Решение № 5936 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1412/2015 г.

Решение № 5936 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1412/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Министъра на културата на Република България, чрез процесуален представител, срещу Решение № 15483/18.12.2014 г. на Върховния административен съд, III отделение, постановено по адм. дело № 10881/2013 г., с което касаторът е осъден да върне на Пламен Николаев Петков от гр. Русе, ул. "Плевен" № 4, вх. 5, ет. 2, иззетите движими вещи, предмет на наказателно постановление № 11/25.05.2011 г., издадено от зам. министъра на културата, в срок от един месец от влизане в сила на съдебното решение. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, а в условията на евентуалност неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че с решението е подменен предмета на спора, вследствие на което е допусната до разглеждане просрочена жалба. Счита, че е налице хипотезата на чл. 256 АПК, предвиждаща 14 - дневен преклузивен срок за оспорване на твърдяното фактическото бездействия на административния орган. Ответникът по касационната жалба - Пламен Николов Петков от гр. Русе не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, е осъдил на основание чл. 257, ал. 2 АПК Министърът на културата на Република България да върне на Пламен Николаев Петков от гр. Русе иззетите движими вещи, предмет на наказателно постановление № 11/25.05.2011 г., издадено от зам. министъра на културата, в срок от един месец от влизане в сила на съдебното решение. За да достигне до извод за основателност на релевираната жалба, тричленният състав е взел предвид следните релевантни факти и обстоятелства: Срещу Пламен Николаев Пенков е водено досъдебното предварително производство по преписка № 674/2010 г. по описа на Окръжна прокуратура - Русе, в хода на което са иззети голямо количество движими вещи - монети, пластики, икони и др. За част от тях е образувано наказателно производство пред Окръжен съд - Русе за престъпление по чл. 278а, ал. 4 от НК, което е било прекратено на основание чл. 24, ал. 3 от НПК, поради постигнато споразумение. За други 67 бр. предмети, представляващи съвременни фалшификати, които не представляват културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство /ЗКН/ и 57 бр. монети, наказателното производство е било прекратено с постановление на Окръжна прокуратура - Русе, като препис от материалите от преписката са изпратени на Министъра на културата за преценка относно наличието на извършени административни нарушения и провеждане на административно-наказателно производство. В рамките на правомощията си и след преценка на доказателствата, зам. министъра на културата е издал Наказателно постановление № 11/25.05.2011 г., с което на Петков са наложени глоби за различни административни нарушения по ЗКН и са отнети в полза на държавата изрично посочените в Приложение към наказателното постановление предмети, идентични с изпратените от ОП - Русе. Пламен Пенков е обжалвал наказателното постановление, като с влязло в сила Решение № 1025 от 23.10.2012 г. по НАХД № 516/2012 г. на Русенския Районен съд наказателното постановление е отменено. С молба вх. № 94-00-709/08.05.2013 г. Пламен Петков е поискал от Министъра на културата да му бъдат върнати отнетите вещи с НП № 11/25.05.2011 г. Поради липсата на отговор на молбата му, той е депозирал пред ВАС жалба срещу мълчаливия отказ на Министъра на културата за произнасяне по молбата му за връщане на движими вещи - 67 бр. предмети и 57 бр. монети, предмет на отменено по съответния ред Наказателно постановление № 11/25.05.2011 г., издадено от зам. министъра на културата. С Определение, постановено в открито съдебно заседание на 19.02.2014 г., решаващият състав е оставил без движение подадената жалба, като е указал в 7-дневен срок Пламен Николаев Петков да представи доказателства за срочността на жалбата, както и в същия срок да уточни предмета на спора, като посочи дали оспорва мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт или се обжалват незаконосъобразни действия и бездействия по молба за връщане на иззети вещи по повод издадено наказателно постановление. В изпълнение на протоколното определение на съда жалбоподателят е депозирал "молба - уточнение" от 12.03.2014 г., в която е посочил, че оспорва мълчалив отказ на Министъра на културата по молбата му от 08.05.2013 г. за връщане на иззетите с наказателно постановление движими вещи. При така установените релевантни фактически обстоятелства решаващият състав е приел, че търсената от Пламен Николаев Петков защита намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 257, ал. 1 АПК, регламентираща хипотезата на бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт - чл. 54 от ЗАНН. Преценил е, че влезлият в сила съдебен акт на РС - Русе, с което е отменено наказателното постановление, има силата на резолюция по чл. 54 ЗАНН за прекратяване на административно-наказателната преписка, поради което на това правно основание министърът на културата е бил длъжен да върне на Пламен Петков отнетите вещи. С тези мотиви тричленният състав на ВАС е осъдил административният орган да върне на жалбоподателя иззетите движими вещи, предмет на Наказателно постановление № 11/25.05.2011 г., издадено от зам. министъра на културата, в срок от един месец от влизане в сила на съдебното решение. Настоящият петчленен състав намира, че така постановеното съдебно решение е недопустимо. Съгласно чл. 126 АПК съдебните производства започват по искане на заинтересованото лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи, а съгласно чл. 150, ал. 1 АПК жалбата се подава в писмена форма и съдържа означение на обжалвания административен акт - чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК. В жалбата, иницирала първоинстанционното производство, изрично е посочено, че се оспорва мълчалив отказ на Министъра на културата по молбата на жалбоподателя за връщане на движимите вещи, предмет на отмененото по съответния ред Наказателно постановление № 11/25.05.2011 г. на зам. министъра на културата. Уточнено е, че в срока за произнасяне по депозираната пред административния орган молба не е постановен надлежен административен акт, поради което жалбоподателят счита, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК и моли съда да го отмени, като задължи административният орган да се произнесе с надлежен административен акт. Именно същият предмет на оспорване жалбоподателят е потвърдил и в депозираната допълнителна молба от 12.03.2014 г. При така недвусмислено конкретизирания предмет на оспорване, тричленният състав недопустимо е подменил същия. В случая не е променена правната квалификация на спора, а петитума на жалбата, в резултат на което тричленният състав се е произнесъл по незаявен предмет на оспорване и е постановил недопустимо решение. Налице е касационен порок по чл. 209, т. 2 АПК, за който настоящият състав следи служебно, а неговото констатиране налага обезсилване на обжалваното решение. Настоящият петчленен състав намира, че образуваното пред тричленният състав производство също е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 поради липса на годен предмет на оспорване. Това е така, тъй като след отмяната на издаденото наказателно постановление държането на отнетите в полза на държавата на вещи - предмет на извършеното административно нарушение е без правно основание. Тяхното фактическо връщане от министъра на културата е фактическо действие, респективно бездействието му да върне отнетите движими вещи не е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. В тази хипотеза административният орган не дължи издаване на индивидуален административен акт, поради което при непроизнасянето му в срок фикцията на мълчаливия отказ по чл. 58, ал. 1 АПК е неприложима. Поради това подадената срещу липсващ предмет на оспорване акт жалба е недопустима, с оглед на което с настоящото съдебно решение образуваното въз основа на нея производство следва да се прекрати. За пълнота на изложението е уместно да бъде отбелязано, че изземването на процесните движими вещи е правно действие в изпълнението на правомощието по чл. 225, ал. 4 от Закона за културното наследство и част от динамичния фактически състав на административнонаказателното правоотношение. Правилата за управление и разпореждане с иззетите вещи се съдържат в ЗАНН, който с чл. 84 препраща към разпоредбите на НПК, който в чл. 111- 113 урежда приложимият ред за защита. С оглед изхода на спора и искането на касатора, в полза на Министерството на културата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, възлизащо общо на сумата от 300 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия