Решение № 4035 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14293/2008 г.

Решение № 4035 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14293/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ивал трейдинг" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Стоян Жеков срещу решението от 22.07.2008 г. по адм. д. № 4097/2006 г. на СГС III З състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 352/23.12.2005 г. на ТДД - гр. София, ДП Студентска и потвърдилото го Решение № 1691/03.08.2006 г. на ДОУИ - гр. София при ЦУ на НАП. Дружеството е осъдено да заплати в полза на ДОУИ - гр. София при ЦУ на НАП сумата 585 лв. разноски по делото. В жалбата са развити съображения за неправилност, поради нарушение на процесуалния и материален закон и необоснованост на решението. Касаторът поддържа, че на основния му довод по жалбата - за приложение на чл. 62, ал. 1 ЗДДС, съдът изобщо не е отговорил. Счита, че по този начин, съдът практически приема, че разпоредбата никога не следва да бъде прилагана. По-конкретно поддържа, че тъй като при вноса на автомобилите са заплатили ДДС, неоспорено и при ревизията, то размерът на данъчното задължение за периода е следвало да бъде намалено от данъчния орган със сумата по начисления при продажбите данък, на основание чл. 62, ал. 1 ЗДДС, защото в противен случаи се оказва, че данъкът се включва два пъти в крайната цена на стоката - веднъж платен при вноса и втори път начислен при продажбата на стоките. Моли да се отмени решението. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът - Директор на Дирекция ОУИ гр. София не е взел нито писмено, нито устно становище по жалбата. Прокурорът от ВАП е взел становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, СГС е приел, че за данъчните задължения на жалбоподателя за периода м. август и септември 2005 г., по отношение на които не му е признато право на данъчен кредит по ЗДДС по доставките- внесени и придобити общо 7 бр. леки автомобили, начисленият ДДС по ЕАД за които е платен, дружеството е продало 6 бр. от автомобилите през м. август 2005 г., а един през м. септември 2008 г., обективираният в обжалвания ДРА отказ на данъчния орган по чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС във вр. с чл. 65 ППЗДДС е законосъобразен. По-конкретно съдът е посочил, че при това правно основание ДК не се признава, независимо, че са изпълнени условията на чл. 64 или 68, когато е придобит мотоциклет или лек автомобил, в който броят на местата за сядане, без мястото за водача, не превишава 5, освен в случаите, когато лицето извършва с тях "основна дейност", легалното понятие за което е развито в чл. 65 ППЗДДС, каквато не е налице по отношение на дружеството-жалбоподател. Последното е продало автомобилите без доказателства, че тази дейност по покупко-продажба на леки автомобили е основна негова дейност по смисъла на критериите на чл. 65, ал. 2 ППЗДДС. Не са представени доказателства, че за последните 12 месеца преди процесните, дружеството е извършвало дейност, при която покупко-продажбите на леки автомобили обхваща повече от 50 на сто от общата стойност на изпълнените от лицето доставки. Постановеното решение е неправилно. Действително основният довод (възражение) на жалбоподателя до СГС за незаконосъобразност на обжалвания от него ДРА е било, че след като при вноса на 7-те бр. автомобили през м. Август 2005 г. са начислили и платили ДДС и според данъчните органи покупката е без право на приспадане на ДК, то размерът на данъчното им задължение за периода е следвало да бъде намалено със сумата по начисления при продажбите данък (6 бр. автомобили са продадени през същия месец-август 2005 г. и 1 бр. през 2008 г.), на основание чл. 62, ал. 1 ЗДДС. Защото е поддържал, че в противен случай, се оказва двойно плащане на данъка - веднъж при вноса на автомобилите и втори път при продажбата на стоката. И ако се приеме, че доставката е без право на ДК, то трябва да се намали размерът на начисления ДДС при продажбите на същите автомобили, довод, на който обаче СГС не е отговорил. В мотивите на решението си СГС фактически е приповторил изцяло мотивите в решението на директора Дирекция ОУИ София, без обаче да съобрази, че и в същото се съдържа лаконичен отговор на административния орган по така застъпеното становище от ДЗЛ-жалбоподател по този въпрос. Директорът на ДОУИ гр. София е приел, че обстоятелството, че данъчният орган не е признал право на ползване на ДК за закупените леки коли по ЕАД не означава, че при продажбата им в страната не следва да се начислява ДДС. В този случай продажбата на автомобилите от внос представлява облагаема доставка на общо основание, защото е местна доставка и е осъществена от регистрирано по ЗДДС лице. Точно срещу този мотив на ДОУИ е било и основното възражение на жалбоподателя в жалбата му до СГС, а именно за приложение на чл. 62, ал. 1 ЗДДС (отм.), с оглед спецификата на данъка, по което обаче липсват изобщо мотиви в съдебното решение. Така съдебното решение е постановено в отклонение от очертания с жалбата предмет на оспорване. Това винаги води до допуснато съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, който следва изложи мотиви и се произнесе и по основното възражение на жалбоподателя в жалбата му до СГС. С оглед изхода на делото разноски не се дължат. Такива ще се определят при окончателното му решаване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,