Решение № 11162 от 6.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на М. Кутинчева от гр. Русе против Решение 43 от 07.12.2021 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. дело 591/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на Кутинчева против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. 01-6500/2623#7 от 21.07.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. С твърдения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният АУПДВ. Изложените съображения са за липса на компетентност на издателя на акта и неспазване на установената форма, а имено липса на реквизит оп чл.50, т.5 от АПК. Претендира разноски. Ответникът зам. изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие не се представлява в съдебното производство пред настоящата инстанция и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Русе е бил АУПДВ изх. 01-6500/2623#7 от 21.07.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. б вр. чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 11/06.04.2009 г./ е установено публично държавно вземане на М. Кутинчева в размер на 42 054,75 лв., представляващо 40% от общата изплатена сума, ведно с лихва от деня, следващ последния ден на 50-дневния срок за доброволно изпълнение. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФ Земеделие съгласно Заповед 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г., с която същият е делегирал на П. Славчева Заместник-изпълнителен директор, изброени правомощия, включително посоченото в т. 3 от заповедта да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден в Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, както и по т. 20 - да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на АУПДВ по мярка 214, както и актове за установяване на публични държавни вземания по мярка 214 "Агроекологични плащания" (л. л. 23- 25 от делото). Посоечно е, че доколкото в съответния (по смисъла на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК) закон ЗПЗП, не е определен органът, компетентен да издава АУПДВ, в случая той е определен от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" като ръководител на съответната администрация и зам. -изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" се явява компетентен да издаде акт от вида на процесния. Съдът е приел, че при издаване на оспорения акт са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в него са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му. Като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква "б", във връзка с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. От фактическа страна в АУПДВ е посочено, че с влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. 01-6500/2623 от 02.05.2017 г., ДФ "Земеделие" Разплащателна агенция, е прекратила агроекологичния ангажимент на М. Кутинчева. Прието е, че така изложените в АУПДВ фактически и правни основания са достатъчно ясни и подробни, и същите дават на жалбоподателя възможност да разбере какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи правната норма. Прието е за неоснователно и твърдението за липса на разпоредителна част на административния акт в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. След това, първоинстанционния съд е изложил съображенията си, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон: Приел е за безспорно установено, че с Решение 36 от 31.10.2018 г., постановено по адм. дело 190/2018 г. на АС - Русе, е отхвърлена жалбата на М. Кутинчева против Уведомително писмо 01-6500/2623 от 02.05.2017 г. с което е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент на жалбоподателката по направление "Биологично растениевъдство"от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2016, в частта по искането за обявяване на неговата нищожност, като е оставено без разглеждане искането за неговата отмяна и е прекратено съдебното производство в тази част, поради просрочие на подадената жалба. Съдебното решение е оставено в сила с окончателно Решение 15420 от 13.11.2019 г., постановено по адм. дело 1328/2019 г. на Върховен административен съд. От посочените решения е видно, че агроекологичният ангажимент на жалбоподателката за кампания 2016 г. е прекратен на основание чл. 18, ал. 3, т. 4, във вр. с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. с издаденото от зам. -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., с изх. 01-6500/2623 от 02.05.2017 г., което е влязло в сила. Прието е, че възраженията в жалбата относно неизпълнението на ангажимента основание за прекратяването му по чл. 24, ал. 2 от Наредба 11/06.04.2009 г. с акта по уведомително писмо с изх. 01-6500/2623 от 02.05.2017 г. не са предмет на обсъждане в това производство до прекратяване на ангажимента финансова помощ по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, доколкото касаят материалната законосъобразност на акта за прекратяване на ангажимента по мярка 214, който е бил оспорен и жалбата срещу него е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение. Наличието на предвидените в чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. материалноправни предпоставки подпомаганото лице да възстанови получената финансова помощ по съответното направление, съобразно ал. 4 на същата норма е установено с влязло в сила съдебно решение, което съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК е задължително и обвързва страните по делото. Приел е, че АУПДВ е издаден в съответствие с материално правното основание по чл. 18, ал. 4 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., в приложимата към датата на издаване на АУПДВ редакция (в сила от 18.03.2014 г.), в който е предвидено, че подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: а) до края на третата година 100 %; б) до края на четвъртата година 40 %; в) до края на петата година 20 %; г) след петата година 10 %. При липса на спор, че годината на първоначалното одобрение по мярката е 2013 г., то правилно е определен размерът на сумата за възстановяване по чл. 18, ал. 4, буква "б" от Наредба 11 от 06.04.2009 г. Прекратяването на поетия от жалбоподателката агроекологичен ангажимент в случая е станало до края на четвъртата му година, поради което и подпомаганото лице следва да възстанови 40% от получената по съответното направление финансова помощ в размер общо на 42 054,75 лева. Като е установил публично държавно вземане в този размер, компетентният орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Правилно е приел първостепенният съд, че АУПДВ е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, ДВ бр. 51/2019 г. в сила на 28.06.2019 г. изпълнителният директор на фонда издава АУПДВ по реда на ДОПК, а според ал. 6 може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции. Според §5 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП, обн. ДВ бр. 51/2019 г., разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и АУПДВ, издадени до влизането в сила на този закон. В случая, със Заповед 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие са делегирани правомощия на П. Славчева Заместник-изпълнителен директор за издаване на АУПДВ с посоченото съдържание. Правилни са изводите на съда, че при издаване на оспорения акт са спазени изискванията за форма и съдържание на административния акт, включително и това по чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. АУПДВ съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението, тъй като видно от съдържанието му, с него е установено публично държавно вземане на М. Кутинчева в размер на 42 054,75 лв., представляващо 40% от общата изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. за кампания 2013г., 2014г. и 2015г. , във връзка с подадени конкретно посочени заявления от Кутинчева за плащане на площ за посочените години, ведно с лихва от деня, следващ последния ден на 50-дневния срок за доброволно изпълнение. Правилни са и изводите на съда за материалната законосъобразност на оспорения акт. Законосъобразното прекратяване на агроекологичния ангажимент като предпоставка за възстановяване на получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 3 от Наредба 11/06.04.2009 г. е установено с влязло в сила съдебно решение, което съгласно чл. 177, ал. 1 АПК е задължително и обвързва страните по делото. По изложените съображения оспореното решение на Административен съд Русе, като правилно постановено в съответствие с приложимия материален закон следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не следва да бъдат присъждани разноски. На ответника се следват разноски, но предвид липсата на искане в тази насока и на доказателства за сторени разноски, такива не се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение