Решение № 8011 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12265/2014 г.

Решение № 8011 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12265/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ганка Господинова Петрова от гр. Ямбол, чрез пълномощника адв. Станимир Кескинов, против решение № 66/28.07.2014 г., постановено по адм. дело № 49/2014 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, с което е отхвърлена жалбата й против експертно решение /ЕР/ № 0109 от заседание № 023 от 10.02.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде определен процент трайно намалена работоспособност /ТНР/ за всички налични заболявания. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия, чрез пълномощника юрисконсулт Катя Георгиева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Ямбол е отхвърлена жалбата на Ганка Господинова Петрова против ЕР № 0109 от заседание № 023 от 10.02.2014 г. на НЕЛК, специализиран състав по нервни болести. С решението съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на НЕЛК юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспореното решение на НЕЛК крайният процент ТНР е определен на 92 %, което е в съответствие с наличните заболявания на лицето и установения функционален дефицит към датата на освидетелстването от ТЕЛК. Съдът е възприел изводите на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска експертиза, според които с оглед наличната медицинска документация не следва определяне на по-висок процент от посочения в оспореното ЕР на НЕЛК. Оспореното решение на НЕЛК е постановено от специализиран състав в съответствие с водещото заболяване на лицето, съгласно чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, приет с ПМС 83/2010 г., НЕЛК се е произнесла по всички поводи в съответствие с чл. 45, ал. 1 от същия правилник, при определяне на процента ТНР са спазени изискванията на чл. 63 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, а НЕЛК е действала в съответствие с правомощието си по чл. 51, ал. 2 от правилника, като е отменила решението на ТЕЛК по отношение на работоспособността и е постановила ново решение по оценката, с което е определила по-висок краен процент - 92 %, като е потвърдила решението на ТЕЛК по останалите поводи. Наред с това съдът е обосновал извод, че процента ТНР за всяко от установените заболявания и обусловения функционален дефицит е съобразен със съответната отправна точка от приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, а общият процент ТНР е определен в съответствие с изискването по чл. 63, ал. 3 НМЕ. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с ЕР № 2045/22.06.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. Пантелеймон" АД - гр. Ямбол на Ганка Господинова Петрова е определена трайно намалена работоспособност 50% пожизнено. Това решение е обжалвано от освидетелстваното лице пред НЕЛК, която го е отменила с ЕР № 0669/12.10.2011 г. и е върнала преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване. Издадено е ЕР на ТЕЛК № 0849/15.03.2012 г., с което е определена ТНР 72 % пожизнено. Решението е обжалвано от освидетелстваното лице пред НЕЛК, която го е отменила с ЕР № 0411/25.06.2012 г., а преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. Последвало е издаване на ЕР № 3226/28.11.2012 г. ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. Пантелеймон" АД гр. Ямбол, с което е определен процент на ТНР - 76% пожизнено. Решението на ТЕЛК е обжалвано от Ганка Господинова Петрова пред НЕЛК, която с ЕР № 0395/16.05.2013 г. е отменила ЕР на ТЕЛК и е издала ново по оценка на работоспособността, с което е определена ТНР 78 %. Това решение е обжалвано пред съда, при което е образувано адм. дело № 9133/2013 г. по описа на Административен съд - София град, което е прекратено с протоколно определение № 250/13.11.2013 г., поради оттегляне на оспорения административен акт. От специализиран състав на НЕЛК по нервни болести е издадено ЕР № 0109/10.02.2014 г., с което е отменено предходното й ЕР № 0395/16.05.2013 г. и ЕР № 3226/28.11.2012 г. на ТЕЛК - гр. Ямбол, като на Ганка Господинова Петрова е определена ТНР 92 %, без чужда помощ пожизнено, с водеща диагноза последици от мозъчен инфаркт и общо заболяване: мултиинфарктна енцефалопатия; състояние след четирикратни ИМИ; латентна левостранна хемипареза; лек дискоординационен синдром; АХ III ст., III ст. МСФ. ИБС. ППМ. СН I-I; остеопороза; хр. тубулоинтерстициален нефрит; нодозна струма; спондилоартроза; коксартроза и гонартроза - двустр. Халукс Валгус - двустр. омартроза. В съдебното производство е назначена комплексна съдебно - медицинска експертиза, която е изготвена от вещите лица д-р Атанас Славов - невролог, д-р Светлозар Кривошиев - специалист по вътрешни болести и професионални заболявания и д-р Владислав Влаев - ортопед-травматолог. След като са обсъдили наличните според представената медицинска документация заболявания на освидетелстваното лице и обусловения функционален дефицит, вещите лица са дали заключение, че същите са установени правилно и не се налага промяна на крайният процент ТНР, който е определен в обжалваното ЕР на НЕЛК. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., както и необходимите и относими изследвания във връзка със съответните симптоми, представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняване е необходимо назначаване на вещо лице. В случая, в съответствие с процесуалните правила на чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 195, ал. 1 и 2 и чл. 197, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд правилно е назначил комплексна съдебно-медицинска експертиза и е формулирал задачите й, като вещите лица са определени със специалности в областите, към които се отнасят заболяванията на освидетелстваното лице. От съдържанието на писменото заключение, изготвено от вещите лица, както и допълнителните обяснения, дадени при разпита на същите в съдебно заседание на 03.07.2014 г., и обсъдени в съответствие с изискването по чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК, се налага извода, че заключението е изготвено обективно и компетентно, а отговорите на вещите лица са обосновани. В заключението са описани документите, въз основа на които са формирани изводите на вещите лица /амбулаторни листи, епикризи, изследвания и др./, заключението е дадено по поставените въпроси, изводите са мотивирани. Поради това, че се касае за въпроси от областта на медицината, с каквито по правило съдът не разполага, при липсата на очевидно основание за игнориране на заключението на вещите лица по съдебно-медицинските експертизи, от една страна, а от друга - липсата на обосновано оспорване на заключението и опровергаване на изводите на вещите лица с друго заключение на вещи лица в съответния състав /по специалности и численост на вещите лица/, първоинстанционният съд правилно е възприел изводите, направени в заключението. Настоящият съдебен състав намира, че анализът на събраните по делото доказателства и приложимите правни норми, налагат извода за законосъобразност на оспореното пред съда експертно решение на НЕЛК. В частта от ЕР на НЕЛК за нервни болести - по част VII от приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, за състояние след четирикратен исхемичен мозъчен инсулт, установен неврологичен дефицит - за латентна левостранна хемипареза по т. 2.4.1 са определени 30 %, т. е. в предвидения процент, който е без диапазон; за лек дискоординационен синдром - по т. 3.2 - 40 % /при диапазон 30-40%, т. е. в максималния възможен процент/; по т. 5 не се определя процент ТНР, тъй като при освидетелстването е установен функционален дефицит, а по тази отправна точна процент ТНР се определя за мозъчен инсулт без остатъчен дефицит и до една година от инсулта, а в случая е изтекъл по-дълъг период. Правилно не е определен процент ТНР по т. 5 на част VII, тъй като не е налице нито една от двете предпоставки по тази отправна точка - налице е остатъчен неврологичен дефицит и към датата на освидетелстването е била изтекла повече от една година от последния мозъчен инсулт /последният от четирите инсулта е прекаран през м. 04/2011 г., а освидетелстването от ТЕЛК е през м. 11/2012 г./. Неправилно е становището на касационната жалбоподателка, че едногодишния период следвало да бъде преценен към датата на първото освидетелстване от ТЕЛК, което е през м. 06/2011 г. /ЕР на ТЕЛК № 2045/22.06.2011 г./, тъй като това решение е отменено от НЕЛК и преписката е върната за издаване на ново експертно решение. При новото освидетелстване следва да бъде определено състоянието на лицето към датата на това освидетелстване, съгласно правилото на чл. 45, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ, според които преписката се връща от НЕЛК на ТЕЛК при заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесла и са съществували към момента на постановяване на експертното решение. В