Решение № 4936 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 508/2010 г.

Решение № 4936 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 508/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 262 от 7.12.2009 г., постановено по административно дело № 259/2009 г. Смолянският административен съд е отменил решение № 21 от 26.08.2009 г. на Директора на РУ "СО" - гр. Смолян и потвърденото с него разпореждане № 135/14.07.2009 г. на началник отдел краткосрочни плащания и контрол при РУ "СО" - Смолян, с което е разпоредено внасяне на сумата 456,90 лв. по ревизионен акт за начет № 1 от 2.06.2009 г. на Момчил Светломиров Ненов от гр. Смолян. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУ "СО"/ гр. Смолян Атанас Луднев. Касаторът поддържа, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила - отменително основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. В съдебно заседание страните по делото, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с мнение да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, шесто отделение като взе предвид доказателствата по делото и правилността на обжалваното решение приема следното: Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК четиринадесетдневен преклузивен срок от легитимирана страна и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество в съответствие с правилото на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК пред Смолянския административен съд е решение 21/26.08.2009 г. на директора на РУ "СО" - гр. Смолян и потвърденото с него разпореждане № 135/14.07.2009 г. на началник отдел краткосрочни плащания и контрол при РУ "СО" - гр. Смолян, издадено на основание чл. 110, ал. 3, от КСО за събиране на сумата 456,90 лв., в т. ч. главница 392,83 лв. и лихва 64,07 лв. по ревизионен акт за начет № 1 от 2.06.2009 г. Административният съд е изложил данните по фактическата обстановка и направил извод, че не е нарушена разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО и с изплатеното на жалбоподателя парично обезщетение в размер на 392,83 лева за временна неработоспособност по болнични листи № 1643889, серия А-2006 г. от 30.07.2008 г. и № 0822552, серия А-2006 г. от 20.09.2008 г. не е причинена щета на държавното обществено осигуряване и не е налице основание за връщане на сумата. Така постановеното решение е неправилно. Административният съд е констатирал, че Момчил Светломиров Ненов /ответник в това производство/ е бил осигуряван по трудов договор с МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" гр. Смолян и по допълнителен трудов договор с ЕТ "Д-р Здравко Матев" гр. Смолян. За възникналата временна неработоспособност, той е представил само пред работодателя си по основния трудов договор /МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" гр. Смолян/ два болнични листове за времето от 30.07.2008 г. до 2.08.2008 г. и от 16.09.2008 г. до 26.09.2008 г. Не се оспорва фактът, че за същите периоди от време, при втория работодател - ЕТ "Д-р Здравко Матев" гр. Смолян е получил трудовото си възнаграждения в целия договорен размер за 4-часов работен ден. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО не се изплаща обезщетение за временна нетрудоспособност на осигурените лица, които нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от НМЕР, по искане на осигурените лица, които работят при повече от един работодател, се издава повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки от работодателите, като съгласно чл. 9, ал. 2 от НМЕР осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му. За да отмени процесните административни актове първоинстанционният съд е приел, че административният орган формално се е позовал на непредставянето на втори болничен лист пред работодателя ЕТ "Д-р Здравко Матев" и не е установено престиране на труд или изпълняване на други служебни задължения от страна на Момчил Ненов точно в дните, за които са издадени болничните листове. Тези доводи са в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Приложените към административната преписка заверени фотокопия от справка - извлечение от персоналния регистър за Момчил Ненов в периода м. януари - м. декември 2008 г. удостоверяват, че при работодателя МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" гр. Смолян са отразени дните неработоспособност по процесните два болнични листи, а при работодателя ЕТ "Д-р Здравко Матев" формално са отразени неприсъствени дни в таблица за отчитане явяване на работа, но няма подадена коригираща декларация обр. № 1 за отразяване на дните във временна нетрудоспособност и трудовото възнаграждение е изплатено в цялост. Съгласно чл. 16, ал. 4 от Наредбата за елементите на брутното трудово възнаграждение и другите плащания и обезщетения,върху които се правят вноски за държавното обществено осигуряване паричните обезщетения на лица, които са осигурени за всички социални рискове, за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица по различни договори и на различни основания, се изплащат поотделно за всеки от договорите или за всяко от основанията. От това правило следва, че нетрудоспособният не може да получава едновременно за едни и същи работни дни трудово възнаграждение при един работодател или осигурител и парично обезщетение за временна неработоспособност по друг договор или на друго основание. Това положение произтича от заместителния характер на обезщетенията. Паричното обезщетение замества трудовото възнаграждение, което осигуреният не е получил и в случаите, при които е бил осигурен на повече от един договор или на повече от едно основание. Съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест по спора и приел за неизпълнено задължението от страна на административния орган да представи доказателства, установяващи евентуалното нарушение на предписания режим на лечение, като изложил довод, че изплатеното пълно месечно възнаграждение не удостоверявало престиране на труд. Представените официални данни от персоналния регистър на Момчил Светломиров Ненов за внесените осигурителни вноски по отработените дни за месеците август и септември при двамата работодатели и писмените данни от приложеното по делото заверено фотокопие от ведомост за заплати на наетия от ЕТ "Д-р Здравко Матев" персонал, не могат да бъдат опровергани посредством свидетелските показания на д-р Здравко Матев и Стефка Янкова за неприсъствието на Ненов на работното място в дните на неработоспособност. От изложеното настоящата инстанция счита за безспорно установено, че осигуреното лице е нарушило предписания режим на лечение "домашно-амбулаторен". Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО е императивна и предвижда да не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност на осигурените лица, когато нарушават режима, определен от здравните органи, за дните на нарушението. За това, след като Ненов е получил трудово възнаграждение при втория работодател, което предпоставя положен труд по време издадените болнични листове, неправилно са му били изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, които следва да бъдат възстановени ведно със законната лихва. Лицето е получило трудово възнаграждение и съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО няма право на парично обезщетение вместо трудово. Като е приел друго и е отменил решение № 21/26.08.2009 г. на Директора на РУ "СО" - гр. Смолян и потвърденото с него разпореждане № 135 от 14.07.2009 г. на началник отдел краткосрочни плащания и контрол при РУ "СО" - Смолян, с което е разпоредено внасяне на сумата 456,90 лв. по ревизионен акт за начет № 1 от 2.06.2009 г. на Момчил Светломиров Ненов, Административен съд гр. Смолян е постановил необосновано и незаконосъобразно решение. Налице са отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което неправилният съдебен акт следва да се отмени и вместо него да се постанови решение по същество от касационния съд, с което да се отхвърли жалбата на Момчил Светломиров Ненов срещу оспорения административен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,