Решение № 15774 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8714/2011 г.

Решение № 15774 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8714/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Ива Любенова Величкова от гр. София против решение от 22.10.2010 г. постановено по адм. д. № 1593 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III-а състав. Поддържа оплакване за неправилност поради допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост, основания които са посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен, че наличието на влязла в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение не е пречка за разглеждане на спора - държи ли се имотът с основание. Иска се отмяна обжалваното на решението, като неправилно и решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалваната заповед на кмета на Столична община - Район "Връбница". Ответникът - кмет на Столична община, район "Връбница" не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните прие следното: Касационната жалба е подаден в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Съдът се е произнесъл по надлежно упражнено право на съдебно производство - в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с пряк и личен интерес от обжалване, адресат на обжалвания индивидуален административен акт, като е подложил на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. от АПК индивидуалният административен акт, издаден в производство по чл. 65 от ЗОС. Няма спор по делото, че Заповед № РД-09.675/2005 г., на ответника за прекратяване на наемните правоотношения между общината и касаторката не е била оспорена и е влязла в сила. Основно възраженията се свързват с твърденията на жалбоподателката, че е продължила да плаща наемната цена, поради което не са били налице основания за прекратяване на наемните правоотношения. Съдът е приел, че тези възражения са неоснователни. Решението е правилно, при постановяването не са допуснати твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице необоснованост на обжалваното съдебно решение. Фактическият състав на нормата на чл. 65 от ЗОС е приложен правилно, елементите от който, се установяват в хода на съдебното производство. Правилна е преценката на съда, за това, че процесният имот - частна общинска собственост се намира във фактическа власт на касаторката, същата се осъществява без правно основание, поради факта на предходното прекратяване на наемното правоотношение. Съдът подробно е обсъдил съществуващите правоотношения и фактическите отношения между страните и е достигнал до верен извод, относно начина на осъществяване на фактическата власт върху процесния имот. Прекратяването на наемното правоотношение между страните, възникнало по силата на смесен фактически състав, е осъществено от факта на неплащане на наемната цена. Настъпилата в резултат на това липса на наемно правоотношение е довела е, до ползване на имот без правно основание, което обуславя законосъобразното прилагане на нормата на чл. 65 от ЗОС. Правилно съдът е приел, че са налице двете предпоставки по чл. 65 ЗОС - имота е общинска собственост и се държи без правно основание и законосъобразно е потвърдил административния акт в съответствие с материалния закон. С оглед изложеното, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение