Решение № 3318 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8968/2018 г.

Решение № 3318 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8968/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Враца, чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт С., против решение № 215 от 30.05.2018 г. по адм. дело № 147/2018 г. на Административен съд - Враца, с което е отменена Заповед № 220/06.02.2018 г. на кмета на Община Враца. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: Б. Ц., представлявана от своята майка и законна представителка - И. Т., чрез пълномощника й - адв. О., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответницата И. Т., чрез пълномощника й - адв. О., също оспорва касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С оспорената заповед на кмета на Община Враца, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 3, вр. чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ, е наредено на Б. Ц. и И. Т., да премахнат незаконен строеж: "Ограда" в УПИ XIV-668, кв. 65 по плана на с. Девене, поради това, че е извършен при съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ и РС № 76/28.07.2016 г. като вместо с височина на плътната част до 2,20 м. оградата е извършена с височина от 2,35 м. до 3,40 м., в нарушение на чл. 48, ал. 5 ЗУТ. Със заповедта е разпоредено привеждане на строежа в съответствие с първоначално одобрения инвестиционен проект с височина на оградата до 2,20 м., а не цялостното й събаряне. Поради смъртта на оспорващия в хода на първоинстанционното производство, съдът е конституирал на негово място наследника му по закон - дъщеря Б. Ц., представлявана от своята майка и законна представителка И. Т., предвид малолетието й. Съдът, след преценка на доказателствата по делото, е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 1, чл. 34 и чл. 35 от АПК, по отношение на другия й адресат - И. Т., от която липсва оспорване. Решението е неправилно. Правните изводи на съда по съществото на спора, а именно, че заповедта има за предмет строеж, който е незаконен, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 3, вр. чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ, са правилни. Не е било спорно между страните, че извършената от Б. Ц. и И. Т. плътна ограда на страничната регулационна линия в УПИ XIV, кв. 65 по плана на с. Девене, Община Враца, нарушава съществено одобрения инвестиционен проект и РС за нея, тъй като плътната й част е с височина от 2,35 м. до 3,40 м., вместо до 2,20 м. Поради това и предвид данните, че строежът е извършен след издаване на строителните книжа през 2016 г., поради което е нетърпим, касаторът е разполагал с материална компетентността да издаде заповед за премахването му. Въпреки изложеното и в отсъствие на жалба от И. Т., съдът е отменил заповедта, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила спрямо този адресат, което е неправилно. При липсата на жалба от ответника Т., съдът не е следвало да проверява за допуснати процесуални нарушения по отношение на нея, тъй като липсва такова искане. Доколкото е установил такива, при липса на жалба от Т., нарушенията не са съществени и не обуславят незаконосъобразност на заповедта по чл. 146, т. 3 АПК, водещо до отмяната й. Като не е взел предвид изложеното и е отменил заповедта съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната и предвид събраните доказателства за наличие на незаконен строеж, чието премахване на основание чл. 225 а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ е разпоредено законосъобразно, делото следва да бъде решено по същество от касационната инстанция, като жалбата на Б. Ц., представлявана от нейната майка и законна представителка И. Т., като правоприемник на първоначалния жалбоподател Б. Ц., бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход по спора, неоснователни са исканията на ответниците Б. Ц. и И. Т. за присъждане на разноски пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение