Решение № 16677 от 16.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11992/2011 г.

Решение № 16677 от 16.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11992/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Милуш Павлов Павлов от гр. Пловдив, срещу решение № 911/25.05.2011 г., по адм. д. № 2805/2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив, като в нея се развиват оплаквания за недопустимост на решението, постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Производството по делото е образувано и по искане (наречено "жалба") за отмяна на посоченото решение, предявено от Владемира Францова Чомакова от гр. Пловдив, на основание чл. 246, ал. 1 АПК, като се твърди, че не е била конституирана като заинтересувана страна в процеса, след като е имала това качеството, с което е лишена от възможността на участвува в него. Иска се отмяна на решението и връщане за ново разглеждане от друг състав на същия съд. От ответниците по делото, становище в писмено възражение за неоснователност на касационната жалба и искането за отмяна, е изразил Димитър Крумов Стоилов. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение . По касационната жалба на Милуш Павлов Павлов: Върховният административен съд II-ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, по жалба на Димитър Крумов Стоилов обявил за нищожно Решение № 13 по протокол № 1 от 22.01.2004 г. на Общински съвет гр. Пловдив, в частта му, с която на основание § 187 ПЗР на ЗИДЗУТ от 2003 г., е потвърдена Заповед № ОА-48 от 22.01.1997 г. на зам.-кмета и главен архитект на община гр. Пловдив, включена на стр. 32, ред 9 от приложението към него. За да постанови решението си съдът приел, че посочената заповед е била обявена за нищожна от Пловдивския окръжен съд с влязло в сила решение по адм. д. № 3843/1998 г., поради което решението на общинския съвет е нищожно в оспорената част, тъй като не е имал компетентност да я потвърди по реда на § 187 ПЗР на ЗИДЗУТ. Решението е допустимо и правилно. Съгласно § 187 ПЗР ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65/22.07.2003 г.), в срок от шест месеца от влизането в сила на този закон общинските съвети могат да потвърдят заповедите на главният архитект на общината (района), издадени на основание чл. 6, т. 6 от отменения ЗТСУ, както и заповедите на кметовете на райони, издадени на основание чл. 6, т. 6 и 7 от същия закон в периода от 11 септември 1991 г. до 31 декември 2001 г., с изключение на отменените като незаконосъобразни. Законът е влязъл в сила три дни след публикуването му - от 26.07.2003 г. и указаният в него 6-месечен срок е изтекъл на съответното число на последният месец - 26.01.2004 г. По делото е установено, че Общинският съвет гр. Пловдив е използувал предоставената му законова възможност да санира незаконосъобразно издадени заповеди в посочения период, като с решение № 13 по протокол № 1 от 22.01.2004 г. 1 е потвърдил административните актове, съгласно приложението. В него е включена и процесната Заповед № ОА-48 от 22.01.1997 г. на зам.- кмета и главен архитект на община гр. Пловдив на стр. 32, ред 9, която е била обявена за нищожна с влязло в сила решение от 4.06.2002 г. постановено по адм. д. № 3843/1998 г. на Пловдивския окръжен съд, влязло в сила на 6.06.2003 г. След като процесната заповед е обявена за нищожна преди влизането в сила на § 187 ПЗР на ЗИДЗУТ, тя е призната за незаконосъобразна, каквито са и нищожните административни актове, поради което и съгласно посочения параграф, общинският съвет не е имал компетенции да потвърждава и нея. Решението на съда е постановено при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Предмет на образуваното административно производство е решението на общинския съвет в посочената му част, а не заповедта на главния архитект, поради което неоснователно е касационното оплакване за недопустимост на решението, като такова за повторно произнасяне за нищожността на заповедта на зам. кмета и главен архитект. Жалбата на Стоилов е била допустима, тъй като по негова жалба е обявена заповедта за нищожна, а в последствие с процесното решение на общинския съвет същата е потвърдена, т. е. санирана. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. По искането на Владемира Францова Чомакова за отмяна на решението: Искането е неоснователно. Видно от представения като доказателство по делото нот. акт. № 47, от 29.03.2006 г., том I, рег. № 839, дело № 43/2006 г. на нотариус, с район на действие в района на Пловдивския районен съд, от който тя черпи права, същата е придобила собственически права върху съответни идеални части от УПИ II-910, предмет на Заповед № ОА-48 от 22.01.1997 г., на 29.03.2006 г., т. е. след влизане в сила на решението за обявяване на заповедта за нищожна и след приемане на решението за потвърждаването й, предмет на производството по делото. От това следва, че към датата на издаване на посочената заповед, както и към датата на приемане на процесното решение на общинския съвет гр. Пловдив, към които дати се определят заинтересуваните лица, тя не е имала това качество. С оглед на това, след като не е конституирана като заинтересувано лице в процеса, административният съд не е допуснал нарушение на чл. 154, във връзка с чл. 153 АПК и чл. 131 ЗУТ. Като се има предвид изложеното предявеното искане от Чомакова по реда на чл. 246, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 5 АПК се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Следва касационния жалбоподател и искателката да се обсъдят да заплатят на Димитър Крумов Стоилов направените от него разноски за тази инстанция, които са поискани своевременно преди приключване на делото по същество и са документирани в размер на 260 лв. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, чл. 248, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК