Решение № 8066 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4308/2013 г.

Решение № 8066 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4308/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Рафе Атемова Атипова от с. Кочан, община Сатовча, област Благоевград, против решение № 179 от 08.02.2013 г., постановено по адм. дело № 852/2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 061 от 09.11.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване"- Благоевград (РУ"СО"), и потвърденото с него разпореждане № ПОВН-296 от 26.09.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" - гр. Благоевград. Касаторката поддържа, че решението е неправилно като постановено при наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ, Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Благоевград, не е изразил становище по основателността на оспорването. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд е законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. С решение № 061 от 09.11.2012 г. на директора на РУ "СО"- гр. Благоевград е отхвърлена жалбата на Рафе Атемова Атипова против разпореждане № ПОВН-296 от 26.09.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО към РУ "СО" - гр. Благоевград за възстановяване на недобросъвестно полученото от Рафе Атемова Атипова за периода от 15.10.2007 г. до 05.04.2008 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 4 от КСО в размер на 1163,64 лв. главница и 1171,71 лв. - лихва, дължима от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането - 26.09.2012 г. Във връзка с прилагане на разпоредбите на чл. 53, ал. 4 от КСО, със заповед № 535 от 04.09.2012 г. на директора на ТП на НОИ е извършена проверка в осигурителя "Воловар" ООД, с. Кочан. При тази проверка е установено, че на касаторката е изплащано обезщетение на основание чл. 53, ал. 1 от КСО за периода 15.10.2007 г. до 05.04.2008 г., през който детето й е било настанено в детско заведение - детска ясла в с. Кочан. С издадено разпореждане № ПОВН-296 от 26.09.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е разпоредено възстановяване на недобросъвестно полученото от Рафе Атемова Атипова парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО в горепосочения размер. По жалба на Рафе Атемова Атипова срещу разпореждането е постановено решение № 061 от 09.11.2012 г. на директора на РУ "СО" - гр. Благоевград. Съдът е приложил правилно закона, като е установил релевантните факти във връзка с чл. 53, ал. 4 от КСО, уреждащ изключването на изплащане на обезщетение при отглеждане на малко дете. Юридическият факт, предвиден в закона е настаняването на детето в детско заведение. Спорът се свежда до тълкуването на тази разпоредба и по-специално кога детето се счита за настанено в детско заведение. Парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО се плаща на майката по време на нейния допълнителен отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164 от КТ. Последната се прекратява при настаняването на детето в детско заведение, като прекратяването на отпуската има за последица и прекратяване на паричното обезщетение. С оглед на това в чл. 53, ал. 4 от КСО е предвидено, че паричното обезщетение не се изплаща при настаняване в детско заведение, т. е. при настъпване на този правопректатяващ юридически факт. По делото е безспорно, че от 18.10.2007 г. детето е настанено в дневна детска ясла, с. Кочан, като е записано в това заведение. Доводите на касаторката за разлика между "настаняване на дете в детско заведение" и "приемане на дете в детска ясла" са неоснователни. През процесния период е била в сила редакцията на чл. 53, ал. 4 от КСО, обн. ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., според който парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено е, че дневната детска ясла, с. Кочан е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. С изменението на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО, обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.10.2011 г. законодателят е уточнил смисъла на разпоредбата, като текста на разпоредбата е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието за детско заведение. След като детето е прието и записано в детско заведение и не е изписано до навършване на 2-годишната си възраст, то в съответствие със закона съдът е направил извода за наличие на юридическия факт от диспозицията на чл. 53, ал. 4 от КСО, при който не се изплаща парично обезщетение. Освен това в декларацията на жалбоподателката е посочено, че детето не е настанено, което се опровергава от доказателствата за записване и настаняване в детско заведение (молба за приемане от майката, присъствени ведомости 10.2007 г. - 10.2008 г., списък за платени такси за периода 10.2007 г. - 04.2008 г.). Настаняването на детето в детско заведение е юридически факт от хипотезата на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. Същият факт представлява основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. Административният орган законосъобразно е приел, че от момента на записването и приемането на детето в детската ясла, с. Кочан, то има качеството на "настанено" по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО, поради което майката няма право на паричното обезщетение по ал. 1. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, задължение на касаторката е да подаде в срок от 3 работни дни от промяна на обстоятелствата свързани с изплащането на паричните обезщетения, декларация по образец съгласно Приложение № 12 и съответните доказателства към нея. Това задължение същата не е спазила, поради което не могат да се приемат за основателни доводите й, че детето й не е посещавало детско заведение през визирания период. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото се претендират единствено от касаторката. С оглед изхода на делото обаче, такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд-шесто отделение,