Решение № 30 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15570/2014 г.

Решение № 30 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15570/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от пълномощника на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Хасково - юрк. Неделина Димчева, срещу решение № 494 от 7.11.2014 г., постановено по адм. дело № 123/2014 г. от Административен съд Хасково с доводи за неправилност поради допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Николай Андреев Колев не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед № 417 от 12.02.2014 г. на ВНД директор на ОД на МВР - Хасково, с която на полицай Николай Андреев Колев - служител на РУП - Димитровград е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от 1 месец, на осн. чл. 226, ал. 1, т. 1 ЗМВР вр. чл. 225, ал. 1, т. 1 ППЗМВР, за извършено маловажно нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че като старши на наряд не е отразил в информационна карта на наряда рег. № ЯД-25481 от 26.11.2013 г. по описа на РУП Димитровград поставените конкретни задачи - нарушение на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Инструкция рег. № Iз-663/2013 г. за патрулно-постовата дейност на МВР и на чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР. За да отмени оспорвания административен акт съдът от първата инстанция е приел за установено, че същият е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Въз основа на фактическата установеност, която не се оспорва от страните, съдът е направил извод, че липсва посочване на доказателствата, въз основа на които е установено претендираното нарушение, тъй като органът не конкретизира такива в заповедта. В заповедта е посочена датата на извършване на нарушението, но не и времевия момент, в който то е извършено. В подкрепа на този си извод съдът е посочил, че фиксирания момент на извършване на нарушението в конкретния случай се явява непълен и недостатъчен, за обосновка на обстоятелството към кой момент органа претендира, че има неизпълнение на задължението на полицай Колев да впише във въпросната информационна карта поставените му конкретни задачи за деня на дейността на автопатрула, на който той е старши. Съдът е установил и съществено нарушение на императивното изискване на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.), съгласно което: "Дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения". Обясненията на наказания и на другия чл. от автопатрула от 7.01.2014 г. не са дадени пред ДНО, нито са адресирани към него. Обобщената справка на комисията, разследваща случая е предявена на полицай Колев на 29.01.2014 г., като след тази дата също не му е била дадена възможност да представи писмени обяснения или да бъде изслушан. По този начин е било нарушено правото му на защита. Съдът е счел, че е налице нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК и в този смисъл е постановил съдебния си акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. По същество с касационната жалба се правят същите възражения, каквито съдът е обсъдил в мотивите си и е обосновал като неоснователни. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, без да е необходимо да ги повтаря. Нарушеното право на защита винаги е съществено нарушение на процесуалните правилата и води до отмяна на оспорвания административен акт. Правото на наказваното лице да даде обяснения пред комисията, назначена от дисциплинарно-наказващият орган е проява именно на правото на защита. С него се цели от една страна да се изложат обстоятелствата във връзка вменените вече дисциплинарни нарушения, от друга - да се посочат доказателства във връзка с тези обстоятелства, от трета - да се изложат доводи, които биха довели до различен резултат при обсъждане на случая. Ето защо процедурното задължение на комисията да покани лицето да даде обяснения, или да изложи устно такива, не е формално задължение, а пряк израз на правото на защита. Именно в тази връзка законът предвижда обяснения да бъдат депозирани при започване на дисциплинарното производство и след като то е приключило с обобщената справка, в която са посочени всички доказателства. В тази връзка изводът на съда, че в случая има допуснато съществено нарушение на изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, което реално води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, е обоснован и законосъобразен. Законосъобразно също съдът е приел, че административният орган не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал нарушение на изискването на чл. 36, ал. 1, т. 7 от Инструкция № Iз-663/2013 г. за патрулно-постовата дейност. Момента на извършване на претендираното нарушение не е точно и правилно посочен в административния акт - заповед № 417 от 12.02.2014 г. на ВНД директор на Областна дирекция на МВР - Хасково, а обстоятелството, че наказаното лице "е наясно за какво точно нарушение му е наложено наказанието" не сочи на изпълнение на законовото му задължение. В кой момент са поставени задачите и в кой момент е попълнена регистрационната карта са съществени и спорни моменти, които са в пряка връзка с дисциплинарното производство и наложеното наказание. Ето защо и правилно съдът е приел, че в случая е от изключително съществено значение правилното посочване и отграничаване на момента на извършване на претендираното нарушение, така както се описва като изпълнителното деяние, защото липсата на такъв конкретен времеви момент от датата 25.11.2014 г. поставя съда в невъзможност да извърши правилно преценка на обстоятелството има ли извършено нарушение - непопълнена информационна карта с конкретните задачи за деня и ако има такова - кога е извършено. При така изложените мотиви касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение