Решение № 4776 от 18.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от И. Рибов за отмяна на определение 1579/27.07.2021 г. по адм. д. 1870/2021 г. на Административен съд - Бургас. Твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска да бъде допусната отмяна на определението, както и същото да бъде обявено за нищожно. Възразява, че определението е с характер на решение, касационната инстанция е изложила допълнителни доводи, необсъждани от първоинстанционния съд , както и че в акта липсват изложения и доводи на страните. Ответникът Началникът на Затвора гр. [населено място], не изразява становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, за да се произнесе по искането за отмяна, взе предвид следните съображения: С определение 758/14.04.2021 г., постановено по адм. дело 504/2021 г. по описа на Административен съд гр. Бургас е оставена без разглеждане жалбата на И. Рибов, понастоящем в Затвора - [населено място], против Началника на Затвора - [населено място], с искане да бъде задължен последният да преустанови нарушенията на материалния закон и да съблюдава за законосъобразността на вмененото му с норматив чл. 15, ал. 1, т. 4, като извърши всички нужни действия за обезпечаване предаването на лична кореспонденция между лишените от свобода и семействата и близките посещаващи ги, съобразно нормативните изисквания. Да съблюдава за неприкосновеността на личната кореспонденция и предприеме действия за санкциониране на нарушилите длъжностни лица норматива, тъй като се наблюдава системност в тази насока от жалбоподателя . С определението, чиято отмяна се иска в настоящото производство, тричленен състав на АС - Бургас е оставил в сила посоченото по-горе определение. Изложил е мотиви, че в прекратително определение съдът неправилно е изложил аргументи, които са по същество на спора. Но като краен резултат е възприел постановеното от едноличния състав на съда, като е посочил, че за да е допустимо искането по чл. 276, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, към момента на предявяване на искането, трябва да е налице извършване на незаконосъобразно действие. В процесния случай действието по задържане на кореспонденцията вече е било прекратено. В молбата, по която е образувано настоящото производство, се излагат твърдения за нарушения на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, намира молбата за отмяна за процесуално допустима, но неоснователна. В нея се изтъкват касационни оплаквания срещу оспореното определение, които са недопустими поради необжалваемост на определението. Но в същото време не се излагат основания за отмяна на определението по чл. 239 АПК. С оглед на изложеното, искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,