частта от НЕЛК, отнасяща се до сърдечно-съдови заболявания - част IV от приложение № 1, НЕЛК се е позовала на заключението на СМЕ, изслушано по адм. дело пред Административен съд София - град /протокол от съдебно заседание № 250/13.11.2013 г. по адм. дело № 9133/13 г./, в което е прието заключение за артериална хипертония III стадий, III степен, мозъчна и сърдечна форма. ИБС. Пароксизмално предсърдно мъждене. СН I-II ФК по ПИХА - по т. 3, раздел VI, вр. т. 2, р. I - 50 % ТНР. По т. 3 от раздел VI /Артериална хипертония/ е предвидено, че при АХ от III стадий с прояви на симптоми на органно увреждане на един или повече от прицелните органи, процентът ТНР се определя в зависимост от степента на функционален дефицит на прицелния/прицелните органи, а в свързаната точка 2 от раздел I /Органични сърдечни увреди/ е предвидено - при прояви на сърдечна недостатъчност от II ФК /функционален клас/ по НИХА - 50 % /без диапазон/. Предвид установеното състояние на освидетелстваното лице и причинения от това заболяване функционален дефицит, правилно е определена отправната точка по приложение № 1, а предвидения процент ТНР е приложен правилно, тъй като е без диапазон и е 50 %, колкото е определено с ЕР на НЕЛК. Възражението на касационната жалбоподателка във връзка с преценката на това заболяване е неоснователно. При произнасянето на НЕЛК правилно е съобразено заключението на вещи лица по изслушана съдебно-медицинска експертиза пред съда, назначена във връзка с обжалваното на предходното решение на НЕЛК /ЕР № 0395/16.05.2013 г. на НЕЛК, което впоследствие е оттеглено от НЕЛК и е постановено обжалваното ЕР № 0109/10.02.2014 г./. Възражението на жалбоподателката е обосновано със съдържанието на епикриза от м. 02/2013 г., издадена от Вътрешно отделение по кардиология и ендокринология и болести на обмяната при МБАЛ "Св. Панталеймон" АД - гр. Ямбол, в което сърдечната недостатъчност е определена като III функционален клас по НИХА, както и предвид заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, изслушана по делото пред Административен съд гр. Ямбол, според която за това заболяване /определено според посочената епикриза/ се следват 60-80% по част IV раздел VIII, т. 3. Вещите лица са потвърдили това заключение и при разпита им в съдебното заседание по делото на 03.07.2014 г. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че въпросната епикриза не следва да бъде вземана предвид при определяне на ТНР в случая, тъй като е изготвена след датата на освидетелстването на лицето пред ТЕЛК. Произнасянето на НЕЛК е по повод обжалване на ЕР на ТЕЛК № 3226/28.11.2012 г. и именно това е датата, която следва да бъде взета предвид като меродавна за определяне на здравословното състояние на освидетелстваното лице и обусловения функционален дефицит и съответно - за определяне на процент на трайно намалената работоспособност. Този извод следва от разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, според която, при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, Националната експертна лекарска комисия се произнася по всички поводи, предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 6 от Закона за здравето /в случая е приложима сега действащата Наредбата за медицинската експертиза/, които са посочени в жалбата, включително по състоянието на работоспособността /вида и степента на увреждане на лицето към момента на постановяване на обжалваното решение. Следователно, състоянието на работоспособността се определя към момента на постановяване на обжалваното решение на ТЕЛК, а в случая това решение е постановено на 28.11.2012 г. До същия извод води и разпоредбата на ал. 2 на чл. 45 от правилника, която предвижда, че НЕЛК отменя и връща експертното решение на ТЕЛК за ново произнасяне, при заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесла и са съществували към момента на постановяване на експертното решение. В частта от НЕЛК за вътрешни болести - по част IХ от приложение № 1, е прието следното: за остеопороза - по т. 1, раздел Х - 30 % /без диапазон/ - генерираща остеопороза без реализирани спонтанни фрактури, но с висок фрактурен риск; в ЕР на НЕЛК подробно е описана наличната медицинска документация и установеното с нея състояние и резултати от изследвания. Не е определен процент ТНР за бъбречно заболяване, тъй като в МЕД не са налични данни за лечение по повод бъбречно заболяване, не са регистрирани кризи и уроинфекции. За хроничен тубулоинтерстициален нефрит, без регистрирани инфекции, без дренажни нарушения при компенсирана бъбречна функция и хемопоеза - по т. 3.1, раздел ХIХ /Болести на бъбреците и пикочните пътища/ - 10 % /при диапазон 0-10%, т. е. в максималния възможен процент/. За нодозна струма е прието, че не следва процент ТНР. В касационната жалба се настоява, че следва да бъде определен процент за това заболяване. В заключението на вещите лица, както и при разпита им в съдебно заседание, е посочено, че за нодозна струма не се следва процент ТНР в случая, тъй като не обуславя функционален дефицит, предвид хормоналното състояние към този момент. Този извод не е опроверган и съдът правилно го е възприел. В частта от НЕЛК за ортопедични заболявания - по част I от приложение № 1, за дясна ТБС - по раздел IХ /увреда на долните крайници/, т. 17.1 - 10 % /при диапазон 0-10%/; за лява ТБС - по раздел IХ, т. 17.1 - 10 %; за двойна коксартроза - за ляво коляно по раздел IХ, т. 30.2- 20 % /без диапазон/; за дясно коляно - по раздел IХ, т. 30.1 - 10 % /при диапазон 0-10%/; за двоен халукс валгус, пес планус - по раздел IХ, т. 43.1 /контрактура на ставите на палеца в благоприятно положение/ - по 10 % за всяко стъпало /при диапазон 0-10%/; за тораколумбален отдел - по раздел IV, т. 4.2 /дегенеративни промени на гръбначния стълб с трайни функционални увреждания/ - 30 % /при диапазон 20-30 %/. Според заключението на вещите лица, ортопедичните заболявания са установени правилно, процентите ТНР са определени правилно, данни за различни изводи по делото няма. Твърдението на жалбоподателката, че е установено наличието на анкилозиращ спондолит /болест на Бехтерев/ не е доказано. По този въпрос вещите лица са дали заключение, че заболяването не е потвърдено и не се следва процент ТНР, което правилно е възприето от съда. В чл. 63, ал. 1 НМЕ е предвидено, че установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1; ако приетата точка предвижда диапазон "от ... до", процентът на ТНР /вида и степента на увреждане/ се съобразява със степента на установения дефицит, а в ал. 3 на същия чл. от наредбата е предвидено, че при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на ТНР /вида и степента на увреждане/ се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/. Съгласно т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, представляваща Приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 НМЕ /Методиката/, когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в Отправните точки за оценка на ТНР е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на ТНР се определя, като за основа се взема най-високия процент по съответната отправна точка, и ако той не е 100%, към него се прибавя от 10 до 20% от сбора на процентите на останалите увреждания; прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания. В случая, общият процент ТНР е изчислен правилно. Най-високият процент ТНР е 50 % - за ССЗ по част IV, раздел VI, т. 3, вр. т. 2, р. I. Сборът от процентите за останалите заболявания е 210. Съгласно т. III от Методиката са взети 20 % /максимално възможните/ от сбора от процентите ТНР на останалите заболявания, което се равнява на 42 % и са прибавени към най-високия процент, в резултат на което е получен резултат 92 %, колкото се определени с обжалваното ЕР на НЕЛК. Изводите на вещите лица могат да бъдат опровергани чрез заключения на други вещи лица, като съдът би могъл да назначи повторна, допълнителна или тричленна експертиза /или в друг разширен състав/ и без да е направено изрично искане от страната, но само ако са налице данни за очевидна некомпетентност или необоснованост на заключението на вещите лица, изведена от съдържанието на заключението и от другите доказателства по делото. Такава хипотеза в случая не е налице и затова съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като е възприел изводите на вещите лица. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че решението е валидно и допустимо. Затова обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. На ответната страна вече е присъдено юрисконсултско възнаграждение с първоинстанционното решение, не съществува нормативно определена възможност за присъждане на отделни юрисконсултски възнаграждения за всяка инстанция поотделно, такава не е приета и в тълкувателно решение № 3/2010 г. на ОСК на ВАС, поради което на НЕЛК не следва да се присъжда второ възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение