, изграденото представлява строеж, пета категория, за изграждането на който са необходими инвестиционен проект и строително разрешение. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж, което е основание за административният орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна на предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако са налице предпоставките за търпимост на строежа. В случая с оглед декларацията на оспорващия за момента на извършването на строежа е приет периода – 1982-1989 г. Следва да се има предвид, че за да се приеме един строеж за търпим, следва кумулативно да са налице описаните в закона предпоставки: време на извършване на строителството и строежите да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. Правилно първоинстанционният съд приема, че институтът за търпимост на строежа е неприложим в настоящия случай, поради недопустимост на строежа спрямо действащия тогава ЗРП. В случая процесният строеж попада в урегулиран имот, който е общинска собственост, което също сочи на несъответствие с предвижданията на плана. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателката, свързани с липсата на компетентност на служителите, съставили констативните актове към заповедта, с твърдения, че липсва надлежно им упълномощаване от органа, издател на акта. Достигнатият извод в тази връзка, че компетентността им произтича от закона, във връзка със заеманата от тях длъжност в структурата на органа, а именно в дирекция "Устройство на територията" при община Б., се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция. Твърденията на жалбоподателката относно ненадлежното връчване на процесната заповед се явяват неоснователни. Те биха имали значение, само ако са довели до възпрепятстване на жалбоподателката да упражни правото си на защита. В настоящия случай това не е така, защото е видно, че за жалбоподателката не са настъпили пречки и тя своевременно е упражнила правото си на защита с подадената до съда жалба. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразен административен акт, съдът е приложил материалния закон правилно. Решението като законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,