Решение № 17471 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5778/2013 г.

Решение № 17471 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5778/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив моли да бъде отменено решение № 544/11.03.2013 г. по адм. д. № 1506/2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 211105963/23.01.2012 г. на ТД на НАП - Пловдив, в частта за допълнително начислен ДДС 37 664,52 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Кинтайър Балкан трейдинг" ООД по съображения в писмен отговор и в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 211105963/23.01.2012 г. на ТД на НАП - Пловдив, в частта за допълнително начислен ДДС 37 664,52 лв с лихви поради неправилно приложение на чл. 27, ал. 1, т. 2 и чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС, които са в отклонение от чл. 80 § 1 от директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност /Директивата/. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразно приложение на чл. 27, ал. 1, т. 2 и чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС в приложимата за 2009 г. редакция от ДВ бр. 63/4.8.2006 г. В РА е начислен ДДС 37 664,52 лв с лихви върху разликата между продажната цена на два УПИ от 2009 г. и покупната цена на същите имоти през 2007 г. в размер 188 322,59 лв. Страните не спорят, че купувачът на имотите е свързано лице с ревизираното дружество и също е регистрирано по ЗДДС. Според чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗДДС в приложимата редакция данъчната основа на доставката не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или себестойността й при доставка на земя, която е урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ, с изключение на прилежащ терен към сгради, които не са нови. По чл. 27, ал. 3, т. 1 в приложимата за 2009 г. редакция данъчната основа е пазарната цена при доставка между свързани лица. Правилно съдът се е позовал на практиката на СЕС и разрешенията на случая дадени в решението по съединени дела С-621/10 и С-129/11. В цитираното решение в т. 2 от диспозитива СЕС приема, че нормата на чл. 80 § 1 от Директивата има директен ефект, на нея могат пряка да се позовават заинтересуваните дружества, а националният съд следва да остави без приложение всяка противоречаща на чл. 80 § 1 разпоредба. Правилен е изводът на съда за противоречие между чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС и чл. 80 § 1 от Директивата, който изчерпателно определя случаите, в които данъчната основа на доставката е пазарната цена, а не договорената между страните. Съдът е направил анализ на хипотезите в чл. 80 § 1 от Директивата и правилно е приел, че по делото не е доказано получателят или ревизираното лице да нямат пълно право на приспадане на данъчен кредит, за да е допустимо определяне на данъчната основа по пазарни цени между свързани лица. По приложението на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗДДС съдът законосъобразно е приел, че нормата противоречи на чл. 80 § 1 от Директивата и също не е приложима в случая предвид цитираното решение на СЕС и изчерпателното изброяване на хипотезите в чл. 80 § 1 от Директивата, в които данъчната основа се определя по пазарни цени. По делото не е установено наличие на нито една хипотезите на чл. 80 § 1 от Директивата и съдът правилно е отменил РА в оспорената част. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на дружеството за присъждане на разноски е основателно в размер 1000 лв на основание § 2а от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,